ILF's World - Music

Losing My Religion

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Tue, 22 Jul 2008 05:05:41 +0300

5:05. Добрият ми спътник мляко с нес отсъства. Почуствах се прелъстен и изоставен. И все пак не съм сам. Чаша двоен протеин с вкус на шоколад запълва липсата. Току що приключих поредната джогинг сесия. 36 минути. Можех още толкова, дали заради обстоятелствата или просто защото не бях бягал от седмица, но имах ужасно много сили. Отново сам, но не самотен. Имах си и музика. Реших, че този ден, един от онези, в които всяка секунда те променя, всяка секунда значи нещо, всяка секунда отмерва началото на края или края на началото, има нужда от един специален саундтрак. Queen, R.E.M., Eric Clapton ...

... тик-так, ударите на махалото се стоварват върху тебе и те разрязват лесно, но болезнено, както нагорещен нож масло. Тик - и нещо се случва, так - а вече има последствия. Тик-так... тик-так... тик-так! Началото на края, но нищо не е свършило преди аз да съм го решил! Има време, все още има време ... тик-так ...

Бягам, а любимият ми плеър си играе с мене...

... Layla, you've got me on my knees, Layla
... Layla, I'm begging, darling please.
... Layla, darling won't you ease my worried mind.

...

... Like a fool, I fell in love with you,
... Turned my whole world upside down.

"Fuck you, you stupid son of bitch!" Имам нужда от музика, за да бягам спокойно, не да спринтирам! Краката ми се движат сами, неуправяеми, спринтирайки си мисля "какво толкова се случи, как се поддадох, не го правя! Никога! Не и без причина. Нямаше такава!" И защо всяка струна която Clapton опъва на кухарата, се усеща някъде в сърцето ми? От спринта е! Трябва да е от спринта! Пулса ми е твърде висок. Не е! Отврат! "Не отново!"

...

... There is no time for us,
... there is no place for us

OK, officially, I'm gonna brake this player into pieces, само да се прибера!

... Who dares to love forever?
... When love must die

И тогава ... тик-так ...

Who waits forever anyway?

И започвам да разбирам. Тик-так! Причина и следствие! "Време е да спреш, да намалиш темпото, сърцето ти няма да издържи, не и на тази атака, по-кротко, не бъди безмилостен, утре ще ти трябва отново!" Гласът на разума отеква някъде в дълбините на главата ми. "Разумът?" Защо? Кога? От къде? "Изпържените" ти нервни синапси, дали от кафето, дали от шока, са започнали да се възстановяват. Бавно, но сигурно. Тик-так! И мислиш. Тик-так! И пулса се забавя! Има много време до края! Не още! "Когато кажа аз, тогава ще свършим!" Тик-так ...

... That's me in the corner,
... that's me in the spotlight,
... Loosing my Religion

...

Тик-так. Обичам когато Вселената си прави шеги с мене. Наистина, избирах изповедите си, дали не казвах твърде много, или пък твърде малко. Дали се заблудих? Дали наистина ми се стори, че се опита? Ето сега казах твърде много! Тик-так! Времето изтича. Краят наближава. Но не и преди аз да съм казал кога! Има все още мъничко време!

...

Тик-так. Темпото е лудо. Краката ми се движат твърде бързо, за да осъзная какво ми се случва. Притъпявам болката в главата с изтощението от спринта! Усещам как силите бавно ме напускат! Няма да издържа до края! Няма да успея! А искам! Трябва! Мога да сложа точката тук, но все още не. Вселената има нужда от още един шанс, нека покаже на какво е способна, нека измъкне картата на "Глупакът" от тестето. Нека започнем ново приключение, слагайки край на това.

... Here we are
... born to be kings
... princes of the universe

Тик-так. И най-накрая разбираш! Ти си по-силен! Бягаш, събличаш фанелката! Усещаш пламъка в ирисите си, струйките пот се стичат по слепоочията ти право към очите, и там мистериозно се изпаряват, в тебе гори огън! Истински вулкан от емоции, чувства, мисли и сила, неподправена мощ. Тази която ти липсваше няколко месеца! Сега е моментът! Чувстваш го! Вече си нов човек! Точно когато мислеше, че губиш религията си, тази в която наистина вярваш - Любовта! Просто разбра, тя ще е там, винаги ще е там, просто ще се прероди в нещо друго, по-красиво! Усмивката се връща на лицето ти. Не онази, лудата усмивка, която кара хората които те познават да се страхуват. Върна се онази другата, дяволитата! Сега хората просто потръпват, защото знаят, от пламъка се надигна новия феникс, по-силен от предишния, време е за промени! Време е ...

... the show must go on ...

И спринтът е неизбежен! Знаеш, че тук или ще умреш или ще оцелееш, за да остане усмивката на лицето ти. Финален. Дълъг! Вече не бягаш, а летиш, краката ти едва докосват земята. Усещаш как пламъкът се е възвърнал и как струйките пот се стичат по гърба ти, по гърдите ти, по лицето ти, и тогава блокираш напълно! Падаш, обръщаш се по-гръб. Усещаш как ще повърнеш. Сърцето ти иска да излезе през гърлото. Всичко е черно, макар около тебе да е светло. Секунда. Две. Тик-так! И усмивката е вече на лицето ти. Смееш се с глас!

... the show must go on ...

... отеква в ушите ти, а ехото го отнася дълбоко в главата ти, а от там, директно към сърцето ти! Същото това, което въпреки всички изпитания, не те предаде, няма и да го направи, защото на пук на всички мънички парченца които някой къса от него, то ще си остане достатъчно голямо и винаги твое!

Тик-так, тик-так, завършва един от онези дни, в които всеки удар на времето е тежък, но смислен.

Тик-так, тик-так, а Вселената ти дава урок, който ще ти остане за цял живот.

Тик-так, тик-так, изправяш се и знаеш, че си по-силен от обстоятелствата и от хората около тебе.

Тик-так, тик-так, възможностите ти нямат граници.

Тик-так, тик-так, началото на края дойде.

Тик-так, тик-так, ето сега казвам, че всичко свърши!

Тик-так, тик-так и идва новото начало, защото The Show Must Go On!

Тик-так, тик-так. Няма вече "Яна"! Изгоря с потта!

Тик-так, тик-так. Останах само Аз!

Тик-так, тик-так, а идва новия ден ...

За истинските хора, морето и необходимостта да живееш!

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Thu, 17 Jul 2008 01:42:48 +0300

1:42. Пия мляко с нес (отново, ако не е станало ясно, пия много мляко с нес, както и кафе с мляко, изобщо бозая доста), слушам прекрасните ремикси на Dave Darell на шедьовъра на Robert Miles Children, и решавам, че имено сега е момента да напиша това което искам. Опитвах се многократно. В неделя на плажа, когато тъкмо бях си изгорил крака, но някак морето не ми позволяваше, твърде успокояващо ми действа. Опитах и докато се връщахме към София (тук ми се искаше да кажа към в къщи, но някак София никога няма да бъде "вкъщи", просто "рибата" която съм аз, се чувства у дома си само край вода), но някак разговора с Ремото ми се стори доста по-проникновен от колкото съм очаквал.

Новотел Пловдив

Минаха ден, два, три, откакто съм в София, и така и не успявах да седна и да напиша по мъничко за това което видях, усетих, почувствах и разбрах, а като добавим и факта, че ми се наложи да минавам "основен ремонт" през хирургия --

Морето, гостоприемно както винаги!

да, знам, напоследък действам твърде импулсивно и никак, ама никак, не се замислям за собственото си оцеляване -- то писането на някакви "дълбокомислени" неща ми се струваше прекалено. Между другото ако някой очаква някакви препълнени с метафори есеистични словоизлеяния, то този пост няма да е такъв. Дали от водата, която незнайно как отми някакви неопределени емоции от мене, дали от факта, че куцам и се подпирам докато ходя, но някак ми се иска да се покатеря на Straight Talk Express-а и да споделя няколко нещица, макар и доста грубички, но пък за сметка на това откровени и истински.

За истинските хора ...

Пловдив беше едно от най-прекрасните и същевремено с това едно от най-ужасяващите ми преживявания. Честно казано не знам защо тръгнах. Имах нужда от глътка въздух, но на пръв поглед Пловдив щеше да е последното място от което бих могъл да си я взема, за моя радост сгреших. Незнайно как, или знайно, всъщно на кого му пука, се озовах в Casa de Cuba.

Casa de Cuba!
!Viva la Revolucion!

За всички които не са били, ще обясня. В София си нямаме такова местенце, нещо като бар, нещо като кафе, вятърът полъхва и се носи дъх на мента и лайм, кафява захар и ром, а може би на кашаса, самбука и калуа. Прекрасно местенце, хората са истински, виждаш как 5-6 двойки успяват да танцуват на няколко квадратни метра, а салса и меренге ритмите ме карат неволно да броя стъпките 1-2-3, 5-6-7. Иска ми се да стана и да потанцувам, но все още съм неуверен, може би следващия път. И тогава се случва нещо необикновено, за миг само, една мисъл ме кара да потръпна за секунда.

Йо, прекрасна както винаги!

Отпивам от прекрасната кайпириня, кашасата прогаря гърлото ми и поглеждам Йовелина, виждам най-прекрасните зелени очи и за миг профучава странна мисъл през главата ми - дали не съм преследвал грешната жена толкова дълго време? Отпивам още глътка, за да залича мисълта от главата си, не бива да позволявам обремененото ми съзнание да ми играе странни номера, не би било честно.

Време е за разходка в нощен Пловдив. Имам си прекрасен екскурзовод. Не защото Йо ми показва и разквазва, а просто защото е прекрасна, на моменти се улавям, че я гледам повече от колкото нещата за които ми говори. Минаваме покрай местния бар за "киселяци", "позьори" или ако искате по-позитивен термин "тузари" - Вижън.

Марица, прекрасна на лунна светлина, Пловдив е наистина красив град, с красиви хора, но ...

Секунда ми е необходима да разбера защо е безмислено да страдам по "Яна" и да осъзная - когато си свикнал да комуникираш с престорени хора, истинските са ти непонятни. А в Пловдив "изкуствени" са много! Ризи разкопчани до пъпа и потници - все висящи на "закачалки", перхидрол, боя, кичури, грим, спирала, високи токове и дрешки за всякакви ситуации - за излизане, за разходка, за вечеря, за закуска, за кафе ...

Спретеееееееее! Има ли значение как изглеждате в очите на другите, нямате грам "подплата"! Жените изглеждат добре, прекалено добре, а мъжете, изглеждат така сякаш се престарават. Бъдете истински, по дяволите! А като си помисля, че съдех за Пловдив по хората в "Плазма"?! Може би това са били всичките 500 непресторени хора в този иначе прекрасен град или просто наркотиците са били много силни, кой знае ...

Последна спирка - Макалали. Хммм, интересна вечер, Пъшо, познат и като DJ Paul, на гости в Пловдив, глътка свежа музика - Пъшо винаги е бил много в час с музиката - Spartacus, baby! И отново, хората стоят, не танцуват, пият бавно, гледат така сякаш не знаят какво да правят. Танцьорките и танцьорите се опитват да им инжектират доза живец, но като че ли страха да си различен е по-силен. Жалко, а Paul свири ли, свири ...

И отново. Време за размисъл. Стиснал съм чашата с 12 годишено купажно, и отпивам бавно мислейки си за отминали емоции, чувства и неприятния послевкус останал от тях. Ледчето в чашата ми се е стопило, чейсъра не успява да отмие вкуса на алкохола, но няма и нужда, нека щипе, така раните минават по-лесно. И за 2 минути успявам да осъзная, когато си твърде истински, твърде прям, твърде директен и можеш да си позволиш да правиш каквото си поискаш, то това плаши хората, а предполагам и момичетата. Не знам със сигурност, никога не съм разбирал момичетата, най-вероятно и никога няма да ги разбирам, дано поне започна да разбирам жените някога! И ненадейно осъзнавам - когато си свикнал да общуваш с изкуствени хора, то е неизбежно да проектираш собствения си опит върху всички, и тогава истинските хора да ти изглеждат като носещи някаква маска... и поредната глътка...

... "Тук ли си?" чувам въпроса на Йо, интересен въпрос. Дали съм тук? Не знам! Тук съм, да! Щом ми щипе от алкохола. Една прекрасна жена, се интересува повече за душевното ми здраве от мене самия, дали не пресле...

...още глътка и забравям какво се е прокрадвало в дълбините на съзнанието ми. Оставям чашата, а уискито едва покрива дъното. Няма да отпия, няма нужда, последната глътка винаги е най-гадна, ще си я оставя за някой друг път ...

А докато пиша тези редове новото парче на Ерик Придц Connexion, което слушам за първи път, ме кара да се усмихна странно, дяволито дори - "Bring Love and a new Connexion ..." Не че съм готов, не съм, раната не е заздравяла, не мога да кажа и че няма да се отвори отново, но тук сега, 3 дни след влизането във водата, съм доста по-спокоен.

За морето ...

Водата е част от мене, и аз съм част от водата ...

След сладко-киселата вечер в Пловдив, напомняща странно за истинския живот или за китайска рецепта, не съм много сигурен, реших че е време да се освободя, да изживея ново причастие ако щете ...

Морето ми липсва. Според майка ми и баща ми, съм правен някъде на Слънчев Бряг, има известен спор, дали е на плажа или в хотел "Орел", но важното е, че съм морско дете. Освен това съм зодия "Риби", февруарска при това. Та когато съм близо до морето, се чувствам някак спокоен, у дома си, сякаш отново съм там където трябва да бъда, на мястото си. Усещам как бушуващите в мене емоции се успокояват, утихват, като морето рано сутрин на изгрев - мънички вълнички се разбиват невинно в брега - и разбирам, че тук е истинския "айляк"*! Няма престорени хора, няма стрес, няма дрешки и грим - има само вода, слънце, приятен загар, бикини и surf shorts! Тук-там подскача някоя волейболна топка, някое фризби прехвърча покрай ухото ти, а докато вървиш по пясъка водата закачливо те гали по краката и те придърпва на пръв поглед невинно, сякаш за да ти напомни, че имаш нужда от пречистване. Без да усетиш си в морето, вълните са доста високи, за момент се прокрадва мисълта, че би могъл да ги "уловиш" с някой фън борд или лонг борд, но точно тогава няколко тона вода те затискат, оставаш под нея, отваряш очи, и виждаш спокойствието, или целия свят, или целия спокоен свят, и докато изплуваш на повърхността осъзнаваш, че вече нищо няма значение, разбивайки се в тебе, вълната е отнесла всичко негативно, и си останал само ти, спокойствието, чистите емоции и още нещо. Нещо неопределено, нещо което само водата може да ти даде, нещо което само водата може да ти вземе, нещо като истинския живот, като необходимостта от глътката въздух, но сякаш поета през хриле, под вода! И тогава разбираш ...

Необходимостта, по-силна от всякога!

... за необходимостта ...

... да живееш пълноценно, истински, да не криеш емоциите си, да показваш всичко, да си като морето. Бъди избухлив, бъди спокоен, бъди извор на живот, бъди свеж, бъди опасен, бъди наслада, бъди себе си и разбери, че нищо няма значение, щом си истински и усещаш необходимостта да живееш свободно!

Така, малко поетично, малко меланхолично, но много позитивно завършва тази история от емоционални вълни, напомнящи имено морето, свободата която то ми дава и помощта която ми оказва в най-тежките ми моменти ...

*Няма да обяснявам за софиянци, що е то "айляк". Аз като тракийско отроче познавам доста словоформи употребявани както в географската област "Тракия", така и тези в софийска област както и в македонския край, щом аз съм проявил желание да ги науча, не виждам защо и софиянци да не си разширят кръгозора мъничко и да научат някоя и друга дума, пък била тя и турцизъм, предвид в каква посока се движи държавата ни, може и да им е от полза!

ILF мрази/обича

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Fri, 11 Jul 2008 03:49:06 +0300

ILF Hates/Loves!

Стоя си, пия мляко с нес в 3:49 и ми се иска да напиша нещо тежко, дълбоко и смислено. Иска ми се, и мога, но не знам дали да го правя ... И без това съм малко психологически смачкан, а на обекта на моите любовни терзания не му пука изобщо, та стоейки и чудейки се дали да пиша пак нещо дълбоко, осъзнах, че като че ли се уморих да я гоня. В главата ми обаче някаква мисъл отеква, нещо от рода на "аз 'що не продължа да си бягам, хем е добре, хем съм започнал да си изчиствам "сланинките" пета и шеста плочка ми се подават, а скоро и седма и осма ... Та за да освободя натрупалото се напрежение, викам да си направя една чеки..."

"... ъ-ъ-ъ, check list, исках да кажа." И без това хората правят всякакви класации. След като класифицирахме клиторите по товароподемност, а успях и да дефинирам единица мярка - 1 ILF/sec ...

Пардон! Това е един високоинтелигентен блог, на една духовно извисена личност, тук такива работи не се пишат. Простащината не е присъща за този културен млад мъж ILF.

Та ето го и списъка ...

ILF мрази:

1. Да обича. ILF ужасно много мрази да обича. Обичането е много сложен процес, в който накрая винаги става ясно, че едната страна винаги обича повече от другата. Някак накрая един е прецакан, а прецакването е форма на далавера ...

2. Далаверата! ILF е ужасен от мисълта за далавера. Той мрази този типично БГ приом, освен когато ILF не е замесен пряко в далаверата, тогава виж т.2 от другия списък ...

3. БГ мурафетите! ILF изпада в ужас от БГ риалитито! Като американски възпитаник, ILF се възмущава от далаверите, шуробаджанащината, мутрите и техните мутреси, политиците и ...

4. Бойко Борисов. ILF ненавижда лицето ББ, защото камерите го правят да изглежда едър, а всъщност е мухльо, който е блъскал дървета с глава, малоумен е, и през живота си е прочел по-малко книги и от Джордж Уокър Буш!

5. Правителството. Това конкретно. Като се замисли ILF мрази всички правителства, а не е анархист по природа, добро момче е, разправят ...

6. Чалгата! Ненавижда я! Чалгата е еманацията на пропитото с простотия БеГе риалити ...

7. Момичета. ILF много обичаше момичета до скоро, защото беше момче, сега когато вече е млад мъж, не обича момичета и техните момичешки номера, но ILF е еволюирал, повече за това в "другия" списък ...

8. Opel и Ford, защото си правят състезание за това кой да направи по-скапан автомобил. Мрази също така автомобили с предно предаване. Мрази и всички френски кошници, минаващи за автомобили, изключение прави "Renault Clio V6 Sport" версия 2 (виж ILF обича) ...

9. Спанак, зелен лук, лапад и коприва. Изобщо ILF много мрази сготвени гюрлюци в тенджера! Хем им се губят полезните елементи, хем като ги види и му се повдига! Мрази и един тон други храни, изобщо ILF е много злоядо копеле, въпреки че изобщо не му личи!

10. Да му се правят на интересни разни хорица, които се имат за вещи по някакви въпроси. ILF е последна инстанция по всички въпроси, освен по тези за които сам не си признава, че нищо не знае: ски алпийски дисциплини, риболов, мениджмънт, маркетинг и ужасно много други, но ако за нещо ви казва, че е така, то определено е ТАКА!

11. Да го наричат мизантроп! Защото е долна лъжа, а ILF обича ужасно много всички, някой още повече! Като цяло ILF е много лесно влюбчив и много любвеобилен!

12. Да го прекъсват докато тренира и яде!!! Свещеното време на ILF е времето в което той тренира или яде. Не го прекъсвайте по никакъв повод, освен ако не искате да влезете в този списък. От друга страна, ILF може да бъде прекъснат докато прави секс, първо щот' много рядко се "раздава" в секса, и второ винаги може да мине отдолу и да проведе телефонен разговор!

ILF обича:

1. Да мрази. ILF обожава да мрази, първо е много лесно да мразиш, не е толкова натоварващо колкото да обичаш някого. ILF обича да казва: "Мразя те, щот' да те обичам е много сложно!", което по същество обаче, значи, че ILF те обича!

2. Далаверата, НО само когато ILF е замесен в далаверата и има някакъв кяр от нея! И тъй като ILF e балък и никога не кяри нищо от далавери, то по същество е валидна точка 2 от предходния списък!

3. Иван Костов! По същество ILF мрази политиците, 'щото са малоумници! Но не ги мрази "щот' са крадливи"! Всички крадат, номера е като го правиш да не става ясно, а ако става ясно значи си малоумник, ерго, ILF мрази БеГе политиците, щот' не правят нищо, за да скрият тъпите си БеГе мурафети! Точно по тази причина ILF обича Иван Костов, 'щот е наистина голям човек - 2 метра е, не го снимат с камерата отдолу, че да не прилича на лилипут (примерно ББ). Освен това "виновния за всичко" Костов е мъдър и далновиден политик, чиито проблем е, че е заобиколен от много малоумници и пишман имидж мейкъри и PR(ПиАри)!

4. Електронна музика. House по-конкретно. Всякакъв вид! ILF обича всичко свързано с електронната музика - самата нея, DJ-ите, клубовете, жените в тях, танцуването, наркотиците (които ILF вече не употребява!), гей обществата асоциирани с това и всичко останало. В същината си ILF се проявява като човек обичащ комерсиалността и е пълен антипод на антиглобалистите които "кацат" на "Попа" с фланелки на никому неизвестни неометъл групи (включително и на тях самите), мешки и пластмасови бутилки бира от текущата най-евтинджос марка.

5. Алкохол. ILF не пие, но много обича алкохола. Възхищава му се. Познавач е, и обожава да стои зад бар, където по мнение на експерти се справя доста прилично, просто защото ILF е изключително всестранно развит. Конкретно ILF обича купажен черен етикет, Talisker, както и Lagavulin, Lafroig, ArdBeg, изобщо всички Isle единични малцове! Пие и Remy Martin и Hennessy в комбинация със сурови бадеми, в краен случай с печени при липса на други! За сметка на това ILF намира Courvoisier за "селски" коняк, който всъщност никак не е лош, но го консумират предимно невежи, които обаче се опитват да се направят на "разбирачи". ILF много обича и персонала на клуб "Алкохол"!

6. ILF! ILF много обича себе си. Много обича да е център на внимание. Обича да споделя собственото си мнение и другите да му ръкопляскат! Както казва "ILF": "Аз съм нарцистичен егоцентрик!" Също така ILF твърди за себе си, че е полу-божество, просто защото божества реално няма и религията е невероятна простотия! Но пък има няколко полу-божества, сред които и той! За огромно съжаление, нито едно от тези създания не е наясно к'во точно прави!

7. Коли със задно предаване. ILF много обича Renault Clio V6 Sport, обича и Mitsubishi Lancer Evolution, Subaru Impreza WRX STi, Honda, Nissan, Mazda, но не се кефи на Тойота, освен Celica! ILF харесва BMW 130 както и цялата трета серия, обаче 5-та, 6-та и 7-ма, му се струват дървенийка. ILF обича много италиански автомобили! Би искал да притежава Ferrari F430 Scuderia. От друга страна намира Lambo-тата за автомобили за хора без вкус, Мазерати за твърде аристократично, Бентли за твърде немско, а Мерцедес за твърде пенсионерско. Изключение е CLK 65 AMG Black! Харесва и Audi R8, но повече се радва на Audi S5 MTM Supercharged! Огромно удоволствие изпитва от мисълта за Ariel Atom и Koenigsegg CCRX.

8. Мотори. Обожава Honda, въпреки че, една едва не го уби, и има 40 см белег на крака си. Харесва и Suzuki, 'щот са неопитомена сила! Изпитва душевен оргазъм при мисълта за Ducati и MV Augusta F4 RR 312 1078.

9. Да прави неща за които хората се страхуават дори да си помислят. Да скача от високо, да кара сърф без да може да плува, и други адреналино заредени преживявания са му в кръвта!

10. Да кляка с много тежка щанга, да прави мъртва тяга и кофички. ILF много обича фитнеса.

11. Пилешки пържоли. Заради фитнеса ILF яде много пилешки пържоли от гърди, и ги обича. Обича и фъстъчено масло, ядки (сурови), домати, краставици, риба тон, извара, прясно и кисело мляко и яйца (конкретно белтъци). ILF се изхранва много трудно, защото яде много!

12. Банички. Като цяло обича много тестени изделия, но не е ял такива от 3 години. Няма и да яде, глюкозно-нетолерантен е. И захар не консумира, освен плодове! Като цяло баничките му се отразяват много зле, и физически и психически. А една конкретна Баничка ... извинявам се, няма да говоря за любовните си проблеми

13. Жени. Не беше нарочно, не е и на последно място, ама се случи да е номер 13. ILF много обича жени, много обича да обича жени, много обича да се забавлява с жени, много обича да прави секс с жени (не че е пробвал с друго, или поне няма спомен да е пробвал с друго). ILF обича жени, т.е. порастнали момичета. Нещо момичетата му се струват малко глупавички напоследък.

14. Секс навсякъде. ILF обича секс на публични места, щот' има някаква тръпка. Говори се, че бил ексхибиционист, душевно, като си гледа списъка, май-май е очевидно. ILF харесва и анален секс, ама жените нещо се дърпат!

15. Телевизията, киното и книгите! ILF е влюбен в телевизията от малък, както и в киното, а също така много обича да чете - предимно научна фантастика, но и вскякви други книги. Гледа много филми, на IMDB като им се счупи базата данни, и му звънят, за да им я продиктува по памет. ILF помни много, като слон е, най-вероятно заради фъстъченото масло!

16. Татуировки. ILF има много татуировки, иска да има още повече. Освен това ILF знае едно, жена без татуировка много трудно може да го задържи при себе си, колкото по нестандартна, голяма и атрактивна, толкова по готин секс, обещава ILF.

17. Да танцува. В момента учи салса. Много му харесва. Обича да танцува, въпреки че има нужда от 3 пъти по-голямо пространство от един нормален човек и 6 пъти по-голямо от една жена. ILF не се опитва да каже, че жените не са хора, просто казва, че жените са по-дребнички хора!

18. Приятелите си! Най-вече! Много ги обича! Ужасно много! ILF е готов да даде всичко, ама наистина всичко за тях!

За синхронността, теорията на хаоса, един млад мъж и една пеперуда

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Wed, 09 Jul 2008 04:47:14 +0300

В английския има една дума - synchronicity - на български я превеждат като синхронност, не е особено точен, или по-скоро, е неясен тоя превод. Би трябвало да значи, че някакви наглед случайни и несвързани събития се случват по едно и също време, може би защото има някаква причина. Хубава дума е това, смислена ...

4:30 сутринта. Разбърквам в чаша протеин с мляко, готвя се за джогинг. Свикнах като бягам да говоря по телефона. Презокеанско. Само хората там не спят тогава. Нормално е, там е ден. Но физико-географските странности на Вселената и в частност на Земята нямат абсолютно нищо общо, или поне се надявам да нямат с този куп хаотични мисли ...
... Та имам си аз приятели зад океана. От тях имам 4-5 ужасно близки. Толкова близки, че съм готов да умра за тях. Като семейство са ми. С още 4-5 тук и имам една прекрасна фамилия от петнайсеттина човека. Скромно семейство, ако се съберем, ще сме като италианци. Та от тия трансатлантически хора, има две момчета, които са ми особено близки. Единия беше до мене когато наши общи "приятели" ми забиха нож в гърба - преносно, и ме ограбиха - буквално! Този приятел и до ден днешен ме търпи, и аз не знам защо. Измъква ме системно от невероятни емоционални дупки. Другият. Хмммм. Другият е просто онзи човек който знам, че влиза в огъня с мене, дори да знае, че ще изгорим. Няма значение кога, няма значение за какво, винаги ще ми пази гърба. И ето на synchronicity! Звъня по телефона. Единият не вдига. Другият, не му и звъня, предната вечер работихме по дипломния му проект заедно, знам че спи, да му звъня, за да ми говори докато бягам, би било садистично.

4:33! Вратата на входа хлопва зад гърба ми. Времето е приятно. Духа вятър. 3 стълби. Спирам за секунда. Заслушвам се във вятъра. Това ще е един много сладко-кисел джогинг. Крачка, после втора. Вече бягам. Квартала не е толкова тих колкото съм свикнал да бъде в 2:30. Има движение. Има решение. SonyEricsson Z610i - в спортен кейс стегнат около десния ми бицепс, слушалки, 2 GB карта, proggy house и minimal - ще оцелея! Нов маршрут. Дълъг. По-дълъг от преди. Бягам и слушам музика. Сега разбрах защо говоря по телефона, или по-точно ми говорят по телефона докато бягам. Винаги съм си мислел, че прословутия разказ на Alan Sillitoe, който баща ми някога ми пробута да прочета, е просто една художествена измислица, и все пак The Loneliness of the Long Distance Runner е най-ужасното нещо което може да ви сполети.

Бягаш. Сам си! Толкова сам, колкото никога няма да бъдеш! Бягаш! Но не е ясно на къде или от кого! Бягаш! А може би от къде и към кого?! Бягаш! И се озоваваш на най-невероятното място! Бягаш! А бягаш сред мислите си! Бягаш! Страховете ти те гонят! Бягаш! Срещаш отдавна загубени каузи, загубени приятелства, погубена любов! И все пак ... бягаш! Физическото се слива с психологическото и прераства в неопределна емоция! А ти бягаш!

И си имаш саундтрак! Невероятен! Подходящ! Synchronicity!

Един мъжки глас преплетен невероятно с красив бийт, като мантра, ти внушава D.E., хубав трак, смислен, тежък - Minilogue - Doiicie A! А плейъра е на shuffle! Synchronicity!

I stand above the pain, even with a torn right leg and 40 stitches!

"Защо бягаш?" Затваряш за миг очи. Поглеждаш на ляво. Виждаш себе си. Преди 3 години. 140 кг! Този човек не бяга! Изглежда щастлив, но ти го познаваш! На него му липсваше нещо! Докато не дойде една пеперуда! Запърха с криле! За кратко! И тайфунът мина! Отнесе 50 кг, но остави сладко-кисел вкус! И предизвика кратки страдания, за да те доближи до една голяма любов. Любов която за малко не те погуби! Сладка! Бърза! И с аромат на бензин и гума! Животът ти мина като на кино лента! А ти, ти се промени! Материалното нямаше особен смисъл, просто беше средство, за да усещаш живота. Адреналина! Тестостерона! Ендорфина! Оцеля! За пореден път! Този път беше на косъм! Заслужаваше си!

"Doiicie A" отмина и тогава, тогава връхлетя Chris Lake - Start Again, онази, дъб версията!

Бягаш вече 10 минути! Цяла вечност! Успя да поговориш със себе си от преди 3 години. Беше интересно. Видя пеперуда!

А гласа на Nastala те връща едва седмици назад! Поредното мигване! И отново си на друго място. Там! В главата! Оглеждаш се. Виждаш хора. Нови хора. Непознати! Виждаш себе си. Няма нищо общо с тебе от преди три години. Няма нищо общо и с тебе от преди две години и половина! Не си 140кг, не си и 89 кг. Иглеждаш уверен. Самоуверен! И тогава! Тогава! Пеперуда! Нова! Различна! Много по-красива! И докато наблюдаваш себе си, само от преди 2 месеца, осъзнаваш!

Yet again, the pain will pass through me ...

Ефекта на пеперудата! Теория на хаоса! Твърде рано е! Не можеш да кажеш как ще те промени тази пеперуда! Но знаеш едно! Когато плесне с крилца, тайфуна в живота ти е най-сигурната прогноза за времето която си чувал! И се започна! Адреналин! Тестостерон! Ендорфин! На час по лъжичка! А ти, ти си цял. Ти си жив! Няма значение по какъв начин се опитваш да стигнеш до собствения си крах, за да заличиш следите, нещо те пази, неуязвим в уязвимостта си. Synchronicity!

20 минути! Поглеждаш небето. Виждаш Зорницата над хоризонта. "Ааааааа, прекрасно, имено заради Венера съм тук сега!" А на небето се мъдрят кротко облаци. Бели. Пухкави. Като захарен памук.

И тогава. Тогава ...

"And I'm crying now
And I'm reaching out
I want to hold you
Make everything right"

И наистина, усещаш сърцето си, готово да изскочи от гърдите ти. Крачката ти се ускорява! Вятърът изведнъж обръща посоката си, и те удря с топлата си ръка право в лицето. Инстинктивно затваряш очи. Виждаш пеперудата. Проследяваш я с поглед. А тя, тя минава пред едно познато лице. Лице което ти липсва. Отваряш очи. И наистина. Една сълза се стича. Глюкозно-нетолерантното ти тяло успява да направи само толкова. Усещаш как 3 годишната липса на захар изстисква всичко от мускулите ти. Но ти бягаш! И бягаш! И бягаш! И тогава разбираш, бягаш след пеперудата! Не знаеш защо, но знаеш, че трябва да я стигнеш!

5:05 Усещаш слънцето. Телефонът ти също! David Guetta и Tocadisco - Tomorrow Can Wait!

Chasing Butterflies ...

И наистина! Утре може да почака! Днес! Сега! Точно сега! Настигаш пеперудата! Synchronicity! Пеперуда те накара да бягаш. Пеперуда гониш! Една и съща? Различна? Няма значение! Едно е ясно! Стигаш я! Мускулите ти отказват! Настъпил е глюкозния дефицит! И кетонитв са свършили! Няма нищо останало. Падаш на земята. Обръщаш се по гръб. А пеперудата, закачливо минава на сантиметри от носа ти, и отлита пърхайки с крилца ...

... И тогава проумяваш - Synchronicity или Теория на Хаоса - един млад мъж е самотен докато бяга на дълги разстояния! Самотен с демоните си, самотен с мислите си, самотен в преследването на пеперуди! А те летят наоколо, пърхат с криле, и тайфуни ще разрушават прекрасно построения свят и когато това стане, самотният бегач може би няма да е толкова самотен, а до тогава той ще продължава да гони някоя пеперуда създаваща сладък хаос, а може би водеща до synchronicity ...

Groovemaster & ILF b2b on Alpha Radio

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Thu, 03 Jul 2008 04:41:02 +0300

More than a year has passed from our last mix for a radio. But thanks to our friends at Bulgarian Music Organization, we are back doing a guest mix for Alpha Radio. What you'll hear here is the evolved sound of Groovemaster & ILF. The vocal and sometimes cheesy tracks of Groovemaster are no more! Enter the twisted danceable house music, where vocals are there just to make you scream, not sing, cause this is dance music baby!

ILF, a.k.a. me, on the other side is doing an hour of pretty downbeat melodic progressive house, with some cool loops and thick baselines from time to time. He outdone himself this time with pretty good mash-up of all time favorite - Sun Rising Up, a masterfully done track by David Penn!

Be sure to tune in and listen to our set Tuesday July 15 @ 18:00 till 20:00!