ILF's World - Fitness & BodyBuilding

Around the World in a little more than 80 Days: Varna

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Fri, 24 Oct 2008 03:48:50 +0300

Глава 3. Част I. Варна. Ден 1.

Ако Поморие беше като едно завръщане у дома, един вид, като нещо познато и уютно, а Истанбул беше екзотичен, тайнствен, топъл и гостоприемен, то Варна е една пълна загадка. Едва ли има град от по-големите в България за който да знам по-малко, да съм посещавал по-рядко и да не познавам изобщо.

Кацнах късно вечерта на летище Варна и бях подготвен да ме захвърлят някъде по-средата на нищото, както правят на Сарафово. За моя изненада, летището във Варна макар и малко, дори сравнено със Терминал 1 в София, е доста приятно. Напомня за практичния и "изискан" соц. барок - бетон и ламарина, но е с чистички тоалетни, кабинки за митничарите с опашки за "EU" и "Non-EU" държави, че и автоматични ленти за багаж, истински шок! Неизбежно е сравнението с електрокара с който ти доставят багажа в Бургас и факта, че един раздрънкан автобус те "изсипва" на една автобусна спирка, тя пък построена в ранен комунистически стил - сини ламарини и 3 цола тръба под формата на буквата "Г" с надпис "BUS", тип "тук спира междуселския автобус, който ще ви закара до най-близкия малък град", всъщност то точно това и се случва, един "Икарус" те прибира от Сарафово и те отвежда до ЖП Гара Бургас. Е във Варна не е така. Има си "Икарус"-и които ходят до "Златни", но има и таксита, от тия по няколко левчета на километър, но това няма никакво значение, защото един супер услужлив човек ми каза телефон на таксиметрова компания - нормална. Звъннах, казах за къде съм, и таксито ми пристигна за около 30 секунди - досущ като в София (сарказъм)!

Направи ми впечатление, че улиците са огромни.Въздухът доста приятен, града чист, а паркчетата между блоковете съществуващи. Неприятен проблем се оказа факта, че магазините работят до 9, включително и хипермаркетите. В това отношение София е рай, с магазини затварящи в 10, та дори и 12, ако си активен вечер, винаги има от къде да пазаруваш. В интерес на истината дори в Поморие магазините работеха до 10, някой до 12, а един дори до 3 - при това извън "сезона"!

...

1 на обяд. Следващия ден. Събудих се принудително. Радвам се, че ме събудиха всъщност, бях спал почти 11 часа. Прибрах си всичко необходимо в раницата и тръгнах от Владиславово към центъра на Варна. Автобусите са готини, напомнят на 72, само че си имат кондуктор - събираемост 100%. Ако в София го направят, работните места в градския транспорт ще станат едни от най-добре платените. Пътувах около 25 минути. Колкото от "Младост" до "Плиска" в ранен неделен следобед, само че минах разстояние като от "Младост 3" до "Орлов мост". Но да ви кажа, хората в автобуса не бяха кисели, нацупени и черно-бяло-сиви. Идва зима, тъмните якета и този сезон ще доминират, но хората не се притесняват да обличат и шарени дрешки, ей така за цвят. Разни момичета си говорят, лелички и чичковци на преклонна възраст отиват да се поразходят из центъра, но не се цупят помъкнали празни 15 литрови бутилки от минерална вода и не те гледат смъртоносно, защото не си им освободил заветното място в автобуса. А да, и няма задръствания, улиците са мнооооого широки, в София биха ги нарекли булеварди!

...

Около 3 вече бях влязъл във фитнес зала "ТИМ". Знам, че тези които ме познават по-добре, ще кажат, че съм отишъл там от някаква форма на солидарност или по-скоро казано лоялност, но ако видите залата, ще разберете всъщност колко погрешно е подобно мнение. Има кафе с няколко масички и протеинов бар на първия етаж. Продават и Corny без захар, слизащ долу и намираш усмихната служителка, която ти дава кърпа, ключ и те насочва към съблекалните, където е широко и чисто. Имат си готин солариум, ако държите да произведете бързо-бързо меланин и да повишите риска от рак на кожата. Всъщност оценявате качеството на иначе смешната за софийски стандарти 5 левова цена за тренировка, в момента в който влезете в кардио/силовата зала. Всичко е Technogym, което за мене не е най-добрия вариант на света, но какво пък, лостовете може да са по-лекички, но "home run", от първия път намерих зала със стойка за клек - нещо за което ми се наложи да ходя от Поморие до Бургас! Истинското удоволствие човек изпитва в момента в който реши да се възползва от кардио секцията. 5 пътеки и 5 крос-тренажора. 3 велоергометъра, ако целта е да се изпотите обилно и да стопите мазнинките, няма да имате оправдание, че уредите са заети. Трениращите са тихи, съсредоточени и услужливи. Изобщо варненци са доста любезни и контактни. Докато си плащах и гледах объркано, задавайки глупави въпроси, едно момиче току що излязло от залата, успя да ми отговори, хем шеговито, хем мъничко подигравателно, хем с известна доза самоирония, но най-важното изключително позитивно. Почти като живуща в София. Не знам дали варненки са откровени, непринудени, забавни и мъничко наивни (в онзи добрия смисъл на думата, нещо като отражението на мекия морски климат върху характера) каквито са поморийки и бургазлийки. но ако са, Варна определено става все по-привлекателен град.

Ако идвате от "копеле" частта на България, ще е неизбежно да не ви направи впечатление, че във Варна говорят доста меко, или казано фонетично по коректно - мИеко. Предупреждавам, забелязва се доста по отчетливо при жените! Знам, че някой го намират за "селско", но пък според мене е чаровно по-някакъв собствен си начин, а може би просто дълбокия ми тракийско-келтско-и-други-трудно-проследими корени си казват думата и тези неща не ме смущават особено, по същия начин по който не ме дразнят особено и МЕ-канията в София, а може би е просто защото бързо проговарям на местен диалект, ако е нужно.

Свърших си тренировката за деня, и реших да се разходя по централната улица на града. Един вид, да се докосна до Варна и варненци. Не съжалявам. Жените са им много хубави. От морския въздух ще да е. А да, и ходят на групички по трима. Не знам защо. Едно момиче и две момчета. Две момичета и едно момче. Три момичета. Три момчета. Не знам "к'ъв е номИера с тая тройка, мой" (много плосък хумор проявих), но е актуална. Видях общината във Варна, височка е. А града е ужасно чист. Отвратително направо. А да, и централната улица е пълна с магазини от които ИМА какво да си купиш, и е пешеходна зона по която не се движат трамваи, така че децата могат да бягат спокойно, а не до жълтите линии.

Града привечер е много красив. Добре осветен. "Катедралата" е особено привлекателна. Има готини кафета в които можеш да седнеш след работа, а предполагам и не само. Ако си гладен, имаш сравнително наблизо McDonald's и KFC (естествено ако си падаш по гадни храни и "празни" калории). Ако пък искаш да хапнеш, и не познаваш града, посети местното Happy, на вратата пише Established 1994 in Varna (да добавя on christmas day), това при условие, че си забравил от къде е тръгнала веригата с ресторанти в цяла България, че и Испания. Между другото, в рамките на 3 дни, вечерям за втори път в Happy. Не спира да ме учудват няколко неща. Първо Happy, навсякъде готвят по един и същи начин, салатата във Варна, в София и на магистрала "Тракия" примерно е с един и същи вкус. Второ персонала е невероятно възпитан, т.е. добре обучен. Не съм свикнал в България да ме питат, "всичко наред ли е", "хареса ли ви" (между другото вече не ме питат, аз си омитам чиниите до последната хапка, очевидно ми харесва) и най-важното, питат ме желая ли десерт или пък кафе. Трето, напоследък навсякъде са вдигнали цените, така че Happy вече не е малко по-скъпа версия на места като "Дивака" да речем, в които би могъл да ядеш здравословно, просто е по-вкусна и по-приятна алтернатива, така че ако случайно започна да си уреждам срещи в Happy, не се изненадвайте! И не, не е заради облеклото на сервитьорките! Престанете! Аз съм над тия неща! Между другото като сме на темата Happy и факта, че е варненски продукт, задължително да опитате Градинарската им салата, или пък, ако не сте на ужасна диета, салата "Лавалета" със сиренце и печен патладжан (не съм вярвал, че тая дума ще я употребя във блога си). Нищо особено като съставки, но иначе простичкия микс от балсамов оцет, захар, соев сос и още нещо, наречен сос "Винегрет" превръща салатите в Happy в нещо което не е за изпускане. Същото се отнася и за ориза им със зеленчуци, не го пише в менюто, но има и яйчице, ориза не е пържен, а е бланширан, китайците (по-точно жалките подобия на китайска кухня в БеГето) могат да им измият краката на готвачите в Happy. Като се замисля, по-добре да не го правят, че с тая вода, ще вземат да сготвят нещо после. Виж сочните пилешки каренца на Happy не са ми точно по вкуса. Имат някаква подправка която не ми се нрави особено, аз обичам пилешко лишено от аромати и респективно вкус, а в Happy го топят в някаква марината, но пък има и крехки филенца, без подправки. А да, бях забравил, и като си поръчаш билков чай с каничка мляко, не забравят да ме питат дали пък не желая и мед. Евала!

...

Докато пиех Latte Grande Decaff в Costa, което поръчах точно така, и ме разбраха без никакъв проблем какво им говоря, очевидно Costa са си обучили добре баристите, което всъщност няма никаква връзка с Варна, но е факт, че поръчките от касата към машината летят с ключови думички като ristretto, decaff и други, известни само на ценителите на доброто кафе. Точка за Costa. Пийте кафе там, заслужава си, поне докато не отворят Starbucks в София, което трябваше да се е случило около януари тази година, но явно рецесията си казва думата. Пак се отнесох. Та докато пиех кафе, ми направи впечатление, че в Costa имаше много хора, приятни, водеха тихи очевидно позитивни разговори, защото нямаше кисели физиономии. Между другото в София - Costa срещу градинката на народния театър е редовно празно, точка минус за живущите в София (няма да казвам софиянци, че то такива не останаха много, но пък е пълно със селяндури държащи да бъдат зовани столичани). Освен това на една от улиците, отново пешеходна, водеща към морската градина имаше двойки и групички от момичета и момчета, насядали по пейките гукайки си влюбено, или пък просто почивайки след отминалия ден. Доста позитивно според мене, е не е като да си разменяш лакти с темерути в маршрутка, но все пак е приятно си мисля.

...

Някъде към 22:00 се отправих към "Катедралата", за да се насоча обратно към "Владиславово", за да напиша първоначалните си впечатления от Варна. Качих се на маршрутка. Не ми беше никак трудно да разбера коя трябваше да хвана, номерата им са същите като на автобусите и тролеите чиито линии дублират, просто имат единица отпред. От 82 на 182. Естествено, много по-просто е да си измислиш някакъв нищо не значещ номер, да му напишеш маршрута с мънички буквички и да очакваш, че всички са добре тренирани зрители на Формула 1, свикнали да различават новите аеродинамични елементи по колите докато те профучават с около 300 км/ч., а пък вечер се разхождат с очила за нощно виждане. Но все пак маршрутките във Варна са удобни, практични и бързи, без шофьорите да са далечни роднини на Шумахер и да говорят повече от тъщата на Супер Любо по телефона.

...

Варна успя само за няколко часа да ме впечатли. Което всъщност не е трудно, аз се впечатлявам лесно, 'щото съм наивен, което всъщност е и катализатор за събитията през последните 6 месеца от живота ми, личния, не професионалния - там съм "акула", не "шаран". Утре с група приятели и познати от европейското по кик-бокс, което се провежда в Двореца на Културата и Спорта, сме решили да излезем по клубовете във Варна. Тогава всички впечатления могат да направят обратен завой, но се съмнявам и все пак за сега Варна е добра алтернатива на София, дори ако не сте душевно неуравновесен и нямате някаква конкретна причина да не желаете да местообитавате "китната" ни столица.

...

Разбира се, невъзможно е да не споделя и нещо лично в този ми пост, но не защото съм егоценрик. Добре де, защото съм егоцентрик. Дали след като обикалям България и света и категорично отказвам да стоя в София, не само заради "усмихнатите" хора, "мекото" време, "лекия" трафик, "чистите" улици, "зелените" зони и не на последно място температурната инверсия, генерираща толкова полезен за белите ми дробове "екологично чист" въздух, случайно не съм открил това което търся от няколко месеца? Не съм, спокойно, ще се върна в София, за сега за кратко разбира се, не очаквайте скорo, а може би и никога, онази личност с която всички бяха свикнали. За съжаление загубих едно пламъче, и все още не мога да намеря искра която да го запали. Но продължавам да търся, бягайки. Или пък търсейки да бягам. Така или иначе "самотният бегач на дълги разстояния" е вече доста опитен и няма да се умори ... Просто няма да се откажа и да се предам, въпреки болката, която пък ме кара да се чувствам жив!

Losing My Religion

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Tue, 22 Jul 2008 05:05:41 +0300

5:05. Добрият ми спътник мляко с нес отсъства. Почуствах се прелъстен и изоставен. И все пак не съм сам. Чаша двоен протеин с вкус на шоколад запълва липсата. Току що приключих поредната джогинг сесия. 36 минути. Можех още толкова, дали заради обстоятелствата или просто защото не бях бягал от седмица, но имах ужасно много сили. Отново сам, но не самотен. Имах си и музика. Реших, че този ден, един от онези, в които всяка секунда те променя, всяка секунда значи нещо, всяка секунда отмерва началото на края или края на началото, има нужда от един специален саундтрак. Queen, R.E.M., Eric Clapton ...

... тик-так, ударите на махалото се стоварват върху тебе и те разрязват лесно, но болезнено, както нагорещен нож масло. Тик - и нещо се случва, так - а вече има последствия. Тик-так... тик-так... тик-так! Началото на края, но нищо не е свършило преди аз да съм го решил! Има време, все още има време ... тик-так ...

Бягам, а любимият ми плеър си играе с мене...

... Layla, you've got me on my knees, Layla
... Layla, I'm begging, darling please.
... Layla, darling won't you ease my worried mind.

...

... Like a fool, I fell in love with you,
... Turned my whole world upside down.

"Fuck you, you stupid son of bitch!" Имам нужда от музика, за да бягам спокойно, не да спринтирам! Краката ми се движат сами, неуправяеми, спринтирайки си мисля "какво толкова се случи, как се поддадох, не го правя! Никога! Не и без причина. Нямаше такава!" И защо всяка струна която Clapton опъва на кухарата, се усеща някъде в сърцето ми? От спринта е! Трябва да е от спринта! Пулса ми е твърде висок. Не е! Отврат! "Не отново!"

...

... There is no time for us,
... there is no place for us

OK, officially, I'm gonna brake this player into pieces, само да се прибера!

... Who dares to love forever?
... When love must die

И тогава ... тик-так ...

Who waits forever anyway?

И започвам да разбирам. Тик-так! Причина и следствие! "Време е да спреш, да намалиш темпото, сърцето ти няма да издържи, не и на тази атака, по-кротко, не бъди безмилостен, утре ще ти трябва отново!" Гласът на разума отеква някъде в дълбините на главата ми. "Разумът?" Защо? Кога? От къде? "Изпържените" ти нервни синапси, дали от кафето, дали от шока, са започнали да се възстановяват. Бавно, но сигурно. Тик-так! И мислиш. Тик-так! И пулса се забавя! Има много време до края! Не още! "Когато кажа аз, тогава ще свършим!" Тик-так ...

... That's me in the corner,
... that's me in the spotlight,
... Loosing my Religion

...

Тик-так. Обичам когато Вселената си прави шеги с мене. Наистина, избирах изповедите си, дали не казвах твърде много, или пък твърде малко. Дали се заблудих? Дали наистина ми се стори, че се опита? Ето сега казах твърде много! Тик-так! Времето изтича. Краят наближава. Но не и преди аз да съм казал кога! Има все още мъничко време!

...

Тик-так. Темпото е лудо. Краката ми се движат твърде бързо, за да осъзная какво ми се случва. Притъпявам болката в главата с изтощението от спринта! Усещам как силите бавно ме напускат! Няма да издържа до края! Няма да успея! А искам! Трябва! Мога да сложа точката тук, но все още не. Вселената има нужда от още един шанс, нека покаже на какво е способна, нека измъкне картата на "Глупакът" от тестето. Нека започнем ново приключение, слагайки край на това.

... Here we are
... born to be kings
... princes of the universe

Тик-так. И най-накрая разбираш! Ти си по-силен! Бягаш, събличаш фанелката! Усещаш пламъка в ирисите си, струйките пот се стичат по слепоочията ти право към очите, и там мистериозно се изпаряват, в тебе гори огън! Истински вулкан от емоции, чувства, мисли и сила, неподправена мощ. Тази която ти липсваше няколко месеца! Сега е моментът! Чувстваш го! Вече си нов човек! Точно когато мислеше, че губиш религията си, тази в която наистина вярваш - Любовта! Просто разбра, тя ще е там, винаги ще е там, просто ще се прероди в нещо друго, по-красиво! Усмивката се връща на лицето ти. Не онази, лудата усмивка, която кара хората които те познават да се страхуват. Върна се онази другата, дяволитата! Сега хората просто потръпват, защото знаят, от пламъка се надигна новия феникс, по-силен от предишния, време е за промени! Време е ...

... the show must go on ...

И спринтът е неизбежен! Знаеш, че тук или ще умреш или ще оцелееш, за да остане усмивката на лицето ти. Финален. Дълъг! Вече не бягаш, а летиш, краката ти едва докосват земята. Усещаш как пламъкът се е възвърнал и как струйките пот се стичат по гърба ти, по гърдите ти, по лицето ти, и тогава блокираш напълно! Падаш, обръщаш се по-гръб. Усещаш как ще повърнеш. Сърцето ти иска да излезе през гърлото. Всичко е черно, макар около тебе да е светло. Секунда. Две. Тик-так! И усмивката е вече на лицето ти. Смееш се с глас!

... the show must go on ...

... отеква в ушите ти, а ехото го отнася дълбоко в главата ти, а от там, директно към сърцето ти! Същото това, което въпреки всички изпитания, не те предаде, няма и да го направи, защото на пук на всички мънички парченца които някой къса от него, то ще си остане достатъчно голямо и винаги твое!

Тик-так, тик-так, завършва един от онези дни, в които всеки удар на времето е тежък, но смислен.

Тик-так, тик-так, а Вселената ти дава урок, който ще ти остане за цял живот.

Тик-так, тик-так, изправяш се и знаеш, че си по-силен от обстоятелствата и от хората около тебе.

Тик-так, тик-так, възможностите ти нямат граници.

Тик-так, тик-так, началото на края дойде.

Тик-так, тик-так, ето сега казвам, че всичко свърши!

Тик-так, тик-так и идва новото начало, защото The Show Must Go On!

Тик-так, тик-так. Няма вече "Яна"! Изгоря с потта!

Тик-так, тик-так. Останах само Аз!

Тик-так, тик-так, а идва новия ден ...

ILF мрази/обича

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Fri, 11 Jul 2008 03:49:06 +0300

ILF Hates/Loves!

Стоя си, пия мляко с нес в 3:49 и ми се иска да напиша нещо тежко, дълбоко и смислено. Иска ми се, и мога, но не знам дали да го правя ... И без това съм малко психологически смачкан, а на обекта на моите любовни терзания не му пука изобщо, та стоейки и чудейки се дали да пиша пак нещо дълбоко, осъзнах, че като че ли се уморих да я гоня. В главата ми обаче някаква мисъл отеква, нещо от рода на "аз 'що не продължа да си бягам, хем е добре, хем съм започнал да си изчиствам "сланинките" пета и шеста плочка ми се подават, а скоро и седма и осма ... Та за да освободя натрупалото се напрежение, викам да си направя една чеки..."

"... ъ-ъ-ъ, check list, исках да кажа." И без това хората правят всякакви класации. След като класифицирахме клиторите по товароподемност, а успях и да дефинирам единица мярка - 1 ILF/sec ...

Пардон! Това е един високоинтелигентен блог, на една духовно извисена личност, тук такива работи не се пишат. Простащината не е присъща за този културен млад мъж ILF.

Та ето го и списъка ...

ILF мрази:

1. Да обича. ILF ужасно много мрази да обича. Обичането е много сложен процес, в който накрая винаги става ясно, че едната страна винаги обича повече от другата. Някак накрая един е прецакан, а прецакването е форма на далавера ...

2. Далаверата! ILF е ужасен от мисълта за далавера. Той мрази този типично БГ приом, освен когато ILF не е замесен пряко в далаверата, тогава виж т.2 от другия списък ...

3. БГ мурафетите! ILF изпада в ужас от БГ риалитито! Като американски възпитаник, ILF се възмущава от далаверите, шуробаджанащината, мутрите и техните мутреси, политиците и ...

4. Бойко Борисов. ILF ненавижда лицето ББ, защото камерите го правят да изглежда едър, а всъщност е мухльо, който е блъскал дървета с глава, малоумен е, и през живота си е прочел по-малко книги и от Джордж Уокър Буш!

5. Правителството. Това конкретно. Като се замисли ILF мрази всички правителства, а не е анархист по природа, добро момче е, разправят ...

6. Чалгата! Ненавижда я! Чалгата е еманацията на пропитото с простотия БеГе риалити ...

7. Момичета. ILF много обичаше момичета до скоро, защото беше момче, сега когато вече е млад мъж, не обича момичета и техните момичешки номера, но ILF е еволюирал, повече за това в "другия" списък ...

8. Opel и Ford, защото си правят състезание за това кой да направи по-скапан автомобил. Мрази също така автомобили с предно предаване. Мрази и всички френски кошници, минаващи за автомобили, изключение прави "Renault Clio V6 Sport" версия 2 (виж ILF обича) ...

9. Спанак, зелен лук, лапад и коприва. Изобщо ILF много мрази сготвени гюрлюци в тенджера! Хем им се губят полезните елементи, хем като ги види и му се повдига! Мрази и един тон други храни, изобщо ILF е много злоядо копеле, въпреки че изобщо не му личи!

10. Да му се правят на интересни разни хорица, които се имат за вещи по някакви въпроси. ILF е последна инстанция по всички въпроси, освен по тези за които сам не си признава, че нищо не знае: ски алпийски дисциплини, риболов, мениджмънт, маркетинг и ужасно много други, но ако за нещо ви казва, че е така, то определено е ТАКА!

11. Да го наричат мизантроп! Защото е долна лъжа, а ILF обича ужасно много всички, някой още повече! Като цяло ILF е много лесно влюбчив и много любвеобилен!

12. Да го прекъсват докато тренира и яде!!! Свещеното време на ILF е времето в което той тренира или яде. Не го прекъсвайте по никакъв повод, освен ако не искате да влезете в този списък. От друга страна, ILF може да бъде прекъснат докато прави секс, първо щот' много рядко се "раздава" в секса, и второ винаги може да мине отдолу и да проведе телефонен разговор!

ILF обича:

1. Да мрази. ILF обожава да мрази, първо е много лесно да мразиш, не е толкова натоварващо колкото да обичаш някого. ILF обича да казва: "Мразя те, щот' да те обичам е много сложно!", което по същество обаче, значи, че ILF те обича!

2. Далаверата, НО само когато ILF е замесен в далаверата и има някакъв кяр от нея! И тъй като ILF e балък и никога не кяри нищо от далавери, то по същество е валидна точка 2 от предходния списък!

3. Иван Костов! По същество ILF мрази политиците, 'щото са малоумници! Но не ги мрази "щот' са крадливи"! Всички крадат, номера е като го правиш да не става ясно, а ако става ясно значи си малоумник, ерго, ILF мрази БеГе политиците, щот' не правят нищо, за да скрият тъпите си БеГе мурафети! Точно по тази причина ILF обича Иван Костов, 'щот е наистина голям човек - 2 метра е, не го снимат с камерата отдолу, че да не прилича на лилипут (примерно ББ). Освен това "виновния за всичко" Костов е мъдър и далновиден политик, чиито проблем е, че е заобиколен от много малоумници и пишман имидж мейкъри и PR(ПиАри)!

4. Електронна музика. House по-конкретно. Всякакъв вид! ILF обича всичко свързано с електронната музика - самата нея, DJ-ите, клубовете, жените в тях, танцуването, наркотиците (които ILF вече не употребява!), гей обществата асоциирани с това и всичко останало. В същината си ILF се проявява като човек обичащ комерсиалността и е пълен антипод на антиглобалистите които "кацат" на "Попа" с фланелки на никому неизвестни неометъл групи (включително и на тях самите), мешки и пластмасови бутилки бира от текущата най-евтинджос марка.

5. Алкохол. ILF не пие, но много обича алкохола. Възхищава му се. Познавач е, и обожава да стои зад бар, където по мнение на експерти се справя доста прилично, просто защото ILF е изключително всестранно развит. Конкретно ILF обича купажен черен етикет, Talisker, както и Lagavulin, Lafroig, ArdBeg, изобщо всички Isle единични малцове! Пие и Remy Martin и Hennessy в комбинация със сурови бадеми, в краен случай с печени при липса на други! За сметка на това ILF намира Courvoisier за "селски" коняк, който всъщност никак не е лош, но го консумират предимно невежи, които обаче се опитват да се направят на "разбирачи". ILF много обича и персонала на клуб "Алкохол"!

6. ILF! ILF много обича себе си. Много обича да е център на внимание. Обича да споделя собственото си мнение и другите да му ръкопляскат! Както казва "ILF": "Аз съм нарцистичен егоцентрик!" Също така ILF твърди за себе си, че е полу-божество, просто защото божества реално няма и религията е невероятна простотия! Но пък има няколко полу-божества, сред които и той! За огромно съжаление, нито едно от тези създания не е наясно к'во точно прави!

7. Коли със задно предаване. ILF много обича Renault Clio V6 Sport, обича и Mitsubishi Lancer Evolution, Subaru Impreza WRX STi, Honda, Nissan, Mazda, но не се кефи на Тойота, освен Celica! ILF харесва BMW 130 както и цялата трета серия, обаче 5-та, 6-та и 7-ма, му се струват дървенийка. ILF обича много италиански автомобили! Би искал да притежава Ferrari F430 Scuderia. От друга страна намира Lambo-тата за автомобили за хора без вкус, Мазерати за твърде аристократично, Бентли за твърде немско, а Мерцедес за твърде пенсионерско. Изключение е CLK 65 AMG Black! Харесва и Audi R8, но повече се радва на Audi S5 MTM Supercharged! Огромно удоволствие изпитва от мисълта за Ariel Atom и Koenigsegg CCRX.

8. Мотори. Обожава Honda, въпреки че, една едва не го уби, и има 40 см белег на крака си. Харесва и Suzuki, 'щот са неопитомена сила! Изпитва душевен оргазъм при мисълта за Ducati и MV Augusta F4 RR 312 1078.

9. Да прави неща за които хората се страхуават дори да си помислят. Да скача от високо, да кара сърф без да може да плува, и други адреналино заредени преживявания са му в кръвта!

10. Да кляка с много тежка щанга, да прави мъртва тяга и кофички. ILF много обича фитнеса.

11. Пилешки пържоли. Заради фитнеса ILF яде много пилешки пържоли от гърди, и ги обича. Обича и фъстъчено масло, ядки (сурови), домати, краставици, риба тон, извара, прясно и кисело мляко и яйца (конкретно белтъци). ILF се изхранва много трудно, защото яде много!

12. Банички. Като цяло обича много тестени изделия, но не е ял такива от 3 години. Няма и да яде, глюкозно-нетолерантен е. И захар не консумира, освен плодове! Като цяло баничките му се отразяват много зле, и физически и психически. А една конкретна Баничка ... извинявам се, няма да говоря за любовните си проблеми

13. Жени. Не беше нарочно, не е и на последно място, ама се случи да е номер 13. ILF много обича жени, много обича да обича жени, много обича да се забавлява с жени, много обича да прави секс с жени (не че е пробвал с друго, или поне няма спомен да е пробвал с друго). ILF обича жени, т.е. порастнали момичета. Нещо момичетата му се струват малко глупавички напоследък.

14. Секс навсякъде. ILF обича секс на публични места, щот' има някаква тръпка. Говори се, че бил ексхибиционист, душевно, като си гледа списъка, май-май е очевидно. ILF харесва и анален секс, ама жените нещо се дърпат!

15. Телевизията, киното и книгите! ILF е влюбен в телевизията от малък, както и в киното, а също така много обича да чете - предимно научна фантастика, но и вскякви други книги. Гледа много филми, на IMDB като им се счупи базата данни, и му звънят, за да им я продиктува по памет. ILF помни много, като слон е, най-вероятно заради фъстъченото масло!

16. Татуировки. ILF има много татуировки, иска да има още повече. Освен това ILF знае едно, жена без татуировка много трудно може да го задържи при себе си, колкото по нестандартна, голяма и атрактивна, толкова по готин секс, обещава ILF.

17. Да танцува. В момента учи салса. Много му харесва. Обича да танцува, въпреки че има нужда от 3 пъти по-голямо пространство от един нормален човек и 6 пъти по-голямо от една жена. ILF не се опитва да каже, че жените не са хора, просто казва, че жените са по-дребнички хора!

18. Приятелите си! Най-вече! Много ги обича! Ужасно много! ILF е готов да даде всичко, ама наистина всичко за тях!

За синхронността, теорията на хаоса, един млад мъж и една пеперуда

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Wed, 09 Jul 2008 04:47:14 +0300

В английския има една дума - synchronicity - на български я превеждат като синхронност, не е особено точен, или по-скоро, е неясен тоя превод. Би трябвало да значи, че някакви наглед случайни и несвързани събития се случват по едно и също време, може би защото има някаква причина. Хубава дума е това, смислена ...

4:30 сутринта. Разбърквам в чаша протеин с мляко, готвя се за джогинг. Свикнах като бягам да говоря по телефона. Презокеанско. Само хората там не спят тогава. Нормално е, там е ден. Но физико-географските странности на Вселената и в частност на Земята нямат абсолютно нищо общо, или поне се надявам да нямат с този куп хаотични мисли ...
... Та имам си аз приятели зад океана. От тях имам 4-5 ужасно близки. Толкова близки, че съм готов да умра за тях. Като семейство са ми. С още 4-5 тук и имам една прекрасна фамилия от петнайсеттина човека. Скромно семейство, ако се съберем, ще сме като италианци. Та от тия трансатлантически хора, има две момчета, които са ми особено близки. Единия беше до мене когато наши общи "приятели" ми забиха нож в гърба - преносно, и ме ограбиха - буквално! Този приятел и до ден днешен ме търпи, и аз не знам защо. Измъква ме системно от невероятни емоционални дупки. Другият. Хмммм. Другият е просто онзи човек който знам, че влиза в огъня с мене, дори да знае, че ще изгорим. Няма значение кога, няма значение за какво, винаги ще ми пази гърба. И ето на synchronicity! Звъня по телефона. Единият не вдига. Другият, не му и звъня, предната вечер работихме по дипломния му проект заедно, знам че спи, да му звъня, за да ми говори докато бягам, би било садистично.

4:33! Вратата на входа хлопва зад гърба ми. Времето е приятно. Духа вятър. 3 стълби. Спирам за секунда. Заслушвам се във вятъра. Това ще е един много сладко-кисел джогинг. Крачка, после втора. Вече бягам. Квартала не е толкова тих колкото съм свикнал да бъде в 2:30. Има движение. Има решение. SonyEricsson Z610i - в спортен кейс стегнат около десния ми бицепс, слушалки, 2 GB карта, proggy house и minimal - ще оцелея! Нов маршрут. Дълъг. По-дълъг от преди. Бягам и слушам музика. Сега разбрах защо говоря по телефона, или по-точно ми говорят по телефона докато бягам. Винаги съм си мислел, че прословутия разказ на Alan Sillitoe, който баща ми някога ми пробута да прочета, е просто една художествена измислица, и все пак The Loneliness of the Long Distance Runner е най-ужасното нещо което може да ви сполети.

Бягаш. Сам си! Толкова сам, колкото никога няма да бъдеш! Бягаш! Но не е ясно на къде или от кого! Бягаш! А може би от къде и към кого?! Бягаш! И се озоваваш на най-невероятното място! Бягаш! А бягаш сред мислите си! Бягаш! Страховете ти те гонят! Бягаш! Срещаш отдавна загубени каузи, загубени приятелства, погубена любов! И все пак ... бягаш! Физическото се слива с психологическото и прераства в неопределна емоция! А ти бягаш!

И си имаш саундтрак! Невероятен! Подходящ! Synchronicity!

Един мъжки глас преплетен невероятно с красив бийт, като мантра, ти внушава D.E., хубав трак, смислен, тежък - Minilogue - Doiicie A! А плейъра е на shuffle! Synchronicity!

I stand above the pain, even with a torn right leg and 40 stitches!

"Защо бягаш?" Затваряш за миг очи. Поглеждаш на ляво. Виждаш себе си. Преди 3 години. 140 кг! Този човек не бяга! Изглежда щастлив, но ти го познаваш! На него му липсваше нещо! Докато не дойде една пеперуда! Запърха с криле! За кратко! И тайфунът мина! Отнесе 50 кг, но остави сладко-кисел вкус! И предизвика кратки страдания, за да те доближи до една голяма любов. Любов която за малко не те погуби! Сладка! Бърза! И с аромат на бензин и гума! Животът ти мина като на кино лента! А ти, ти се промени! Материалното нямаше особен смисъл, просто беше средство, за да усещаш живота. Адреналина! Тестостерона! Ендорфина! Оцеля! За пореден път! Този път беше на косъм! Заслужаваше си!

"Doiicie A" отмина и тогава, тогава връхлетя Chris Lake - Start Again, онази, дъб версията!

Бягаш вече 10 минути! Цяла вечност! Успя да поговориш със себе си от преди 3 години. Беше интересно. Видя пеперуда!

А гласа на Nastala те връща едва седмици назад! Поредното мигване! И отново си на друго място. Там! В главата! Оглеждаш се. Виждаш хора. Нови хора. Непознати! Виждаш себе си. Няма нищо общо с тебе от преди три години. Няма нищо общо и с тебе от преди две години и половина! Не си 140кг, не си и 89 кг. Иглеждаш уверен. Самоуверен! И тогава! Тогава! Пеперуда! Нова! Различна! Много по-красива! И докато наблюдаваш себе си, само от преди 2 месеца, осъзнаваш!

Yet again, the pain will pass through me ...

Ефекта на пеперудата! Теория на хаоса! Твърде рано е! Не можеш да кажеш как ще те промени тази пеперуда! Но знаеш едно! Когато плесне с крилца, тайфуна в живота ти е най-сигурната прогноза за времето която си чувал! И се започна! Адреналин! Тестостерон! Ендорфин! На час по лъжичка! А ти, ти си цял. Ти си жив! Няма значение по какъв начин се опитваш да стигнеш до собствения си крах, за да заличиш следите, нещо те пази, неуязвим в уязвимостта си. Synchronicity!

20 минути! Поглеждаш небето. Виждаш Зорницата над хоризонта. "Ааааааа, прекрасно, имено заради Венера съм тук сега!" А на небето се мъдрят кротко облаци. Бели. Пухкави. Като захарен памук.

И тогава. Тогава ...

"And I'm crying now
And I'm reaching out
I want to hold you
Make everything right"

И наистина, усещаш сърцето си, готово да изскочи от гърдите ти. Крачката ти се ускорява! Вятърът изведнъж обръща посоката си, и те удря с топлата си ръка право в лицето. Инстинктивно затваряш очи. Виждаш пеперудата. Проследяваш я с поглед. А тя, тя минава пред едно познато лице. Лице което ти липсва. Отваряш очи. И наистина. Една сълза се стича. Глюкозно-нетолерантното ти тяло успява да направи само толкова. Усещаш как 3 годишната липса на захар изстисква всичко от мускулите ти. Но ти бягаш! И бягаш! И бягаш! И тогава разбираш, бягаш след пеперудата! Не знаеш защо, но знаеш, че трябва да я стигнеш!

5:05 Усещаш слънцето. Телефонът ти също! David Guetta и Tocadisco - Tomorrow Can Wait!

Chasing Butterflies ...

И наистина! Утре може да почака! Днес! Сега! Точно сега! Настигаш пеперудата! Synchronicity! Пеперуда те накара да бягаш. Пеперуда гониш! Една и съща? Различна? Няма значение! Едно е ясно! Стигаш я! Мускулите ти отказват! Настъпил е глюкозния дефицит! И кетонитв са свършили! Няма нищо останало. Падаш на земята. Обръщаш се по гръб. А пеперудата, закачливо минава на сантиметри от носа ти, и отлита пърхайки с крилца ...

... И тогава проумяваш - Synchronicity или Теория на Хаоса - един млад мъж е самотен докато бяга на дълги разстояния! Самотен с демоните си, самотен с мислите си, самотен в преследването на пеперуди! А те летят наоколо, пърхат с криле, и тайфуни ще разрушават прекрасно построения свят и когато това стане, самотният бегач може би няма да е толкова самотен, а до тогава той ще продължава да гони някоя пеперуда създаваща сладък хаос, а може би водеща до synchronicity ...