ILF's World - Health & Nutrition

Да оцелеем в урбанистичната джунгла: Моля не купувайте този хляб!

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Fri, 12 Feb 2010 17:18:14 +0200

Вчера ми се наложи да купя хляб от денонощен магазин, просто защото мястото от което обикновено пазаруваме вече беше затворено. Естествено се опитвам да ям максимално чисто и здравословно, затова налагам масовата консумация на пълнозърнест, че дори и хляб без брашно по местата които местообитавам. Та въпросния хляб твърди, че е "пълнозърнест". Но всъщност е направен просто от брашно не тип 500, а най-вероятно тип 1150 затова е и по-тъмен и създава илюзия за здравословен.

От ляво пълнозърнесто брашно (в случая Панино), от дясно бяло тип 500. Виждат се твърдите частици от люспата (трици)

За тези от вас които не знаят какво означава типа на брашното, ще обясня. Номера се определя от количеството пепел в брашното. Колкото повече пепел, толкова по тъмно е брашното, съответно и продукта който се получава от него. Пълнозърнестото брашно в България се води тип 1850, но за разлика от другите би трябвало да означава, че когато е мляно не е ползвана само сърцевината на зърното от пшеница а и люспата му. Люспата всъщност е това което хората наричат трици. Те са най-богати на фибри, в случая водно неразтворими такива. Осен че помагат за перисталтиката, т.е. няма да имате запек, фибрите имат уникалното свойство да свалят холестерола и да намаляват кръвната захар. Освен това всички тестени храни богати на фибри биват много бавно разграждани в стомаха и съответно много бавно абсорбирани в кръвния поток, което генерира постоянен и нисък приход на въглехидрати. От своя страна ниския приход на въглехидрати стимулира бавното и равномерно отделяне на инсулин в кръвта. Няма да навлизам в подробности как инсулина работи и колко е важен за цикъла на Кребс, но накратко ще кажа така, колкото по-малко инсулинови пикове в тялото, толкова по-малко мазнини по корема, бедрата, дупето и т.н. Та сега разбирате защо е много важно да се ядат пълнозърнести хляб, макарони и други тестени изделия. Да не говорим, че диабетиците задължително трябва да ядат имено такива тестени продукти. Точно по тази причина ви показвам един хляб който не е пълнозърнест и оставяме на страна, че ни мамят, ами ни и тровят.

Затова не купувайте този "пълнозърнест" хляб:

Въпросният хляб

енергийните стойности не са изобщо коректни

а някой дори им е дал iso 9001 сертификат

така излгеждат фино смлени пшенични трици, ако нямате пълнозърнесто брашно което има цели 12 г фибри на 100 г. добавете от това когато готвите

филия от този "лош" хляб. в пълнозърнестия хляб се забелязват люспи като тези в брашното. това са "триците". тук липсват ...

... както и тук

Следобеден чай...

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Wed, 02 Dec 2009 16:37:59 +0200

Изтрещял от борбата с Drupal реших, че времето е много подходящо за един следобеден чай...

"Из рецептите на Дядо Илф":

Бял чай с малка закуска:

Съставки:

Насипен бял чай
Топла вода
Диетични сухари
Сирене Крема Light

Започваме със стоплянето на водата.

Слагаме около 1 чаена лъжичка сух чай в яйчицето.

След като заври водата, я оставяме 3 минути, за да достигне точната температура...

...след което заливаме ...

... и запарваме чая за около 4 минути

Накрая, за да не ни къркори стомаха си намазваме 3-4 крекера със сирене крема в типичен Wallace & Gromit стил и задоволяваме егото си, като блогваме цялата тази история след което доволно отпиваме от чая и хапваме от крекерите, докато се любуваме на сътвореното ...

Around the World in a little more than 80 Days: Varna

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Fri, 24 Oct 2008 03:48:50 +0300

Глава 3. Част I. Варна. Ден 1.

Ако Поморие беше като едно завръщане у дома, един вид, като нещо познато и уютно, а Истанбул беше екзотичен, тайнствен, топъл и гостоприемен, то Варна е една пълна загадка. Едва ли има град от по-големите в България за който да знам по-малко, да съм посещавал по-рядко и да не познавам изобщо.

Кацнах късно вечерта на летище Варна и бях подготвен да ме захвърлят някъде по-средата на нищото, както правят на Сарафово. За моя изненада, летището във Варна макар и малко, дори сравнено със Терминал 1 в София, е доста приятно. Напомня за практичния и "изискан" соц. барок - бетон и ламарина, но е с чистички тоалетни, кабинки за митничарите с опашки за "EU" и "Non-EU" държави, че и автоматични ленти за багаж, истински шок! Неизбежно е сравнението с електрокара с който ти доставят багажа в Бургас и факта, че един раздрънкан автобус те "изсипва" на една автобусна спирка, тя пък построена в ранен комунистически стил - сини ламарини и 3 цола тръба под формата на буквата "Г" с надпис "BUS", тип "тук спира междуселския автобус, който ще ви закара до най-близкия малък град", всъщност то точно това и се случва, един "Икарус" те прибира от Сарафово и те отвежда до ЖП Гара Бургас. Е във Варна не е така. Има си "Икарус"-и които ходят до "Златни", но има и таксита, от тия по няколко левчета на километър, но това няма никакво значение, защото един супер услужлив човек ми каза телефон на таксиметрова компания - нормална. Звъннах, казах за къде съм, и таксито ми пристигна за около 30 секунди - досущ като в София (сарказъм)!

Направи ми впечатление, че улиците са огромни.Въздухът доста приятен, града чист, а паркчетата между блоковете съществуващи. Неприятен проблем се оказа факта, че магазините работят до 9, включително и хипермаркетите. В това отношение София е рай, с магазини затварящи в 10, та дори и 12, ако си активен вечер, винаги има от къде да пазаруваш. В интерес на истината дори в Поморие магазините работеха до 10, някой до 12, а един дори до 3 - при това извън "сезона"!

...

1 на обяд. Следващия ден. Събудих се принудително. Радвам се, че ме събудиха всъщност, бях спал почти 11 часа. Прибрах си всичко необходимо в раницата и тръгнах от Владиславово към центъра на Варна. Автобусите са готини, напомнят на 72, само че си имат кондуктор - събираемост 100%. Ако в София го направят, работните места в градския транспорт ще станат едни от най-добре платените. Пътувах около 25 минути. Колкото от "Младост" до "Плиска" в ранен неделен следобед, само че минах разстояние като от "Младост 3" до "Орлов мост". Но да ви кажа, хората в автобуса не бяха кисели, нацупени и черно-бяло-сиви. Идва зима, тъмните якета и този сезон ще доминират, но хората не се притесняват да обличат и шарени дрешки, ей така за цвят. Разни момичета си говорят, лелички и чичковци на преклонна възраст отиват да се поразходят из центъра, но не се цупят помъкнали празни 15 литрови бутилки от минерална вода и не те гледат смъртоносно, защото не си им освободил заветното място в автобуса. А да, и няма задръствания, улиците са мнооооого широки, в София биха ги нарекли булеварди!

...

Около 3 вече бях влязъл във фитнес зала "ТИМ". Знам, че тези които ме познават по-добре, ще кажат, че съм отишъл там от някаква форма на солидарност или по-скоро казано лоялност, но ако видите залата, ще разберете всъщност колко погрешно е подобно мнение. Има кафе с няколко масички и протеинов бар на първия етаж. Продават и Corny без захар, слизащ долу и намираш усмихната служителка, която ти дава кърпа, ключ и те насочва към съблекалните, където е широко и чисто. Имат си готин солариум, ако държите да произведете бързо-бързо меланин и да повишите риска от рак на кожата. Всъщност оценявате качеството на иначе смешната за софийски стандарти 5 левова цена за тренировка, в момента в който влезете в кардио/силовата зала. Всичко е Technogym, което за мене не е най-добрия вариант на света, но какво пък, лостовете може да са по-лекички, но "home run", от първия път намерих зала със стойка за клек - нещо за което ми се наложи да ходя от Поморие до Бургас! Истинското удоволствие човек изпитва в момента в който реши да се възползва от кардио секцията. 5 пътеки и 5 крос-тренажора. 3 велоергометъра, ако целта е да се изпотите обилно и да стопите мазнинките, няма да имате оправдание, че уредите са заети. Трениращите са тихи, съсредоточени и услужливи. Изобщо варненци са доста любезни и контактни. Докато си плащах и гледах объркано, задавайки глупави въпроси, едно момиче току що излязло от залата, успя да ми отговори, хем шеговито, хем мъничко подигравателно, хем с известна доза самоирония, но най-важното изключително позитивно. Почти като живуща в София. Не знам дали варненки са откровени, непринудени, забавни и мъничко наивни (в онзи добрия смисъл на думата, нещо като отражението на мекия морски климат върху характера) каквито са поморийки и бургазлийки. но ако са, Варна определено става все по-привлекателен град.

Ако идвате от "копеле" частта на България, ще е неизбежно да не ви направи впечатление, че във Варна говорят доста меко, или казано фонетично по коректно - мИеко. Предупреждавам, забелязва се доста по отчетливо при жените! Знам, че някой го намират за "селско", но пък според мене е чаровно по-някакъв собствен си начин, а може би просто дълбокия ми тракийско-келтско-и-други-трудно-проследими корени си казват думата и тези неща не ме смущават особено, по същия начин по който не ме дразнят особено и МЕ-канията в София, а може би е просто защото бързо проговарям на местен диалект, ако е нужно.

Свърших си тренировката за деня, и реших да се разходя по централната улица на града. Един вид, да се докосна до Варна и варненци. Не съжалявам. Жените са им много хубави. От морския въздух ще да е. А да, и ходят на групички по трима. Не знам защо. Едно момиче и две момчета. Две момичета и едно момче. Три момичета. Три момчета. Не знам "к'ъв е номИера с тая тройка, мой" (много плосък хумор проявих), но е актуална. Видях общината във Варна, височка е. А града е ужасно чист. Отвратително направо. А да, и централната улица е пълна с магазини от които ИМА какво да си купиш, и е пешеходна зона по която не се движат трамваи, така че децата могат да бягат спокойно, а не до жълтите линии.

Града привечер е много красив. Добре осветен. "Катедралата" е особено привлекателна. Има готини кафета в които можеш да седнеш след работа, а предполагам и не само. Ако си гладен, имаш сравнително наблизо McDonald's и KFC (естествено ако си падаш по гадни храни и "празни" калории). Ако пък искаш да хапнеш, и не познаваш града, посети местното Happy, на вратата пише Established 1994 in Varna (да добавя on christmas day), това при условие, че си забравил от къде е тръгнала веригата с ресторанти в цяла България, че и Испания. Между другото, в рамките на 3 дни, вечерям за втори път в Happy. Не спира да ме учудват няколко неща. Първо Happy, навсякъде готвят по един и същи начин, салатата във Варна, в София и на магистрала "Тракия" примерно е с един и същи вкус. Второ персонала е невероятно възпитан, т.е. добре обучен. Не съм свикнал в България да ме питат, "всичко наред ли е", "хареса ли ви" (между другото вече не ме питат, аз си омитам чиниите до последната хапка, очевидно ми харесва) и най-важното, питат ме желая ли десерт или пък кафе. Трето, напоследък навсякъде са вдигнали цените, така че Happy вече не е малко по-скъпа версия на места като "Дивака" да речем, в които би могъл да ядеш здравословно, просто е по-вкусна и по-приятна алтернатива, така че ако случайно започна да си уреждам срещи в Happy, не се изненадвайте! И не, не е заради облеклото на сервитьорките! Престанете! Аз съм над тия неща! Между другото като сме на темата Happy и факта, че е варненски продукт, задължително да опитате Градинарската им салата, или пък, ако не сте на ужасна диета, салата "Лавалета" със сиренце и печен патладжан (не съм вярвал, че тая дума ще я употребя във блога си). Нищо особено като съставки, но иначе простичкия микс от балсамов оцет, захар, соев сос и още нещо, наречен сос "Винегрет" превръща салатите в Happy в нещо което не е за изпускане. Същото се отнася и за ориза им със зеленчуци, не го пише в менюто, но има и яйчице, ориза не е пържен, а е бланширан, китайците (по-точно жалките подобия на китайска кухня в БеГето) могат да им измият краката на готвачите в Happy. Като се замисля, по-добре да не го правят, че с тая вода, ще вземат да сготвят нещо после. Виж сочните пилешки каренца на Happy не са ми точно по вкуса. Имат някаква подправка която не ми се нрави особено, аз обичам пилешко лишено от аромати и респективно вкус, а в Happy го топят в някаква марината, но пък има и крехки филенца, без подправки. А да, бях забравил, и като си поръчаш билков чай с каничка мляко, не забравят да ме питат дали пък не желая и мед. Евала!

...

Докато пиех Latte Grande Decaff в Costa, което поръчах точно така, и ме разбраха без никакъв проблем какво им говоря, очевидно Costa са си обучили добре баристите, което всъщност няма никаква връзка с Варна, но е факт, че поръчките от касата към машината летят с ключови думички като ristretto, decaff и други, известни само на ценителите на доброто кафе. Точка за Costa. Пийте кафе там, заслужава си, поне докато не отворят Starbucks в София, което трябваше да се е случило около януари тази година, но явно рецесията си казва думата. Пак се отнесох. Та докато пиех кафе, ми направи впечатление, че в Costa имаше много хора, приятни, водеха тихи очевидно позитивни разговори, защото нямаше кисели физиономии. Между другото в София - Costa срещу градинката на народния театър е редовно празно, точка минус за живущите в София (няма да казвам софиянци, че то такива не останаха много, но пък е пълно със селяндури държащи да бъдат зовани столичани). Освен това на една от улиците, отново пешеходна, водеща към морската градина имаше двойки и групички от момичета и момчета, насядали по пейките гукайки си влюбено, или пък просто почивайки след отминалия ден. Доста позитивно според мене, е не е като да си разменяш лакти с темерути в маршрутка, но все пак е приятно си мисля.

...

Някъде към 22:00 се отправих към "Катедралата", за да се насоча обратно към "Владиславово", за да напиша първоначалните си впечатления от Варна. Качих се на маршрутка. Не ми беше никак трудно да разбера коя трябваше да хвана, номерата им са същите като на автобусите и тролеите чиито линии дублират, просто имат единица отпред. От 82 на 182. Естествено, много по-просто е да си измислиш някакъв нищо не значещ номер, да му напишеш маршрута с мънички буквички и да очакваш, че всички са добре тренирани зрители на Формула 1, свикнали да различават новите аеродинамични елементи по колите докато те профучават с около 300 км/ч., а пък вечер се разхождат с очила за нощно виждане. Но все пак маршрутките във Варна са удобни, практични и бързи, без шофьорите да са далечни роднини на Шумахер и да говорят повече от тъщата на Супер Любо по телефона.

...

Варна успя само за няколко часа да ме впечатли. Което всъщност не е трудно, аз се впечатлявам лесно, 'щото съм наивен, което всъщност е и катализатор за събитията през последните 6 месеца от живота ми, личния, не професионалния - там съм "акула", не "шаран". Утре с група приятели и познати от европейското по кик-бокс, което се провежда в Двореца на Културата и Спорта, сме решили да излезем по клубовете във Варна. Тогава всички впечатления могат да направят обратен завой, но се съмнявам и все пак за сега Варна е добра алтернатива на София, дори ако не сте душевно неуравновесен и нямате някаква конкретна причина да не желаете да местообитавате "китната" ни столица.

...

Разбира се, невъзможно е да не споделя и нещо лично в този ми пост, но не защото съм егоценрик. Добре де, защото съм егоцентрик. Дали след като обикалям България и света и категорично отказвам да стоя в София, не само заради "усмихнатите" хора, "мекото" време, "лекия" трафик, "чистите" улици, "зелените" зони и не на последно място температурната инверсия, генерираща толкова полезен за белите ми дробове "екологично чист" въздух, случайно не съм открил това което търся от няколко месеца? Не съм, спокойно, ще се върна в София, за сега за кратко разбира се, не очаквайте скорo, а може би и никога, онази личност с която всички бяха свикнали. За съжаление загубих едно пламъче, и все още не мога да намеря искра която да го запали. Но продължавам да търся, бягайки. Или пък търсейки да бягам. Така или иначе "самотният бегач на дълги разстояния" е вече доста опитен и няма да се умори ... Просто няма да се откажа и да се предам, въпреки болката, която пък ме кара да се чувствам жив!

ILF мрази/обича

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Fri, 11 Jul 2008 03:49:06 +0300

ILF Hates/Loves!

Стоя си, пия мляко с нес в 3:49 и ми се иска да напиша нещо тежко, дълбоко и смислено. Иска ми се, и мога, но не знам дали да го правя ... И без това съм малко психологически смачкан, а на обекта на моите любовни терзания не му пука изобщо, та стоейки и чудейки се дали да пиша пак нещо дълбоко, осъзнах, че като че ли се уморих да я гоня. В главата ми обаче някаква мисъл отеква, нещо от рода на "аз 'що не продължа да си бягам, хем е добре, хем съм започнал да си изчиствам "сланинките" пета и шеста плочка ми се подават, а скоро и седма и осма ... Та за да освободя натрупалото се напрежение, викам да си направя една чеки..."

"... ъ-ъ-ъ, check list, исках да кажа." И без това хората правят всякакви класации. След като класифицирахме клиторите по товароподемност, а успях и да дефинирам единица мярка - 1 ILF/sec ...

Пардон! Това е един високоинтелигентен блог, на една духовно извисена личност, тук такива работи не се пишат. Простащината не е присъща за този културен млад мъж ILF.

Та ето го и списъка ...

ILF мрази:

1. Да обича. ILF ужасно много мрази да обича. Обичането е много сложен процес, в който накрая винаги става ясно, че едната страна винаги обича повече от другата. Някак накрая един е прецакан, а прецакването е форма на далавера ...

2. Далаверата! ILF е ужасен от мисълта за далавера. Той мрази този типично БГ приом, освен когато ILF не е замесен пряко в далаверата, тогава виж т.2 от другия списък ...

3. БГ мурафетите! ILF изпада в ужас от БГ риалитито! Като американски възпитаник, ILF се възмущава от далаверите, шуробаджанащината, мутрите и техните мутреси, политиците и ...

4. Бойко Борисов. ILF ненавижда лицето ББ, защото камерите го правят да изглежда едър, а всъщност е мухльо, който е блъскал дървета с глава, малоумен е, и през живота си е прочел по-малко книги и от Джордж Уокър Буш!

5. Правителството. Това конкретно. Като се замисли ILF мрази всички правителства, а не е анархист по природа, добро момче е, разправят ...

6. Чалгата! Ненавижда я! Чалгата е еманацията на пропитото с простотия БеГе риалити ...

7. Момичета. ILF много обичаше момичета до скоро, защото беше момче, сега когато вече е млад мъж, не обича момичета и техните момичешки номера, но ILF е еволюирал, повече за това в "другия" списък ...

8. Opel и Ford, защото си правят състезание за това кой да направи по-скапан автомобил. Мрази също така автомобили с предно предаване. Мрази и всички френски кошници, минаващи за автомобили, изключение прави "Renault Clio V6 Sport" версия 2 (виж ILF обича) ...

9. Спанак, зелен лук, лапад и коприва. Изобщо ILF много мрази сготвени гюрлюци в тенджера! Хем им се губят полезните елементи, хем като ги види и му се повдига! Мрази и един тон други храни, изобщо ILF е много злоядо копеле, въпреки че изобщо не му личи!

10. Да му се правят на интересни разни хорица, които се имат за вещи по някакви въпроси. ILF е последна инстанция по всички въпроси, освен по тези за които сам не си признава, че нищо не знае: ски алпийски дисциплини, риболов, мениджмънт, маркетинг и ужасно много други, но ако за нещо ви казва, че е така, то определено е ТАКА!

11. Да го наричат мизантроп! Защото е долна лъжа, а ILF обича ужасно много всички, някой още повече! Като цяло ILF е много лесно влюбчив и много любвеобилен!

12. Да го прекъсват докато тренира и яде!!! Свещеното време на ILF е времето в което той тренира или яде. Не го прекъсвайте по никакъв повод, освен ако не искате да влезете в този списък. От друга страна, ILF може да бъде прекъснат докато прави секс, първо щот' много рядко се "раздава" в секса, и второ винаги може да мине отдолу и да проведе телефонен разговор!

ILF обича:

1. Да мрази. ILF обожава да мрази, първо е много лесно да мразиш, не е толкова натоварващо колкото да обичаш някого. ILF обича да казва: "Мразя те, щот' да те обичам е много сложно!", което по същество обаче, значи, че ILF те обича!

2. Далаверата, НО само когато ILF е замесен в далаверата и има някакъв кяр от нея! И тъй като ILF e балък и никога не кяри нищо от далавери, то по същество е валидна точка 2 от предходния списък!

3. Иван Костов! По същество ILF мрази политиците, 'щото са малоумници! Но не ги мрази "щот' са крадливи"! Всички крадат, номера е като го правиш да не става ясно, а ако става ясно значи си малоумник, ерго, ILF мрази БеГе политиците, щот' не правят нищо, за да скрият тъпите си БеГе мурафети! Точно по тази причина ILF обича Иван Костов, 'щот е наистина голям човек - 2 метра е, не го снимат с камерата отдолу, че да не прилича на лилипут (примерно ББ). Освен това "виновния за всичко" Костов е мъдър и далновиден политик, чиито проблем е, че е заобиколен от много малоумници и пишман имидж мейкъри и PR(ПиАри)!

4. Електронна музика. House по-конкретно. Всякакъв вид! ILF обича всичко свързано с електронната музика - самата нея, DJ-ите, клубовете, жените в тях, танцуването, наркотиците (които ILF вече не употребява!), гей обществата асоциирани с това и всичко останало. В същината си ILF се проявява като човек обичащ комерсиалността и е пълен антипод на антиглобалистите които "кацат" на "Попа" с фланелки на никому неизвестни неометъл групи (включително и на тях самите), мешки и пластмасови бутилки бира от текущата най-евтинджос марка.

5. Алкохол. ILF не пие, но много обича алкохола. Възхищава му се. Познавач е, и обожава да стои зад бар, където по мнение на експерти се справя доста прилично, просто защото ILF е изключително всестранно развит. Конкретно ILF обича купажен черен етикет, Talisker, както и Lagavulin, Lafroig, ArdBeg, изобщо всички Isle единични малцове! Пие и Remy Martin и Hennessy в комбинация със сурови бадеми, в краен случай с печени при липса на други! За сметка на това ILF намира Courvoisier за "селски" коняк, който всъщност никак не е лош, но го консумират предимно невежи, които обаче се опитват да се направят на "разбирачи". ILF много обича и персонала на клуб "Алкохол"!

6. ILF! ILF много обича себе си. Много обича да е център на внимание. Обича да споделя собственото си мнение и другите да му ръкопляскат! Както казва "ILF": "Аз съм нарцистичен егоцентрик!" Също така ILF твърди за себе си, че е полу-божество, просто защото божества реално няма и религията е невероятна простотия! Но пък има няколко полу-божества, сред които и той! За огромно съжаление, нито едно от тези създания не е наясно к'во точно прави!

7. Коли със задно предаване. ILF много обича Renault Clio V6 Sport, обича и Mitsubishi Lancer Evolution, Subaru Impreza WRX STi, Honda, Nissan, Mazda, но не се кефи на Тойота, освен Celica! ILF харесва BMW 130 както и цялата трета серия, обаче 5-та, 6-та и 7-ма, му се струват дървенийка. ILF обича много италиански автомобили! Би искал да притежава Ferrari F430 Scuderia. От друга страна намира Lambo-тата за автомобили за хора без вкус, Мазерати за твърде аристократично, Бентли за твърде немско, а Мерцедес за твърде пенсионерско. Изключение е CLK 65 AMG Black! Харесва и Audi R8, но повече се радва на Audi S5 MTM Supercharged! Огромно удоволствие изпитва от мисълта за Ariel Atom и Koenigsegg CCRX.

8. Мотори. Обожава Honda, въпреки че, една едва не го уби, и има 40 см белег на крака си. Харесва и Suzuki, 'щот са неопитомена сила! Изпитва душевен оргазъм при мисълта за Ducati и MV Augusta F4 RR 312 1078.

9. Да прави неща за които хората се страхуават дори да си помислят. Да скача от високо, да кара сърф без да може да плува, и други адреналино заредени преживявания са му в кръвта!

10. Да кляка с много тежка щанга, да прави мъртва тяга и кофички. ILF много обича фитнеса.

11. Пилешки пържоли. Заради фитнеса ILF яде много пилешки пържоли от гърди, и ги обича. Обича и фъстъчено масло, ядки (сурови), домати, краставици, риба тон, извара, прясно и кисело мляко и яйца (конкретно белтъци). ILF се изхранва много трудно, защото яде много!

12. Банички. Като цяло обича много тестени изделия, но не е ял такива от 3 години. Няма и да яде, глюкозно-нетолерантен е. И захар не консумира, освен плодове! Като цяло баничките му се отразяват много зле, и физически и психически. А една конкретна Баничка ... извинявам се, няма да говоря за любовните си проблеми

13. Жени. Не беше нарочно, не е и на последно място, ама се случи да е номер 13. ILF много обича жени, много обича да обича жени, много обича да се забавлява с жени, много обича да прави секс с жени (не че е пробвал с друго, или поне няма спомен да е пробвал с друго). ILF обича жени, т.е. порастнали момичета. Нещо момичетата му се струват малко глупавички напоследък.

14. Секс навсякъде. ILF обича секс на публични места, щот' има някаква тръпка. Говори се, че бил ексхибиционист, душевно, като си гледа списъка, май-май е очевидно. ILF харесва и анален секс, ама жените нещо се дърпат!

15. Телевизията, киното и книгите! ILF е влюбен в телевизията от малък, както и в киното, а също така много обича да чете - предимно научна фантастика, но и вскякви други книги. Гледа много филми, на IMDB като им се счупи базата данни, и му звънят, за да им я продиктува по памет. ILF помни много, като слон е, най-вероятно заради фъстъченото масло!

16. Татуировки. ILF има много татуировки, иска да има още повече. Освен това ILF знае едно, жена без татуировка много трудно може да го задържи при себе си, колкото по нестандартна, голяма и атрактивна, толкова по готин секс, обещава ILF.

17. Да танцува. В момента учи салса. Много му харесва. Обича да танцува, въпреки че има нужда от 3 пъти по-голямо пространство от един нормален човек и 6 пъти по-голямо от една жена. ILF не се опитва да каже, че жените не са хора, просто казва, че жените са по-дребнички хора!

18. Приятелите си! Най-вече! Много ги обича! Ужасно много! ILF е готов да даде всичко, ама наистина всичко за тях!