ILF's World - BitterSweet

FunCall-а на Globul, или как една "забавна" услуга може да направи живота ти Дантев ад

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Tue, 20 Apr 2010 16:21:29 +0300

Този случай има кратка предистория. Баща ми е абонат на Глобул от доста години. За всичките тези години единственото нещо което той може да извършва с мобилен телефон е да набира номерата които се появяват натискайки зелена слушалка, да приема обаждания със зелена слушалка и да натиска червената. За него SMS, MMS, гласова поща, GPRS и мобилен интернет, а и какъвто и да било Интернет са тера инкогнита. Човека е на 60 години, диабетик със сериозни усложнения от болестта, едно от които е, че не вижда особено добре, така че е напълно възможно и той да е допуснал грешка, без да иска пращайки SMS, но в лога на телефона му не пише нищо такова.

След като майка ми опита да говори с Call Center-а на Глобул, напълно безрезултатно, аз реших да опитам късмета си, отново там, от където момчето с което говорих в пълното си безсилие да ми даде каквато и да е, необходима и смислена информация единственото което успя да ми каже е "пишете e-mail" и "нямаме такава процедура и това което мога да направя е да актвирам или деактивирам услугата". В случая тук не става дума за 1, 2, 3 или 5 лева които са начислени за въпросната мелодия, а за принципа на обслужване на клиентите, отношението към тях, както и за техническата грамотност на част от работещите в мобилните оператори като цяло, не само в Глобул. Преди няколко седмици имахме подобен проблем с M-tel, които пък за наша изненада сторнираха грешката от фактурата си.

Длъжен съм да отбележа, че аз самия съм абонат на Глобул от много години и съм със смесени чувства от отношението и услугите им. Преди много години бях един от малкото абонати на Глобул Data услугата им, която тогава предоставяше мобилен интернет, без активирани Voice услуги и аз си спомням как при една от месечните ми такси бяха начислили изразходвания ми трафик -- като нормално изразходван такъв -- като през нормална Войс карта, което тогава струваше по около 2 или 3 лв с ддс на MB, вместо да ми приспаднат трафика от включения ми пакет. Естествено при възражение от моя страна в магазина, грешката беше поправена, но това само показва, че грешки стават, както от страна на потребителите така и от страна на операторите. Имам естествено много други неприятни, а и приятни изживявания с оператора, но това не е целта на този блог, а имено:

Реших да публикувам тук писмото което написах от името на баща ми, за да си направите сами изводите затова как се отнасят операторите към клиентите си и/или собствените си грешки.

Относно активиране на услугата Fun Call.

Според колегите ви от Call Center-а, на 16.04.2010 за този номер е активирана услугата Fun Call с SMS на кратък номер 147. Тъй като такъв не е изпращан, искам да разбера дали е станала някаква грешка в системата ви или тази услуга е активирана с помоща на други средства.

При включване на телефон със SIM карта IMEI номера на телефона се регистрира на клетката, а оттам през base-station-а към вашите централи. Този IMEI се съдържа във всяка комуникация осъществена между апарата със SIM картата и вашата система. Може да се направи проверка дали входящия SMS на телефон 147 за който вие твърдите, че е получен, е влязъл от IMEI-а с който е била регистрирана SIM карата в този момент. Освен това мога да ви предоставя IMEI номера на телефона с който е регистрана тази карта в момента, както и в деня(16.04.2010), за който говорим.

IMEI номера е: 354170025107668 , ако ви е нужена и информацията за Software Revision-а на телефона мога да ви я осигуря.

Ако се окаже, че входящия SMS е влязъл от телефон с друг IMEI номер, моля да ме уведомите по писмен път на адреса ми за контакт. Ако е необходимо съдебно решение за подобна информация, моля свържете се с мене на упоменатия телефон, за да обсъдим по нататъчните си действия.

Благодаря предварително за отделеното ви време.

Бележка: Това писмо ще бъде публикувано в блога на сина ми, а ако не успеете да се свържете с мене до една работна седмица, случая ще бъде предоставен за разглеждане на КЗП.

За ГМО-то и другите "страшни работи"

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Fri, 05 Feb 2010 17:09:13 +0200

От изестно време циркулира някаква безумна дискусия в нашата малоумна държава за ГМО. Забелязвам, че разни субекти и обекти в интернет пространството които дават вид на що-годе умни и разумни люде, подскачат като ощипани госпожици в зората на тяхното развитие. Няма да се разливам както обикновено го правя, просто защото тази дискусия е малоумна. Това е като да спориш с някой, че водата е съставена от два атома водород и един атом кислород (и моля не ми излизайте с номера за видовете изотопи от които може да е съставена водата, защото ако пиете тежка вода, със сигурност ще опънете петалите). Та да си продължа кратката, но ясна мисъл за ГМО. За разлика от "болшинството" ('убава дума, Бат' Бойко я използва) от хората в Интернет пространството, съм потрошил бая пролети и лета в земеделска дейност (което ме прави своего рода аграр!) и мога да ви кажа, че ако не знаете, че мотиките имат номера, не е никак приятно да говорите за ГМО.

Ще ви разкажа две-три интересни истории, пък вие си правете изводите.

Случай първи. Преди десетина години с моя родител от мъжки пол бяхме решили да отглеждаме домати. Баща ми реши, че ще направи някой лев, човечеца, да ми плати таксата за колежа един вид, щото аз нали, такова, в нов град ще ходя, в арно училище, хАмериканско. Подготви един масив от 10 дка, направихме една хубава дълбока оран с верижния трактор, оставихме го да престои, после го изорахме още веднъж. Както винаги, парите все не стигаха, и баща ми не можа да обработи мястото с Roundup, което в ранния пролетен етап преди сеитба не изглеждаше чак такъв голям проблем. Мястото изорано, пръстта черна, помен от тревичка няма. Та дойде време за сеитба, напълнихме редосеялката със семена, БГ производство, вързахме я на Болгар TK-80 и си пуснахме ВЕФ-а по който вървеше: "Тука на комбайна, на-на-найна..." (всъщност ВЕФ-а нямаше УКВ, така че се чуваше само радио Христо Ботев, ама така да ви създам по-селска атмосфера ви го казвам). 10 декара, с редосеялката, и бат' Слави пее от транзистора. Селска идилия! ... Мина се време. Стана юни месец. Пари пак няма. Доматите се чудим к'во да ги правим. Мамичката и трева, затиснала ги е, и ги е задушила. В същото време 200 метра по надолу по-пътя 20 декара домат, някакви европейски семена, няма Rounduп, няма хербицид, а доматите стоят на лехи. С бащата се гледаме умно и си викаме, да го минем отново ли и да сеем тикви или да копаме. Е тука си еба майката положението. Решихме да ги копаме. 10 декара домати. Изкопахме ги. Доматите дръпнаха. После сме ходили с кофата с амониева силитра и на всяко коренче с шепичката сме му слагали тор. Уж да дръпнат. Да избием парите, за оран, сеитба, поливане, копане, тор и събиране, ако може. Таксата за школото стана ясно, че от други места ще я търсим. В същото време 200 метра по надолу с едно пръскане с листен тор, направиха реколта за която преди 1989 биха казали, че е образцова реколта, а собственика щяха да го наградят за ударник на труда и пръв селянин. Каква беше разликата. Оня байно имаше някой лев и си купи ГМО семена за домати. Корените бяха такива, че "моряха" де що има плевел наоколо. Цената x 3 за килограм семе. Ама реколтата му x 6.

Втори случай. След като копахме с бащата домати, за лудо, решихме да се посветим на по-мързеливи култури. Тук-там пшеница, ечемик, кориандър (каква грешка само), царевица, слънчоглед. Та иде ред да сеем слънчоглед. Пролет е. Има някой лев, ще купуваме "яки" семена, европейски! Говорят за тях, че "тръгвали" бързо, така били модифицирани, че блокирали светлината на плевелите и те не можели да ги задушат, освен това молеца не можел да ги яде, щото обвивката ставала някаква такава твърда. "Умни хора" викаме си ние. Пак на сеялката. Тоя път напръскахме с един раундъп. И тоя ми ти слънчоглед като тръгна. Едни хубави пити направи. Дойде време за сеитба от 25 декара слънчоглед постигнахме среден добив ~250 кг от декар, при все, че имахме 4 декара наводнени и слабо развити. Един вид, олио: Има!

Трети случай: С бащата сме хитреци, селяни сме все пак. Тая държава само от хитри селяни се управлява, затова сме на тоя хал, между другото. Викаме си. Семена няма да купуваме. Ще ползваме от миналогодишната реколта от слънчогледа. Малко инсектицид, малко хербицид. Глей ква реколта ш'е направим, шарлан ше има за всички. Тоя слънчоглед е ГМО. Повтаряме: дълбока оран, друг масив,тоя път 35 декара, сеем, обаче кур-тате-баница! ГМО-то на слънчогледа било ГМО ама при първа реколта, като роди вече сложноцветното растение, семената от втора реколта не са с твърда обвивка, не растат бързо стеблата, Монсанто излязоха по-големи хитреци от нас! Сещате се какво последва: пръскаме с инсектицид за молец, пръскаме с тор, молим се да не го задуши някой плевел. Е изкарахме добив. към 180 кг от декар. Набутахме 2 торби с пари. Изкарахме 1.

От тогава много вода изтече, посеви се жънеха и садяха. Царевица с различни генотипове, пшеница. И това все тук в България. Ние ги ядем, я качамак, я хляб. "Пукаме" ГМО продукти, обаче сега точно някой кретен реши да се оплаква:

"Ама не са естествени, следователно са опасни."

Да ви кажа, носорозите са напълно естествени, ама са бая по-опасни от пшеничния хляб в магазина.

На страна всичко казано. Истината е проста. Ако не се модифицираха семена от основни растителни култури щяхме да сме измрели от глад. Не само в България, а по-принцип. Ядем продукти от растения с изменени генотипове всеки ден. Някой твърдят, че от това се разболяваме. А истината е много проста. Заради ГМО продуктите добивите са големи, производителите на храни произвеждат повече и по-евтини продукти, и за да си държат profit margin-а висок, ни насърчават да ядем повече. А защото същите тези хора които викат против ГМО без да го разбират изобщо, са и слабоумни, стават лесна жертва на рекламата. Ядат като прасета, преяждат даже, и после ГМО им е виновно за затлъствяването, диабета, хиперторнията, рака. Колкото до технологията за модифициране на растения, който е посещавал малко часове по биология от 9-10 клас, знае че тези променени генотипове не са устойчиви. Също така знае от решаване на задачи по генетика, че ако си прост и объркаш нещо е по-добре да започнеш от начало, за да не направиш летящ крокодил. Преди малко един приятел ми писа в туитър че 78% от храните в EU са от ГМО. Не се съмнявам. Сял съм европейски семена, виждал съм какво се случва. Знам кои са Монсанто и AstraZeneca, знам че мотиките имат номера, знам че на комбайна му завиват задните колела и че хедъра се вдига според кулутрата която ще жънеш. Знам, че не винаги добрите намерения гарантират добър продукт, може ГМО да доведат до неприятни ситуации, кръстосано опрашване, дори подтискане на най-глупави тревички, което да доведе до нарушаване на цяла хранителна верига и измиране на дадени видове. Знам и че, ако работиш с главата и ръцете си обаче, шанса да се оакаш е доста малък.

Но знам и още нещо, воденето на дискусия изисква аргументи, за предпочитане е, да са лични, не прочетени и недоразбрани, затова моля ви, ако не знаете какво е мотика и не сте виждали Болгар, Case, New Holland или пък си мислите, че ТТ е модел на Ауди, по-добре се съсредоточете в цъкането на Фармвил!

H&K USP45ct/Sig P228R(M11) или Why We Suck: In General

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Tue, 02 Jun 2009 07:34:32 +0300

От известно време разсъждавам над един много сериозен проблем, а именно, H&K USP45ct или Sig P228R(M11). За незапознатите първото е .45 ACP полуавтоматичен пистолет в компактен размер, а второ е 9mm такъв, отново с малки габарити. Хеклер&Кох-а е избор на множество спец-части по света, с .45 амунициите прави дупки с големината на яйца (размер L) и практически е перфектно балансирано оръжие, с някой мънички недостатъци в спусъка и факта, че събира едва 8 патрона. Не случайно е известен като counter terrorist сред специалистите (всъщност ct-то значи compact tactical, ама counter terrorist звучи по-свежо някак ). Sig-а от друга страна се ползва от DEVGRU (6-ти отдел на Navy S.E.A.Ls, да бе, и американците си имат 6-то) и 1st Special Forces Operational Detachment или казано по-просто Delta Force. Та се чудя, какво да избера, цената е грубо казано съпоставимa, H&K е около 1700, Sig-а около 2000 ...

... Всъщност, да си дойдем на думата. Цялото това писание няма нищо общо с оръжието, не и пряко, ама си мислех, че ако започна някак шокиращо може някой и да разбере всъщност какъв ми е проблема, а именно: "Защо в България живеят около 80% малоумници, 10% прото-мутри a.k.a. бизнесмени, в това число, челядта им, и жените им, по известни като прото-мутреси, мутреси, златотърсачки, манекенки или казано по завъртяно жени с прекъсната пряка връзка между половите органи и мозъка, но с неясно как за еволюцията, изградена такава минаваща пряко през джоба?" Не знам, сигурно парите правят удоволствието от секса по-голямо, аз лично не съм опитвал, пробвал съм с разни други стимуланти. С променлив резултат...

Да се върнем на процентното съотношение. Останаха 10%. Едни 10% мазохисти, които противно на всякаква нормална логика продължават да се изтезават живеейки в тая абсурдна държава.

Аз така мога да си пиша, да си hate-вам и да се ядосвам докато се изтърка клавиатурата, ама по-добре да говоря в примери.

Днес, а и не само днес, се качвам на увеселителното влакче, по-известно като Метрополитен-София с начална точка Младост и крайна дестинация стадион "Васил Левски". Естествено бързам. Аз винаги бързам. Дори и да няма за къде, се движа почти бягайки, просто така съм свикнал. Та представете си следната картинка. Слизам от влакчето, искам максимално бързо да се измъкна от станция "Васил Левски" и както винаги когато желанието ми е да се разкарам светкавично от някъде решавам да използвам стълбите...

Лявата лента е за изпреварване!

... Естествено архитекта на тая точно метростанция е решил, че стълби не са нужни, два ескалатора на горе и един такъв надолу са напълно достатъчни. Ок. Съгласявам се, има стари хора, трудно подвижни (всъщност на къде са тръгнали тия стари хора, винаги съм се чудел и 'що градския транспорт е пълен с тях), та идеята с подвижните стъпала е добра. Навсякъде по света ги има, но и на всякъде по света има някакви неписани правила, а именно, ако ви мързи да се движите, залепяте се на десния парапет и оставяте шибаната лява лента свободна, така че ако някой бърза да може да се изкачи на собствен ход. Мамка ви, малоумници, научете се! ЛЯВАТА ЛЕНТА е за бързащи, активни, мразещи света хора, които разполагат с оръжие (дори и да нямат, вие си мислете, че са въоръжени до зъби!).

Между другото, сега като гледам снимките, се усещам, че са помислили за дъртаците, но никой не е помислил за инвалидите, аз така и не видях асансьор или рампа за колички (вкл. детски), а между другото, да спомена само, че 99% от хората в неравностойно положение (както е политически коректно да ги наричаме) са около 3 пъти по-активни от останалите от нас и всъщност май-май ние сме инвалиди ...

... Да продължим по ред на номерата. Вчера си правя вечерния джогинг из квартала и отдалече виждам някаква светеща зелена табела на фасадата на един от блоковете и първата ми мисъл е: "Глобул толкова ли са тъпи, да отворят офис точно тук, след като бившия офис на М-Тел, отстоящ на около 5 метра, вече е "Пощенска Банка"". Тъй като освен грозен, тъп и глух, съм и сляп и не виждам много надалеч, се оказа, че зелената табела била на Банка "ДСК". Наистина ли?! А, бе бива творческа немощ, ама кой ви прави брандирането, бе? Ясно е, че да си "зелен" е модерно напоследък (предимно по цивилизованите държави разбира се), ама нито "Глобул" нито Банка "ДСК" са "зелени", до колкото ми е известно навсякъде, за всяка малка глупост, използват по около средно 5 листа хартия, компютрите им горят ток колкото акумулиращи печки (от тия 300 килограмовите, които бяха модерни в ерата на соцреализЪма) и са с по средно 3 климатика на офис.

Зелено ...

... и още зелено...

Да не говорим, че Глобул дори не продават eco-friendly телефони, нямат програма за рециклиране на батерии и мобилни апарати, изобщо са зелени точно колкото Hummer. Та да се върна на зелените фасади. Коя рекламна агенция ви прави брандирането? Споделете. Просто искам да знам, за да не ги ползвам. Никога! Представете си следната гръцка трагедия с елементи на италианска комедия (изобщо средиземноморска пиеса), някой такъв "крив" тип да нахлуе в Банка "ДСК" и да поиска да си поднови договора за мобилна услуга, или пък да влезе в "Глобул" и да се опита да направи банков превод. Ще е забавно, особено ако "киселяка" разполага с оръжие (както винаги, той може и да няма, но вие допуснете, че носи поне AK-47 в задния си джоб)!

Jon Stewart и Gitmo, повода затварянето на detention camp-а в Гуантанамо, Куба. Circa end of Jan 2009. Липсва ми скрийншот от Нова, дори и да имах обаче, нямаше да сложа!

... Като сме заговорили за креативност някой гледал ли е "Да разлаем кучетата" по Нова. Е чашата преля. Първо, декора е гадно копиран от The Daily Show with Jon Stewart, второ концепцията пак е от там, трето и последно (просто 'щото гледах около 4 минути) защо някой е решил, че ако копира едно към едно поведението на Стюарт без да може да съчини и два реда stand-up comedy, ще е супер успешен крадейки скитовете му? Какво ви накара да плагиатствате сценката с Gitmo? Не стига че сте променили само цвета на куклата (от червено към синьо) ами и шегите ви са малоумни и политически твърде удобни. Стюарт поне има ясно изразени политически пристрастия и винаги ги е използвал в комедийните си монолози! Питаха ме, не може ли някой да ги съди? За какво? За творческа импотентност ли? Ако имаше такъв закон, затворите ни щяха да са пълни с журналисти, рекламисти, PR-и, и всякаква друга сган. Съвет към всички които са решили да следват съвета на Пабло Пикасо, ако ще крадете, правете го така, че да не ви хванат, че може да се окаже, че някой стреля точно (не казвам, че ще ви отстреля като едър рогат добитък, какъвто всъшност сте, ама може да се случи, .45 прави дупки поне колкото монета от 1 лев!)

... Още малко гадост. Баловете! Тая година ги имаше всякакви (то кога ли ги е нямало?) Латиноси, мутри wanna-bes, soon to be мутреси, калъфки за възглавници, покривки за маси, завеси, кувертюри, имаше и такива дошли с машини на времето от ерата на голямата депресия или от "Града на греха" в годините на "Бъгси" Зигел, Лански и "Мравката" Спилотро. На фона на пълния крах на стайлинга, автопарка пък беше невероятен, Бентлита, CL63-ки, Поршета, ML-и, M6-ци и други видове камиони, автобуси и каруци... Не можа ли един да дойде на кон, като принц? Или пък със совалка? Или да скочи с парашут? Стига съм им давал оригинални идеи, току виж някой ме послушал догодина, или тая, то има още ден-два (ако някой реши да се възползва от предложенията и междувременно се пречука, не нося отговорност, въпреки че ще съм ужасно доволен, защото съм спомогнал за изчистването на генофонда).

... Да останем още малко на вълна модни тенденции. Пичове. Моля ви. Свалете елеците и V-Neck-овете, това е so last season, по-конкретно "Есен/Зима 2008". Когато аз ходех с елеци от костюми в комбо с ризи или пък V-Neck-ове, всички ме гледаха като извънземно. Да ви светна, първо, не е за всеки, ако си баничка, и те опаковат в лъскава хартийка, няма да станеш kobe beef стек, ще си останеш баничка в красива хартийка, така че придържайте се към комбинация с боза! Не носете елеци, ако нямате осанка за тая работа. Не носете и костюми от три части, ако не знаете какво е това "костюм от три части" и не правите разлика между double и single breasted сака. И за да се смиля над вас, актуалните тенденции за "Пролет/Лято 2009" са светъл деним (включително бял), карета, карета и още карета в светли тонове и преобладаващи линии в светло кафяво, зелено и синьо. Едра или ситна шарка при ризите, и едра при бермудите.

Най-лесно достъпната конфекция GAP...

.. и още GAP, най-близкия е в Солун, и да знаете, че е по-ефтино от БеГе (не че има GAP тук)...

... хората си имат лесно смилаема секция - карета ...

... ако пък случайно имате повечко парици, има Lee в CCS, и все пак не е нещо ужасно фрапиращо! В БеГе има и MEXX и Oviesse, а читава Zara има отново в Гърция! Шибани мързеливци, гледайте конфекцията и черпете идеи, хората са ви го смлели, не ви карам да четете блоговете с ревютата на дизайнерите! Не е нужно да строшите касичката, за да изглеждате добре...

А, да, и се съобразявайте с телосложението си, ако не ви понася карето, ами не го носете. В крайна сметка не е толкова сложно да комбинирате нещата с вкус, има интернет, четете, мамка ви! Аз за сега ще бойкотирам и няма да си обновявам гардероба (остава и да си повярвам сам), за да ви дам възможност да изпъкнете, докато си нося раздърпаните фанелки от преди 4 години, ако продължавате в същия дух обаче в знак на протест ще ходя като бостанджия - бос с навити крачоли и гол до кръста!

И в заключение на тъжната и тежката ми тирада (вече пиша през сълзи, стиснал съм зъби и съм свил юмруци, блъскайки по стола) . Копелета тъпи, ако съм по-едричък и очевидно тренирам с тежести от това във вашите глави се заражда кратък цикъл от електрическа стимулация който води до прескачане на йони между малкото ви на брой неврони: тоя е голям и як => зоби по 3 кофи анаболи => e охрана (в добрия случай си мислите, че съм лична, в лошия че съм на заведението) => е мно'у тъп. Моля ви стига сте следвали просташкия принцип на бабите си "По дрехите посрещат по ума изпращат", а използвайте англо-саксонския такъв "Don't judge a book by its cover". И спрете да ми пожелавате приятна вечер като си тръгвате пияни от клубовете, не ме питайте за запазените си маси, и никога, ама никога, не тръгвайте с вдигнати ръце към мене (освен ако не съм ви накарал), няма да ви правя обиск! И ако случайно сте в "Червило" не допускайте, че всеки с черна тишъртка с лого на Sony Ericsson е от охраната, особено ако е по-якичък, някой пък може да е фен на шведския мобилен концерн и да си купува само такива телефони и да иска да изрази предпочитанията си. Някой такъв като мене! Интересно ми е ако видите човек с фланелка на Armani какво ли бихте го питали, сигурно ще обсъдите с него актуалните (за вас) модните тенденции от преди година, година и нещо? Нещастници!

Така че, ако видите някой приличащ на охрана, с леко набола брада, с овехтели тишъртки да крачи из града и да гледа кисело и сърдито, носейки картонена чаща с кафе от Costa ръфайки протеинов бар, да знаете че съм аз. Не ме закачайте, може на пръв поглед да няма къде да нося оръжие (по закон трябва да е скрито), ама да знаете, че Glock 26, е много малък, компактен и удобен! Ако пък сте сред онези изтерзани 10% кажете "Здрасти, и аз ги мразя!" и ще ви черпя кафе (обаче да знаете, че протеиновите си барове не ги раздавам). Започнах да осъзнавам защо Стивън Колбер нарича револвера си Sweetness. А аз обмислям възможността да замразя генетичен материал колкото за 2-3 инвитро процедури ('щото повече не мога и да платя, с тая държава ...) и да си направя вазектомия. Просто при тоя генофонд, се съмнявам, че бих искал някога да имам дъщеря която да си калява психиката в такава среда! Ако пък случайно нещата се променят, намеря и някоя красива и умна жена която да реши да комбинира мат'риал с моя, то със сигурност ще прибегна до услугите на генното инженерство, едно че искам дъщеря ми да е със сини очи и тъмна коса и второ няма да оставя нищо на естествения еволюционен процес, като гледам около мене колко грешки на природата припкат!

... та при цена 1700 за H&K-а и 2000 за Sig-а, май H&K-а ще е, освен това е любимото оръжие на Джак Бауър, а може и двете, само от служба КОС да разпишат ...

P.S. Carlin, I miss you so much!

The Moment

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Wed, 31 Dec 2008 06:13:56 +0200

Just the Right Moment

Стоя в 5:34 в тъмната стая и гледам в една точка. Или няколко, не съм сигурен, прегръдката на нощта все още е обгърнала града и ми пречи да виждам ясно. Отпивам от полу-пълна кутия мляко, но някак за последните десетина минути съм изпил само две три унции. Корема ми е свит. От няколко дни изпитвам страхотни проблеми с храненето. Не съм особено гладен. Дори млякото, което обикновено поглъщам със скоростта на жаден слон отпиващ от поток в саваната, не ми е вкусно. Знам че трябва да се храня. Затова се и насилвам, но стомаха ми е на кълбо. Получавам микро спазми в мускулите, не знам от преумора или от напрежение, но знам че само след точно 19 часа ще имам някакъв отговор. Или поне така ми се иска. Ще разбера дали живота е като танц: "две напред, една назад", за да можеш да направиш още две напред, е трябвало да отстъпиш мъничко.

Уча се по трудния и мъчителен начин, грешиш, вглеждаш се в собствените си деяния и си правиш извод, до колкото е възможно. Опитваш се да станеш маааалко по-добър, или по-лош, въпрос на гледна точка, разбира се.

Размишлявам, но все още нямам апетит. Невидима сила като стоманено менгеме притиска стомаха ми. Имам онова усещане което всеки един от нас е имал. Помните ли първия училищен ден? Помните ли как стомаха ви се свиваше? Не?! А помните ли как трябваше за първи път да излезете пред публика? Не усещахте ли, че ви чака изненадваща среща с вкусната закуска, която баба ви беше приготвила? Не?! А нима не помните как свивахте юмруци, притиснати здраво към тялото ви и стомаха ви беше станал с размер на стафидка, точно преди да целунете за първи път момиче или момче? Не?! Добре тогава, ако наистина сте толкова цинични и тези романтични и прекрасни спомени липсват, не може циник като вас да не помни напрежението което е изпитвал преди първия път в който е правил секс. Не помните?

Не го вярвам!

Но дори да ви е страх да си признаете, че всички изпитваме силни чувства, независимо от какъв пол сме, това няма никакво значение, защото така или иначе разбирате за какво говоря. Чувствам се мъничко несигурен, мъничко неуравновесен, мъничко луд, мъничко изплашен, но какво пък толкова - Crazy Little Thing Called Love, би казал Фреди. Еееех, Фреди, Фреди, може би само ти би ме разбрал. Надявам се да си прав, защото направих всичко което изпя.

6:05. Така или иначе след вече само осемнайсе часа и десет минути, ще настъпи момента.. Някъде след единадесетия час, след бягащите сенки оставени от фойерверките, след студения вятър, ще се скрия в един ъгъл за момент, и ще изляза от там или мъъничко по-щастлив или мъъничко по-разочарован, но каквото и да стане, ще продължа да мисля, че любовта не е кауза пердута, че за всеки има правилна половинка, че всеки един от нас не трябва да престава да се бори за чувствата си, че може би само така ...

,.. Само така ще достигнем до собствения си "Момент" в който стомаха ни ще се бунтува, мускулите ни ще ни предават в ненадейни и изненадващи спазъмчета, разумът ще се опитва да ни предпази търсейки всякакви логични извинения, но сърцето ни ще бие ускорено и ще ни диктува да сме мъничко по-смели и безразсъдни.

А Моментът наближава ...

Why We Suck: Education

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Wed, 19 Nov 2008 23:27:29 +0200

Sofia University. The picture is really, really good, too bad the Uni isn't!

First of all, I shamelessly plagiarized the title of my post from Dr. Denis Leary's book, but bear with my impudence and let me tell you that I admire Mr. Leary, and I think he is one of the best actors, writers and stand-up comedians of our time. I actually haven't read his book yet, the hardcover is on its way from US to Bulgaria, thanks to Amazon, who still supply good literature to this God forgotten, or God damned country. By the way I happen not to believe in God, but putting "God" in the sentence would probably exhilarate the effect of my point, or not?! Well it seems like I'm not only cynical, I'm also a cynical ass! Back to the topic at hand, but not right away, otherwise it wouldn't be me posting a blog, it would be some kind of a "Straight Talk Express" guy ( couldn't resist the pun, sorry McCain ). Second, I wrote this one in English for couple of reasons: one is that I would like as many people as possible to realize that Bulgaria and Bulgarians for that matter (which I am also part of) do suck! We are morons, and quite frankly this is the worst understatement in the world and if someone ever told you that the people living in Bulgaria are smart just have in mind that put next to Sarah Palin they are dumb ass, know nothing 5th graders, which in fact is also true for the writer of this blog, despite of your impression. Have in mind that he still lives in Sofia, one of the worst cities in the world, ergo he's an idiot, too! And the second reason is that I actually write and think in English only when I'm really fucked up, tired or pissed, or all of the above - and in fact I'm - courtesy of a certain woman I should mention!

But let me get to "Education". Bulgarians are proud of their education system, they think that Bulgarian education is one of the best in the world, they would like to point out the numerous foreign students studying in our universities. The truth is that most of the foreigners attending our schools are from countries like Iran, Iraq, Syria and other places from the middle east. They are mainly studying for doctors or dentists, and having in mind the fact that they are not very well received in other places in the world, it is not uncommon for them to come to Bulgaria. Also Bulgaria is an ex-commy country, are you still with me, if not you're probably living in Bulgaria or a dumb ass citizen of Alaska, either way for you I'll write it S-L-O-W-L-Y - dictators kinda like each other, no matter if the name is Saddam Hussein, Leonid Brezhnev or Todor Zhivkov. So there is a long history of people from middle east countries coming to Bulgaria to study, hell, we once even had an exchange program with Vietnam and Cuba, just because they were totalitarian, too! There are of course other foreigners attending our schools, some are from African countries, and yes, Africa is not a country by itself, believe it or not, there are a lot of people living in Bulgaria who think, sorry for the oxymoron, like Palin. There are quite few students from Greece. Ah, Greece. The only reason Greeks come to Bulgaria is that over here it is a lot cheaper than it is in Thessaloniki or Athens, not because our higher education is better.

So finally I reached the reason why I started this blog post. I'm a tax payer. Actually I'm not only a tax payer, I'm also one of the tax payers that contribute a lot to the budget of our country. I would not like to disclose my salary, but let's say that for the last 5 or so years I've been receiving a pay in the amount of several thousands of levs, and bear in mind that the official minimum salary in Bulgaria right now is 220 levs, and most of the people get monthly checks in between 400 and 600 levs. So, even in Bulgaria, when you get paid more money, you pay bigger taxes, something with which I wouldn't be having a problem if I knew my taxes are going were they should. One example would be better equipment in hospitals, and just the bear minimum of sedatives, I happen to have a fairly high pain threshold, but next time if I happen to get 40 or 50 stitches I wouldn't mind a little sedative, not an apology that they ran out of pain killers. Back to the education system, though. There is University in Bulgaria, the one they call the Alma Mater - that is the oldest Uni in Bulgaria - The Sofia University - "St. Kliment Ochridski". And Alma Mater* it is, infact! (I sounded a bit like Yoda, well I have the geeks on board now.) I took the liberty to check what is the tuition in Sofia University. The fees are available for the public here: http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/studenti/administrativno_obsluzhvane/uchebni_proceduri_i_srokove/godishni_taksi_za_stepen_magist_r_sled_pridobita_obrazovatelno_kvalifikacionna_stepen_bakalav_r_sreschu_zaplaschane_prieti_predi_uch_2008_2009_g and what is obvious is that the most a student has to pay is around 1700 levs (or 850 euro, or around US $1070). Which having in mind the fact that Bulgarians are lazy, do not like to work, and are not very smart, ergo get small salaries, is still very cheap, but wait till you get the next part. There is a scholarship program at Sofia University. During the year of 2008/2009 you would receive scholarship in the amount of 120 levs per month for 9 months. Which makes exactly 1080 levs or around 63.5 % of the tuition, and that is if you attend one of the "expensive" programs. If you go to the ones with tuition fee of 900 levs, you will get 20% more than you pay for your education. Eligible for a scholarship this year are around 3000 students. A total of 3,240,000 levs. So here is where my taxes go!

To that I say loud and clear: Fuck You! Fuck the state! Fuck the university and on top of that Fuck the students! Just one giant ; F-U-U-U-U-U-C-K!

Why so explicit, you might ask. Well, in Bulgaria, students can work a full week, or 40 hours, there is no limitation what-so-ever, and most of them do, they get free rides on public transport, they do not pay health care insurance, the country does it for them (actually other taxpayers do), they live in dorms where the rent they pay is a fraction of the amount of money they pay every Friday when they hit the clubs, and on top of that, they constantly whine about the hard life they suffer. FUCK OFF!

Let me give you my point of view dear students, and this is coming from a guy who does not have a higher education, but throughout his 12 years of studying, till he graduated high school, his parents have paid tuition to private schools, and no matter how fucked up I am, my education actually paid off. Yes I'm a pompous prick, yes, I'm complete asshole, and yes, I had my share of authority problems in every school I attended, but actually I learned something, I learned a lot, when I come to think of it, so much that I'm now able to support myself and my parents, and live a so-so life, although I still consider myself a poor bastard, even though most people will say I'm a member of Bulgaria's middle class, a transcendent term I would say, because in Bulgaria there isn't middle class, there never was, and I assume there never will be.

So why we suck?! One of the reasons is that our education sucks! Till early university tuition fee is the amount you spend during a month for basic needs - rent, food, going out and getting wasted, and then you get back 60% to 120% in a scholarship, then after you graduate you are a know-nothing moron, because lets not kid ourselves, the teachers get smaller salaries than the students they are teaching, and it is oh-so-normal that they lack the motivation to actually teach you something. And after you get a bachelor or a master degree in one of the many flavors of moronism, you seek a job, any job, that is secure but the payout is somewhere in between 400 to 600 levs, because you don't have a student loan to pay, your tuition wasn't 40000 levs, or 30000 levs or even 10000 levs per year, you actually got paid to be a moron, not to learn something and in the end you don't have a motivation to work a job that pays a lot, so that you can support yourself, pay your debts and live a good life. But who am I kidding, most of you already know that you lack the knowledge and the skills for a good job position, and the rest of you - well, you are the scariest mother-fuckers out there, 'cause you are both stupid and self-confident.

Yet again this is only one reason that we suck! I suppose Denis Leary would not only agree with me, but he would probably recheck his title, and would change it something along the lines of "Yes, we suck, but wait till you see how much the others suck", and while I'm trowing gas in the fire, let me just point out, Bulgaria is not that different from the rest of Europe. Most places in the EU have the same wrong policy about education -- that it should be affordable and accessible to anyone. It shouldn't! You have to prove that you deserve a higher education, or any education at all!

* Alma Mater means "nourishing mother" in latin

Around the World in a little more than 80 Days: Varna

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Fri, 24 Oct 2008 03:48:50 +0300

Глава 3. Част I. Варна. Ден 1.

Ако Поморие беше като едно завръщане у дома, един вид, като нещо познато и уютно, а Истанбул беше екзотичен, тайнствен, топъл и гостоприемен, то Варна е една пълна загадка. Едва ли има град от по-големите в България за който да знам по-малко, да съм посещавал по-рядко и да не познавам изобщо.

Кацнах късно вечерта на летище Варна и бях подготвен да ме захвърлят някъде по-средата на нищото, както правят на Сарафово. За моя изненада, летището във Варна макар и малко, дори сравнено със Терминал 1 в София, е доста приятно. Напомня за практичния и "изискан" соц. барок - бетон и ламарина, но е с чистички тоалетни, кабинки за митничарите с опашки за "EU" и "Non-EU" държави, че и автоматични ленти за багаж, истински шок! Неизбежно е сравнението с електрокара с който ти доставят багажа в Бургас и факта, че един раздрънкан автобус те "изсипва" на една автобусна спирка, тя пък построена в ранен комунистически стил - сини ламарини и 3 цола тръба под формата на буквата "Г" с надпис "BUS", тип "тук спира междуселския автобус, който ще ви закара до най-близкия малък град", всъщност то точно това и се случва, един "Икарус" те прибира от Сарафово и те отвежда до ЖП Гара Бургас. Е във Варна не е така. Има си "Икарус"-и които ходят до "Златни", но има и таксита, от тия по няколко левчета на километър, но това няма никакво значение, защото един супер услужлив човек ми каза телефон на таксиметрова компания - нормална. Звъннах, казах за къде съм, и таксито ми пристигна за около 30 секунди - досущ като в София (сарказъм)!

Направи ми впечатление, че улиците са огромни.Въздухът доста приятен, града чист, а паркчетата между блоковете съществуващи. Неприятен проблем се оказа факта, че магазините работят до 9, включително и хипермаркетите. В това отношение София е рай, с магазини затварящи в 10, та дори и 12, ако си активен вечер, винаги има от къде да пазаруваш. В интерес на истината дори в Поморие магазините работеха до 10, някой до 12, а един дори до 3 - при това извън "сезона"!

...

1 на обяд. Следващия ден. Събудих се принудително. Радвам се, че ме събудиха всъщност, бях спал почти 11 часа. Прибрах си всичко необходимо в раницата и тръгнах от Владиславово към центъра на Варна. Автобусите са готини, напомнят на 72, само че си имат кондуктор - събираемост 100%. Ако в София го направят, работните места в градския транспорт ще станат едни от най-добре платените. Пътувах около 25 минути. Колкото от "Младост" до "Плиска" в ранен неделен следобед, само че минах разстояние като от "Младост 3" до "Орлов мост". Но да ви кажа, хората в автобуса не бяха кисели, нацупени и черно-бяло-сиви. Идва зима, тъмните якета и този сезон ще доминират, но хората не се притесняват да обличат и шарени дрешки, ей така за цвят. Разни момичета си говорят, лелички и чичковци на преклонна възраст отиват да се поразходят из центъра, но не се цупят помъкнали празни 15 литрови бутилки от минерална вода и не те гледат смъртоносно, защото не си им освободил заветното място в автобуса. А да, и няма задръствания, улиците са мнооооого широки, в София биха ги нарекли булеварди!

...

Около 3 вече бях влязъл във фитнес зала "ТИМ". Знам, че тези които ме познават по-добре, ще кажат, че съм отишъл там от някаква форма на солидарност или по-скоро казано лоялност, но ако видите залата, ще разберете всъщност колко погрешно е подобно мнение. Има кафе с няколко масички и протеинов бар на първия етаж. Продават и Corny без захар, слизащ долу и намираш усмихната служителка, която ти дава кърпа, ключ и те насочва към съблекалните, където е широко и чисто. Имат си готин солариум, ако държите да произведете бързо-бързо меланин и да повишите риска от рак на кожата. Всъщност оценявате качеството на иначе смешната за софийски стандарти 5 левова цена за тренировка, в момента в който влезете в кардио/силовата зала. Всичко е Technogym, което за мене не е най-добрия вариант на света, но какво пък, лостовете може да са по-лекички, но "home run", от първия път намерих зала със стойка за клек - нещо за което ми се наложи да ходя от Поморие до Бургас! Истинското удоволствие човек изпитва в момента в който реши да се възползва от кардио секцията. 5 пътеки и 5 крос-тренажора. 3 велоергометъра, ако целта е да се изпотите обилно и да стопите мазнинките, няма да имате оправдание, че уредите са заети. Трениращите са тихи, съсредоточени и услужливи. Изобщо варненци са доста любезни и контактни. Докато си плащах и гледах объркано, задавайки глупави въпроси, едно момиче току що излязло от залата, успя да ми отговори, хем шеговито, хем мъничко подигравателно, хем с известна доза самоирония, но най-важното изключително позитивно. Почти като живуща в София. Не знам дали варненки са откровени, непринудени, забавни и мъничко наивни (в онзи добрия смисъл на думата, нещо като отражението на мекия морски климат върху характера) каквито са поморийки и бургазлийки. но ако са, Варна определено става все по-привлекателен град.

Ако идвате от "копеле" частта на България, ще е неизбежно да не ви направи впечатление, че във Варна говорят доста меко, или казано фонетично по коректно - мИеко. Предупреждавам, забелязва се доста по отчетливо при жените! Знам, че някой го намират за "селско", но пък според мене е чаровно по-някакъв собствен си начин, а може би просто дълбокия ми тракийско-келтско-и-други-трудно-проследими корени си казват думата и тези неща не ме смущават особено, по същия начин по който не ме дразнят особено и МЕ-канията в София, а може би е просто защото бързо проговарям на местен диалект, ако е нужно.

Свърших си тренировката за деня, и реших да се разходя по централната улица на града. Един вид, да се докосна до Варна и варненци. Не съжалявам. Жените са им много хубави. От морския въздух ще да е. А да, и ходят на групички по трима. Не знам защо. Едно момиче и две момчета. Две момичета и едно момче. Три момичета. Три момчета. Не знам "к'ъв е номИера с тая тройка, мой" (много плосък хумор проявих), но е актуална. Видях общината във Варна, височка е. А града е ужасно чист. Отвратително направо. А да, и централната улица е пълна с магазини от които ИМА какво да си купиш, и е пешеходна зона по която не се движат трамваи, така че децата могат да бягат спокойно, а не до жълтите линии.

Града привечер е много красив. Добре осветен. "Катедралата" е особено привлекателна. Има готини кафета в които можеш да седнеш след работа, а предполагам и не само. Ако си гладен, имаш сравнително наблизо McDonald's и KFC (естествено ако си падаш по гадни храни и "празни" калории). Ако пък искаш да хапнеш, и не познаваш града, посети местното Happy, на вратата пише Established 1994 in Varna (да добавя on christmas day), това при условие, че си забравил от къде е тръгнала веригата с ресторанти в цяла България, че и Испания. Между другото, в рамките на 3 дни, вечерям за втори път в Happy. Не спира да ме учудват няколко неща. Първо Happy, навсякъде готвят по един и същи начин, салатата във Варна, в София и на магистрала "Тракия" примерно е с един и същи вкус. Второ персонала е невероятно възпитан, т.е. добре обучен. Не съм свикнал в България да ме питат, "всичко наред ли е", "хареса ли ви" (между другото вече не ме питат, аз си омитам чиниите до последната хапка, очевидно ми харесва) и най-важното, питат ме желая ли десерт или пък кафе. Трето, напоследък навсякъде са вдигнали цените, така че Happy вече не е малко по-скъпа версия на места като "Дивака" да речем, в които би могъл да ядеш здравословно, просто е по-вкусна и по-приятна алтернатива, така че ако случайно започна да си уреждам срещи в Happy, не се изненадвайте! И не, не е заради облеклото на сервитьорките! Престанете! Аз съм над тия неща! Между другото като сме на темата Happy и факта, че е варненски продукт, задължително да опитате Градинарската им салата, или пък, ако не сте на ужасна диета, салата "Лавалета" със сиренце и печен патладжан (не съм вярвал, че тая дума ще я употребя във блога си). Нищо особено като съставки, но иначе простичкия микс от балсамов оцет, захар, соев сос и още нещо, наречен сос "Винегрет" превръща салатите в Happy в нещо което не е за изпускане. Същото се отнася и за ориза им със зеленчуци, не го пише в менюто, но има и яйчице, ориза не е пържен, а е бланширан, китайците (по-точно жалките подобия на китайска кухня в БеГето) могат да им измият краката на готвачите в Happy. Като се замисля, по-добре да не го правят, че с тая вода, ще вземат да сготвят нещо после. Виж сочните пилешки каренца на Happy не са ми точно по вкуса. Имат някаква подправка която не ми се нрави особено, аз обичам пилешко лишено от аромати и респективно вкус, а в Happy го топят в някаква марината, но пък има и крехки филенца, без подправки. А да, бях забравил, и като си поръчаш билков чай с каничка мляко, не забравят да ме питат дали пък не желая и мед. Евала!

...

Докато пиех Latte Grande Decaff в Costa, което поръчах точно така, и ме разбраха без никакъв проблем какво им говоря, очевидно Costa са си обучили добре баристите, което всъщност няма никаква връзка с Варна, но е факт, че поръчките от касата към машината летят с ключови думички като ristretto, decaff и други, известни само на ценителите на доброто кафе. Точка за Costa. Пийте кафе там, заслужава си, поне докато не отворят Starbucks в София, което трябваше да се е случило около януари тази година, но явно рецесията си казва думата. Пак се отнесох. Та докато пиех кафе, ми направи впечатление, че в Costa имаше много хора, приятни, водеха тихи очевидно позитивни разговори, защото нямаше кисели физиономии. Между другото в София - Costa срещу градинката на народния театър е редовно празно, точка минус за живущите в София (няма да казвам софиянци, че то такива не останаха много, но пък е пълно със селяндури държащи да бъдат зовани столичани). Освен това на една от улиците, отново пешеходна, водеща към морската градина имаше двойки и групички от момичета и момчета, насядали по пейките гукайки си влюбено, или пък просто почивайки след отминалия ден. Доста позитивно според мене, е не е като да си разменяш лакти с темерути в маршрутка, но все пак е приятно си мисля.

...

Някъде към 22:00 се отправих към "Катедралата", за да се насоча обратно към "Владиславово", за да напиша първоначалните си впечатления от Варна. Качих се на маршрутка. Не ми беше никак трудно да разбера коя трябваше да хвана, номерата им са същите като на автобусите и тролеите чиито линии дублират, просто имат единица отпред. От 82 на 182. Естествено, много по-просто е да си измислиш някакъв нищо не значещ номер, да му напишеш маршрута с мънички буквички и да очакваш, че всички са добре тренирани зрители на Формула 1, свикнали да различават новите аеродинамични елементи по колите докато те профучават с около 300 км/ч., а пък вечер се разхождат с очила за нощно виждане. Но все пак маршрутките във Варна са удобни, практични и бързи, без шофьорите да са далечни роднини на Шумахер и да говорят повече от тъщата на Супер Любо по телефона.

...

Варна успя само за няколко часа да ме впечатли. Което всъщност не е трудно, аз се впечатлявам лесно, 'щото съм наивен, което всъщност е и катализатор за събитията през последните 6 месеца от живота ми, личния, не професионалния - там съм "акула", не "шаран". Утре с група приятели и познати от европейското по кик-бокс, което се провежда в Двореца на Културата и Спорта, сме решили да излезем по клубовете във Варна. Тогава всички впечатления могат да направят обратен завой, но се съмнявам и все пак за сега Варна е добра алтернатива на София, дори ако не сте душевно неуравновесен и нямате някаква конкретна причина да не желаете да местообитавате "китната" ни столица.

...

Разбира се, невъзможно е да не споделя и нещо лично в този ми пост, но не защото съм егоценрик. Добре де, защото съм егоцентрик. Дали след като обикалям България и света и категорично отказвам да стоя в София, не само заради "усмихнатите" хора, "мекото" време, "лекия" трафик, "чистите" улици, "зелените" зони и не на последно място температурната инверсия, генерираща толкова полезен за белите ми дробове "екологично чист" въздух, случайно не съм открил това което търся от няколко месеца? Не съм, спокойно, ще се върна в София, за сега за кратко разбира се, не очаквайте скорo, а може би и никога, онази личност с която всички бяха свикнали. За съжаление загубих едно пламъче, и все още не мога да намеря искра която да го запали. Но продължавам да търся, бягайки. Или пък търсейки да бягам. Така или иначе "самотният бегач на дълги разстояния" е вече доста опитен и няма да се умори ... Просто няма да се откажа и да се предам, въпреки болката, която пък ме кара да се чувствам жив!

State of the Union

nospam@example.com (Dinko Tzanev) — Wed, 24 Sep 2008 03:53:00 +0300

Lost?!

4:40 следобед. "Мъртъв" час. Стоя пред компютъра гледайки някакъв ситком. Messenger-a нарушава утопичния следобед. "Е, не. Точно сега ли?" Душевно неуравновесения ми приятел (искаше ми се да кажа ненормалник, но знаейки, че най-вероятно ще прочете това, се страхувам да не го възприеме като комплимент) ми нарушава спокойствието. Почти 5 следобед е, значи при него е около 1 вечерта. Нищо ново под слънцето. За всичките около 12 години в които го познавам, не си спомням в 1 часа вечерта да не е бил буден, а най-страшното е, че обикновено в тези нетипични часове е и най-активен, което означаваше край на спокойния ми следобед, а ситкома беше забавен.
"Гледам филм!"

"Хм, добре. Аз пък пътувам"

"Накъде пътуваш, бе, 1 часа вечерта е, по средата на седмицата?"

"Не знам точно. На някъде, на никъде, където и да е, само да не е тук. Искам да избягам, да се скрия, да изчезна, да се загубя, или да намеря себе си. Уффф, и аз не знам точно?!"

Определено ме чакаше тежък следобед. От няколко месеца Илиян не е точно онова което аз съм свикнал да виждам и чувам, като че ли е друг човек. Не е точно Илф, виждам от време на време следи от него, но определено нещо не е наред. Познаваме се практически от както водим някакъв смислен живот. Бил съм свидетел на повечето от щастливите моменти и на най-тъмните му превъплъщения, но не си спомням да е бил някога такъв. Помня го като 130 килограмов, нещо като geek, нещо като "проблемен ученик", нещо като "гамен", нещо като "човек който е твърде прям", нещо като "войник без кауза", нещо като "пълен глупак" , нещо като "проблясък на гений", познавам всичките му странни и нормални страни, но винаги съм усещал искрите лудост и страстта с която прави всичко, пък макар и да губи интерес бързо към нещата. Спомням си как веднъж заради негова грешка при прочитането на данни, се ентусиазира толкова, че почервеня целия, някой си помислиха, че ще получи удар. Естествено се опитах да го успокоя, той осъзна грешката си, но не си призна. Познавам го добре, не помня някога да е признавал грешките си всъщност. Даже като се замисля е толкова егоцентричен и самовлюбен, че едва ли някога би признал каквато и да била грешка която е направил ...

"Добре, бе, на къде отиваш?"

"Има ли значение къде, някъде където ще се почуствам спокоен, някъде където мога да се чувствам себе си, у дома ..."

"Значи някъде по морето"

"Ами да. Водата ..."

"... да бе знам, успокоява те, чувстваш се у дома си"
Странен разговор провеждахме. Не заради съдържанието обаче. Целия ни диалог преминаваше на английски, а Илиян мрази да комуникира на английски с българи, струва му се някак изкуствено, освен когато не е, ама наистина изключително уморен или "изтрещял". Някакъв спомен от дните ни в "колежа". Винаги беше недоспал или "изтрещял", явно инстинктивно превключваше на английски.

"Ти от кога не си спал?"

"А станах преди 7-8 часа."

Определено не беше недоспал. И определено ме чакаше един много тежък следобед.

"Добре, какво става? От около месец си в пълна нелегалност. Никаква информация, да не би да имаш много работа. Последното за което знам беше една разходка до Пловдив, ама тя беше точно преди месец"

"Да като се върнах от Пловдив имах доста работа за около две седмици и после нещата се поуспокоиха, и като че ли имах възможност да остана на спокойствие с мислите си, и тогава нещо се пречупи напълно. Не искам да говоря с никого, не искам да виждам никого, изключение са двама или трима човека, тези с които съм бил заедно най-дълго"

Хм, говореше с мене. Последно разбрах, че се е виждал и с друг наш близък приятел, все хора които сме с него от 11-12 години. Нещо не беше наред, ако разговаряше само с нас двамата. Илиян винаги е обичал вниманието и не би отказал някой да го слуша, но нещо се бe променило, а аз не съм свикнал да го виждам такъв. Явно най-накрая някой беше открил слабото му място. Нещо го беше наранило толкова, че да иска да се затвори в себе си, да остане сам.

Тук е мястото да споделя нещо за него, нещо от което той може би няма да остане особено доволен, но все пак. Илиян е свикнал да става каквото той поиска. Рано или късно го постига, проблема е, че методите му не са особено "здравословни": нито за него нито за околните. Обича да контролира ситуацията, въпреки че винаги създава впечатление, че около него всичко е хаотично и "просто се случва". Проблема всъщност е, че наистина след първоначалния му идея, нещата наистина излизат извън контрол и настъпва хаос, ситуация в която той се чувства в "свои води". Дали бих го нарекъл гадно манипулативно копеле, не бих стигнал чак до такива висоти, а и се съмнявам, че и той би го направил, но характера му не е от най-прекрасните, затова беше нормално да се замисля дали това не беше поредната му изява от подобен тип, с която се стремеше да търси внимание и да постигне някаква "цел".

От друга страна през последните няколко месеца наблюдавам непозната страна от характера му. Илиян винаги е пазел личния си живот точно такъв - личен. Абсолютна тайна, може би тук-там е споделял по нещо, но като цяло нищо не се знаеше, до преди около година и нещо. Не знам защо, не знам дали е и правилно, но реши да превърне личния си живот в публичен, всеки трябваше да знае всичко за него, по всяко време. Груба грешка според мене, но опитайте се да му го кажете, ако имате достатъчно нерви и смелост, разбира се.

Та през последните 3 месеца, видях непозната страна в характера му, чувствителен, прекомерно всъщност, отдаваше се не само на емоциите си, но и на чувствата си, напълно и безпрекословно, ако не го познавах, бих си помислил, че е минал на "отсрещния тротоар",

"Добре, кажи сега, какъв е смисъла от подобно пътуване? От какво бягаш всъщност? И защо по дяволите бягаш? Това е нещо ново. Just stay and face the music!"

"Не мога да играя срещу всички и всичко, мачът Илиян срещу Вселената е мъъъничко неравностоен. Уплашен съм!"

Хм, може би трябваше да си сложа лещите или поне очилата. Или може би да пия кафе. Той каза, че е изплашен.

"Имам нужда да остана напълно сам, объркан съм, не знам дали фундаментално не греша в подхода си, и не само към жените, а изобщо към нещата. Направих твърде много грешки..."

Сега вече аз съм уплашен, за първи път признава, че е допуснал грешка, и то не една, а много. Какво направихте с Илф, и къде по дяволите е той? Someone, anyone, please unleash the beast, who the fuck is this sick puppy?

"Виж сега, не може току така да се променят нещата? Кажи ми каква е причината, или може би кой е причината? Аз съм объркан, твърде много станаха обектите на твоите чувства напоследък. Аз се обърках, а предполагам всъщност и всички останали ..."

"И аз съм объркан. И аз не знам какво изпитвам, към кого, изпитвам ли нещо всъщност и какво точно."

"Нали знаеш, че всичко е в главата ти!" И в момента в който му го написах, знаех че ме чака сериозна словесна атака. Сякаш някога главата му е доминирала, винаги първо е слушал сърцето си, а после се е осланял на разума за damage control, след кашите които сам си забърква. Не влизаше в часове, влизаше в други, но не трябваше да е там, закъсняваше, не премълчаваше, отказа си дипломата, не отиде на бал, пиеше бира по средата на campus-а, юмручни схватки, заряза ученето, наруши няколко закона, алкохол, наркотици, а сега и реши, че не му стига да е идеалния екземпляр от Generation Y, а трябва и да покаже някаква странна кръстоска между ренесансови и baby boomers черти на характера - емоционален и чувствителен.

Реших да си спестя малко проблеми и да питам директно:

"Кажи ми, знам че страницата "Яна" не е затворена, знам че Йовелина успя да те накара да се чувстваш както не си се чувствал до сега. Коя? Коя от двете?"

"Не мога да ти отговоря на този въпрос. Мога да ти кажа няколко неща обаче.

Яна е една от най-невероятните жени които съм срещал. Красива, женствена и нежна. Но Йо, Йо е луда, красива, пряма и intense. Яна е като принцеса, но Йо е жена с която бих се чувствал комфортно във всичко, с нея бих могъл да съм себе си, да беснея, да съм крив, да се забавлявам, да споделя the most intense feelings and to have the most amazing sex with. А Яна, е жената с която бих могъл да преживея едни невероятно романтични и красиви моменти, а като добавим и факта, че е отвратително умна и е предизвикателство за мозъка ми, но пък Йо споделя моя поглед върху нещата и би могла да ми даде мъничкото помощ от която бих имал нужда понякога."

"Не разбирам всъщност какво ми казваш"

"Ако трябва да го синтезирам, "Динамита който винаги идва в мънички пакети" срещу красивата, разглезена, но същевременно с това и ужасно умна принцеса.
The edgy sense of humor of Yo and probably one of the most beautiful green eyes one could ever see, срещу звънливия смях, един от най-красивите които би могъл да чуеш, на Яна, с нейното момичешко, но добре премерено държание, а и когато те погледне с тъмните си, но топли очи и си практически обезоръжен и победен."

Не знам дали Илиян осъзнаваше, но беше изпаднал в ситуация която не бих искал да пожелавам на най-големия си враг, а какво остава на един от близките ми приятели. Беше влюбен в две жени, или поне така изглеждаше. Или пък може би егото му беше пораснало твърде много, честно казано непрестанните комплименти които получаваше от жени, а и от мъже (не случайно на моменти се съмнявам по кой "тротоар" всъщност се разхожда) като че ли му се отразяваха доста зле. Познавайки го обаче, начина по който говореше, определено нямаше следа от опит за манипулация, говореше със сърцето си, но беше по-спокоен, сякаш липсваше онази оптимистична нотка, всичко беше реалистично и истинско.

"Имам един въпрос, ако трябва да избираш, коя би избрал?"

"Това не е въпрос. Не мога да избирам. Избирам дали да си купя 1.5% или 0.1% мляко, дали да ям овесени или пшеничени ядки, дали да тренирам до болка или премерено, не избираш кои чувства да отстраниш, за да останат другите. Не можеш да избираш между две прекрасни жени, просто не е възможно."

"Дори когато знаеш, че едната е много далече?"

"Не можеш да избираш, единствената смислена алтернатива е да се откажеш от двете!"

"Не звучи като добра алтернатива ..."

"Добре, ще ти отговоря, тогава. Бих избрал Яна ..."

"... но това е ако избирам късно вечер, а ако трябва да избера рано сутринта, бих избрал Йо."

"OK, you're even more fucked up, than I could even imagine, and I know you quite well! OK hypothetical situation. What if you can have one of them ..."

"Not "have", "be", you don't own someone, you are with someone"

"Sorry" С кой говоря по дяволите, с полигамния ми приятел, или с жена ...

"Но да си представим хипотетична ситуация, в която си с едната, би ли съжалявал, че не си с другата?"

"Има ли значение, така или иначе никога няма да се стигне до там ..."

"И все пак ..."

"... нещата са твърде сложни, бих искал да имам най-доброто от двете, но без тях. No more drama! Честно казано бих искал да открадна по една целувка от двете и да изчезна в сладката и нежна прегръдка на нощта"

И тогава ми просветна superhero complex. Но като се замисля, Илиян просто си е такъв, това не е комплекс, само се чудя дали може да лети (подозирам, че заради проявения сарказъм, ще си го отнеса).

"Предполагам че съм твърде романтичен? Знаеш ли, все още помня първия път в който ги видях. Помня с какво бяха облечени. Помня всеки малък детайл"

...

Разговорът ни продължи още десетина минути, но аз вече знаех какъв е проблема. Илиян беше уплашен от емоционалната си страна, от това че я показва и от това, че я харесва. Страхуваше се да не я загуби завинаги, да не стане отново циничен и саркастичен и да загуби нещо което е намерил едва наскоро - любовта, или нещо което той разбираше като такова.

Искрено се надявах изгнанието на което сам се беше осъдил да даде резултат. Ако трябваше да залагаме на крайния резултат от срещата ILF vs. The Universe, бих ви препоръчал да заложите все пак на него. Естествено неприятната част от подобен резултат е, че когато мине през своя Exodus, щеше да се върне още по intense, може би darker и мъничко груб, но пък щеше да е намерил някаква кауза за която да се бори. Естествено подозирам, че едва ли щеше да е по-земен, но пък той винаги се е чувствал добре когато "лети" високо -- в чувствата си, в емоциите си, в целите си.

Надявам се следващите дни да разговарям отново с него, но за сега изглежда сякаш The State of the Union is quite fragile, but the Union is still so hard that you can't scratch it!

The case of the shattered heart!

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Sun, 17 Aug 2008 04:26:49 +0300

Ключът към едно разпиляно сърце!

Стоя в празна хотелска стая, в един иначе прекрасен град, който обаче е безмилостен към мене - Пловдив. Няма мляко с нес. Просто няма кой да ми го направи. Стоя седнал на леглото, а до мене се мъдри кутия натурален сок, слушалките от плеъра ми се опитват да пробият дупка в главата ми, Coldplay се опитват да ме успокоят, или да ме докарат до самоубийство, честно казано в този момент границата е толкова тънка, че е практически недоловима! И отново, a case of a broken heart, този път разбито на милиони парченца, превърнато в прах, а аз стоя и се моля да мине вятъра и да го разнесе както това правят шерга и сироко в пустинята. Една сълза се стича по бузата ми и пада на дясната ми ръка. Е, и? Какво от това. Не живея в някакъв магически свят, в който сълзите дават живот на нещо красиво. Не! Тук сълзите са просто вода със солен привкус. Като тази в морето. А може би някой някога е изплакал морето, след като е бил с разбито сърце?

Поглеждам в ляво, а на голямото легло телефонът ми стои до плеъра. Сякаш все още тайно се надявам да светне, за да чуя нещо което би могло да събере праха отново на едно място. Но знам, че няма как да се случи. Поглеждам, а в краката ми "King Lear", стои сякаш, за да ми напомни: Аз съм палячото, аз съм Корделия, аз съм този който си играе на въпроси и отговори, този който винаги предизвиква промените, този който провокира, този който никога не иска да изкаже чувствата си, защото смята, че не е необходимо да казва очевидното! Но аз съм и този който никога няма да оцелее до края на пиесата, за да види развръзката!

"And my poor fool is hanged! No, no, no life!"

Кой? Къде? Кога? Нима шута загубва живота си, защото е твърде дързък или Корделия умира, защото е допуснала грешката да не изрази чувствата си, а просто ги е изживяла! Няма значение!

Знам едно...

Цяла седмица усещах едно "кълбо" в стомаха си. Страхувах се дали съм наясно с чувствата си. Дали ако срещна отново "Яна" няма да изпадна в дупка, дали наистина чувствата ми към Йо са истинкси? Дали не са продиктувани от отворената рана, от мъничкото парченце което едно момиче отчупи, парченце голямо колкото хапката от меденка на 2 годишно детенце.

Разбрах!

"Топката" в стомаха не е била от страх, като този от сценична треска! "Кълбото" е било от страх да не бъда наранен, страх който презвъмогнах, за да бъда отново съкрушен. За да стоя сам в една хотелска стая в един недрожелюбен град, и да пиша за "Едно разпиляно сърце!"

Направих необходимото. Направих това което не съм смятал, че мога да сторя. Преглътнах егото си, или поне голяма част от него. Стиснах зъби, и реших да направя подарък, такъв какъвто никога не бих направил отново, нещо което има ултимативната власт над мене! Подарих ключа за сърцето си! И помолих, няколко пъти. Нека да не ми разбиват сърцето отново. Би ми дошло твърде много, дори на мене. Човек който няма праг на болката, човек който не познава истинско поражение, човек който надскача всички човешки граници, за да предизвиква съдбата всекидневно. Но получих удар. Съкрушителен. Ключът остана да виси в пространството. А аз, аз слушам Coldplay сам в една хотелска стая и потъвам стремително към бездната! Там където светлината не прониква, там където е студено, невероятно студено, там където налягането на водата може да те премаже сякаш е ръка на някой от Титаните! Там ми е мястото, там където чувствата нямат значение, там където трябва да се бориш само за оцеляване. Там където съзнанието ти е преокупирано от мисълта за тебе самия! Там където болката в сърцето няма значение. Там където чувствата са излишни. На онова тъмно, студено и смазващо място!

Достатъчно!

Не мога повече! Не искам повече! Преди няколко дни една жена, която познавам бегло, ми сподели, че съм нарушавал представите и, за това колко ужасни са мъжете.

Питам се обаче, дали ще се намери една жена която да събере всички късчета. Да се разходи по света, да прибере всички разпилени парченца от сърцето ми, да ги сложи в ръката си и да ми ги върне, за да мога да усещам отново. Да чувствам, да изпитвам онази сладка болка от липсата на някой, да изпитвам опияняващата наслада от присъствието му!

Едва ли!

Усещам как думите ми убягват. Стопяват се. Губят се. Джон Стюърд Мил е казал: "Изворът на красноречието се крие в сърцето", а моето е разпиляно, вятърът го разнася на всички посоки. За да загуби всичко смисъл, за да остане ключът без ключалка!

За да не мога да казвам вече: "Обич..." За да не мога да го напиша дори.

За да остане само болката - физическата! И онази дупка някъде между трето и шесто ребро. За да се превърна в машина. Машина която има нужда от сериозно презареждане! За да се надигне и лишена от усещания да премаже всичко по пътя си!

А думите на Крис Мартин отекват в главата ми, звукът от пияното му ме кара да потръпвам, да усещам студ докато навън е 30 градуса в 5 сутринта!

Just because I'm hurting
Doesn't mean I'm hurt
Doesn't mean I didn't get what I deserve
No better and no worse

I just got lost
Every river that I've tried to cross
And every door I ever tried was locked
Ooh-Oh, And I'm just waiting till the shine wears off...

...

...

...

Това не е краят, това е просто началото ...

...

Десет съвета как да лекуваме разбито сърце и нещастна любов!

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Sun, 27 Jul 2008 01:50:00 +0300

Image by: starry-eyedkid.deviantart.com

1:50 събота срещу неделя. Алкохол. Стоя в ъгъла на бара отворил лаптоп и пиша. Предполагам, че човек никога не знае кога ще има нужда да напише нещичко. Ей така, да сподели собствените си мисли, преживявания и настроения с белия лист, а последствие да ги покаже и на света. За разнообразие съм решил да сменя безалкохолния режим с алкохолен такъв, а и взех да се изживявам като твърде продуктивен писател напоследък, така че чашата Hennessy не е никак случайна. Коняка ме успокоява, освен това ме и стопля. Гадна седмица беше тази. Студена. Много студена. Времето влезе в перфектен синхрон с настроението ми. Не се случва за първи път. Понякога ми се струва, че природата ми угажда и е съпричастна с емоциите ми, така че извинявайте ако съм развалил на някого ваканцията с дъждовно и студено време, но когато сърцето ти е разбито и късчетата се вледеняват бавно, някак е трудно да си искрено щастлив и слънцето да грее ярко над твоята улица.
Всъщност този път съм решил да бъда практичен, а не лиричен в прозата си. Точно затова ми се иска да споделя няколко съвета за това как да лекуваме разбито сърце и нещастна любов, две медицински несъществуващи състояния, но всъщност доста често присъстващи болести сред хората. Някой биха казали, че мъжете не са чувствителни, или поне не колкото жените, че мъжете са "прасета" интересуващи се само от това как да "влязат в гащите" на жената. И може би са прави, а може би не са. Но всъщност истината е, че колкото мъжете имат нужда от секс, даже от ебане, то също толкова нужда имат и жените, но реално този пост няма нищо общо нито с едното нито с другото.

Напълно неочаквано за мене, се оказа, че мъжете са доста чувствителни и уязвими същества. Споделяйки къде на шега, къде на истина, че съм нещастно влюбен, срещам разбиране сред мъжете, и може би без да искат, всички те споделят собствения си опит от подобни ситуации. Един е заключил сърцето си, друг е спрял емоционалното си развитие, и го е заменил с огромна и ненаситна нужда от секс, а де факто търси жена която да замени приятелката му с която се е разделил преди повече от 4 години. Трети пък е решил, че проблема му е във външния вид и е предприел драстични промени. Всеки от тях се опитва да реши проблема си по практичен, нездравословен и честно казано половинчат начин. Виждам как всички страдат - скрито, явно, тихо или шумно, но никой не се опитва да промени нещата, та именно затова реших да дам няколко съвета, не че съм експерт, но пък кой назначи Candace Bushnell за експерт по сексуалните и градските въпроси? Щом тя може да си го позволи, нищо не ми пречи и аз да го правя. Въпреки че споменавам 10 съвета за това как да третираме "разбито сърце", реално съветите не са толкова, но пък ми се струват полезни.

А ето ги и тях:

1. Вие не сте виновен. Ако сърцето ви е разбито, то е защото Вселената ви е изиграла лоша шега, а не защото не сте направили нещо както трябва, или пък сте направили нещо погрешно. Някой казват, че любовта е сляпа, аз бих добавил и глупава. Никой не си избира в кого да се влюби, а още по-малко кой да му разбие сърцето. Нещата просто се случват. Понякога един поглед, една усмивка, един най-обикновен жест или глуповато наглед изречение могат да ви вкарат в капана. Следователно спрете да търсите вина във вас. Няма такава. Експертите биха казали, че не сте направили достатъчно, подходили сте грешно и други простотии. Ами ако не е така? А и защо слушате експертите. Вместо това слушайте сърцето си!

2. Жената не е виновна! Моля ви, не лекувайте любовната си мъка и разбитото си сърце с обвинения към жената. Не правете списък с недостатъците и. Това е най-голямата глупост която може да направите. Как се прави списък с недостатъци, на човек който сте обичали и от който сте бил заслепен. Не се успокоявайте с мисли от типа на, "не беше достатъчно висока", "не беше руса", "дупето и беше голямо", "грима и беше твърде малко или много", "нямаше вкус за музика", "не разбираше от ядрена физика" и други малоумни извинения. Изказани постфактум, всички тези мисли не значат абсолютно нищо и не лекуват болката, само влошават нещата още повече, защото е очевидно, че вие все още обичате тази жена, щом си търсите извинения! Естествено винаги можете да кажете "не беше достатъчно интелигентна", но моля ви, правете това само когато коефициента ви на интелигентност превишава 149 по скалата "160". Но тогава възникват два очевидни въпроса, ако сте с толкова високо IQ, как ще намерите жена с равно на вашето или по-високо такова (не защото жените са глупави, просто тогава влизате в топ 2% от населението на планетата) и ако сте такъв рационален интелект, какво правите тук, мамка му, и четете съветите ми, просто напишете свои такива.

3. Не губете чувство за хумор. Възползвайте се от всяка ситуация , за да се надсмеете над собственото си нещастие. Няма по-добра терапия от смеха, особено когато се подигравате със собствените си чувства, емоции и душевно състояние. При достатъчно упорство, без да усетите, ще казвате "нещастно влюбен съм" по-скоро с усмивка, отколкото със страдалческа физиономия и някак депресията ви ще прерасне в състояние на автосарказъм.

4. Макар че в точка 1 ви казах, че нямате същинска вина за това което се случва, ще си позволя да ви дам един на пръв поглед противоречив съвет. Променете се! Но не променяйте характера си. Невъзможно е, освен ако не сте на 7. Променете начина си на живот. Променете светогледа си.

Спортувайте. Влезте във фитнес залата, започнете да бягате, играйте футбол, тенис, водна топка или пинг-понг. Няма никакво значение. Мъжете са подвластни на два основни хормона - тестостерон и адреналин. Спорта води до отделянето на тестостерон, а той притъпява емоциите, а от там и болката, а и когато спортувате се отделя серотонин, който пък е хормона на удоволствието.

Правете неща от които се страхувате. Скачайте от високо, бънджи и парашут са прекрасни възможности. Летете с парапланер, идете на рафтинг, поемете онези на пръв поглед рисковани, но всъщност безопасни неща, които ще доведат до отделянето на адреналин. Адреналина "изпържва" нервните синапси в мозъка, подобно на кокаин. Ефекта е превъзбуденост и усещане за безбрежно щастие, без да сте употребили никому ненужни химически субстанции.

Променете гледната си точка. Ако до вчера сте били сред хора доминирани от материалното, станете geek, и започнете да общувате с хора за които знанието е най-важно. Ако сте били обсебени от блясъка, вземете пластмасова бутилка бира и седнете сред "антиглобалистите" на "Попа". Общувайте с нови социални касти. Не бихте могли да предположите колко различни са гледните точки според това в каква група принадлежат хората. От една страна ще обогатите характера си, от друга няма как да знаете от къде би могъл да изскочи правилния съвет за вашия конкретен случай. В крайна сметка нищо не губите!

5. Никога, при никакви обстоятелства не стойте сам в къщи! Самотата не е функция на обкръжаващите ви хора, бихте могли да сте самотен дори на най-прекрасното градинско парти, но когато човек е сам със себе си, тревожните мисли го обземат без той да иска. Бъдете сред хора с които се чувствате комфортно. Това може да са най-близките ви приятели, но биха могли да бъдат и напълно непознати хора. Но моля ви, не обсъждайте състоянието си с хора които имат дори и бегла представа за проблема ви. Обикновено, за да ви повдигнат духа, ще опитат да ви кажат неща от типа на: "и без т'ва не я харесвах особено", "остави я тая мърла", "тая е пълна тъпачка" и други безвкусни и честно казано противни изказвания. Тъпачка или не, мърла или не, все пак сте имали чувства към тази жена. По-добре се скарайте с приятелите си, и им забранете да говорят за нея по този начин, отколкото да преглъщате безгласно обидите по неин адрес, а вторично и към вас. Ако все пак наистина нямате възможност да се измъкнете от оковите на жилището ви, гледайте телевизия или четете книги. Ще се осмеля да ви предложа Daily Show, The Colbert Report, Late Night with Conan O'Brien, както и започналите наскоро сезони на Psych, Burn Notice и Monk, все абсурдно забавни time spenders. Ако пък книгите са вашата слабост, Алиса в страната на чудесата или в огледалния свят, са все прерасни литературни нонсенси, които са като мехлем за душата!

6. Общувайте с жени! Ключът към лечението е да общувате с много и различни жени. От леличката в магазина до онази прекрасна жена която винаги сте се страхували да заговорите! Но не обсъждайте проблема си с тях. Може да намекнете и да споделите за емоциите си, но не дискутирайте детайлите. И моля ви, при никакви обстоятелства не се опитвайте да правите секс с всички възможни жени. Това няма да ви излекува, само ще ви направи емоционални недоносчета и абсолютно противни типове, което обаче да не се разбира като "лоши момчета"! А и честно казано, ако човек е изпитвал някакви истински чувства, едва ли секса е най-важното в тази ситуация. Това което жените могат да ви дадат е разбиране и истинско съчувствие, но запомнете, жени, не момичета. Момичетата са изключително незрели и не биха могли да ви разберат, те гледат на света през розови очила. Освен това общуването с жени неизбежно отклонява вниманието ви, колкото и да се дърпате, мъжете просто са различни когато са с жени, генетика!

7. Внимавайте докато общувате с жени да не направите глупостта, объркани от собственото си психологическо състояние да попаднете във връзка от rebound тип. Първо, емоционално сте изхабени, какво бихте могли да вложите в подобна връзка? И второ, и като че ли по-важно, така само прехвърляте болката от вас на някой друг, макар това да не е очевидно на пръв поглед. На всеки е ясно, че тези връзки не продължават дълго, но това е изключително грубо и некоректно към жената попаднала в подобна ситуация. Ами ако нейните чувства са истински. Тогава ще ми се наложи да търся някого да пише "Десет съвета", но за жени. И последно по тази точка! Понякога около вас има невероятни създания от нежния пол с които имате много общо, но увлечен от собствената си глупост (любов?!) не сте го забелязали. Никога, при никакви обстоятелства не се опитвайте да започнете връзка с тях, не ги превръщайте в rebound women! Освен заради горе изложените причини, трябва да знаете, ако все пак някъде дълбоко във вас има някакви скрити чувства към тези жени, то първо се излекувайте, и ако те са благосклонни и не им е писнало да им хленчите за проблемите си, направете крачка! Няма любов от пръв поглед, понякога е нужно сериозно взиране, за да намерите истинската такава!

8. Слушайте музика. Понякога, за да издрапате от дъното е нужно да паднете на него, така че да има от какво да се оттласнете нагоре. Музиката би могла да бъде страхотен катализатор за по-бързото ви потъване в бездната. Сменете репертоара напълно. Ако сте слушали хаус, минете на класически групи. Ще се осмеля да ви предложа Queen, R.E.M. както и прекрасните звуци сътворени от Eric Clapton, а защо не и Dire Straits. Но стойте далече от Depeche Mode, кралете на синт-попа, са по-скоро депресивни, а не лирични, но в крайна сметка, слушайте музиката която резонира най-добре с емоционалното ви състояние, ако ще това да е и турбо фолк!

9. Прекъснете комуникацията! При никакви обстоятелства не търсете общуване с обекта на вашите любовни терзания. Какво бихте могли да кажете, което до сега сте пропуснали? Ако тази жена търси просто приятел, то с мълчанието си вие сте красноречив! Очевидно е, вие искате нещо много повече. Искате чувства подобни на вашите. Ако все пак се подлъжете и допуснете грешката да говорите, какво бихте и казали? Тя ще говори за едно, а бушуващите чувства биха ви накарали да допуснете грубата грешка да кажете нещо което само ще усложни ситуацията. Едно "обичам те" или "лудо влюбен съм в тебе" няма да променят нещата. А и понякога мълчанието казва много повече от хилядите думи! Не разчитайте, че това би променило ситуацията обаче. Много вероятно е, веднъж загубена, връзката да не възкръсне. Това се случва само в приказките.

10. Бъдете себе си и не крийте емоциите си! Не позволявайте обстоятелствата да ви превърнат в емоционален ампутант! Не се затваряйте в черупката си. Бъдете открити, истински и неподправени, дори когато търпите промени, външни и вътрешни. В крайна сметка, най-важното е да си направите нужните изводи, но не за сметка на истинското ви лице. Не забравяйте, днес страдате вие, но утре би могъл да е друг. Живота крие страхотни изненади. Не бихте могли да си представите как събитията работят във ваша полза. Всяко изживяване от подобен характер крие в себе си неподозирани възможности и може да се окаже, че една несподелена любов е довела до житейски катаклизъм, който неусетно да ви отведе до едно ново и прекрасно изживяване, до правилния човек, до поредната любовна въртележка!

Losing My Religion

nospam@example.com (Iliyan Stoyanov) — Tue, 22 Jul 2008 05:05:41 +0300

5:05. Добрият ми спътник мляко с нес отсъства. Почуствах се прелъстен и изоставен. И все пак не съм сам. Чаша двоен протеин с вкус на шоколад запълва липсата. Току що приключих поредната джогинг сесия. 36 минути. Можех още толкова, дали заради обстоятелствата или просто защото не бях бягал от седмица, но имах ужасно много сили. Отново сам, но не самотен. Имах си и музика. Реших, че този ден, един от онези, в които всяка секунда те променя, всяка секунда значи нещо, всяка секунда отмерва началото на края или края на началото, има нужда от един специален саундтрак. Queen, R.E.M., Eric Clapton ...

... тик-так, ударите на махалото се стоварват върху тебе и те разрязват лесно, но болезнено, както нагорещен нож масло. Тик - и нещо се случва, так - а вече има последствия. Тик-так... тик-так... тик-так! Началото на края, но нищо не е свършило преди аз да съм го решил! Има време, все още има време ... тик-так ...

Бягам, а любимият ми плеър си играе с мене...

... Layla, you've got me on my knees, Layla
... Layla, I'm begging, darling please.
... Layla, darling won't you ease my worried mind.

...

... Like a fool, I fell in love with you,
... Turned my whole world upside down.

"Fuck you, you stupid son of bitch!" Имам нужда от музика, за да бягам спокойно, не да спринтирам! Краката ми се движат сами, неуправяеми, спринтирайки си мисля "какво толкова се случи, как се поддадох, не го правя! Никога! Не и без причина. Нямаше такава!" И защо всяка струна която Clapton опъва на кухарата, се усеща някъде в сърцето ми? От спринта е! Трябва да е от спринта! Пулса ми е твърде висок. Не е! Отврат! "Не отново!"

...

... There is no time for us,
... there is no place for us

OK, officially, I'm gonna brake this player into pieces, само да се прибера!

... Who dares to love forever?
... When love must die

И тогава ... тик-так ...

Who waits forever anyway?

И започвам да разбирам. Тик-так! Причина и следствие! "Време е да спреш, да намалиш темпото, сърцето ти няма да издържи, не и на тази атака, по-кротко, не бъди безмилостен, утре ще ти трябва отново!" Гласът на разума отеква някъде в дълбините на главата ми. "Разумът?" Защо? Кога? От къде? "Изпържените" ти нервни синапси, дали от кафето, дали от шока, са започнали да се възстановяват. Бавно, но сигурно. Тик-так! И мислиш. Тик-так! И пулса се забавя! Има много време до края! Не още! "Когато кажа аз, тогава ще свършим!" Тик-так ...

... That's me in the corner,
... that's me in the spotlight,
... Loosing my Religion

...

Тик-так. Обичам когато Вселената си прави шеги с мене. Наистина, избирах изповедите си, дали не казвах твърде много, или пък твърде малко. Дали се заблудих? Дали наистина ми се стори, че се опита? Ето сега казах твърде много! Тик-так! Времето изтича. Краят наближава. Но не и преди аз да съм казал кога! Има все още мъничко време!

...

Тик-так. Темпото е лудо. Краката ми се движат твърде бързо, за да осъзная какво ми се случва. Притъпявам болката в главата с изтощението от спринта! Усещам как силите бавно ме напускат! Няма да издържа до края! Няма да успея! А искам! Трябва! Мога да сложа точката тук, но все още не. Вселената има нужда от още един шанс, нека покаже на какво е способна, нека измъкне картата на "Глупакът" от тестето. Нека започнем ново приключение, слагайки край на това.

... Here we are
... born to be kings
... princes of the universe

Тик-так. И най-накрая разбираш! Ти си по-силен! Бягаш, събличаш фанелката! Усещаш пламъка в ирисите си, струйките пот се стичат по слепоочията ти право към очите, и там мистериозно се изпаряват, в тебе гори огън! Истински вулкан от емоции, чувства, мисли и сила, неподправена мощ. Тази която ти липсваше няколко месеца! Сега е моментът! Чувстваш го! Вече си нов човек! Точно когато мислеше, че губиш религията си, тази в която наистина вярваш - Любовта! Просто разбра, тя ще е там, винаги ще е там, просто ще се прероди в нещо друго, по-красиво! Усмивката се връща на лицето ти. Не онази, лудата усмивка, която кара хората които те познават да се страхуват. Върна се онази другата, дяволитата! Сега хората просто потръпват, защото знаят, от пламъка се надигна новия феникс, по-силен от предишния, време е за промени! Време е ...

... the show must go on ...

И спринтът е неизбежен! Знаеш, че тук или ще умреш или ще оцелееш, за да остане усмивката на лицето ти. Финален. Дълъг! Вече не бягаш, а летиш, краката ти едва докосват земята. Усещаш как пламъкът се е възвърнал и как струйките пот се стичат по гърба ти, по гърдите ти, по лицето ти, и тогава блокираш напълно! Падаш, обръщаш се по-гръб. Усещаш как ще повърнеш. Сърцето ти иска да излезе през гърлото. Всичко е черно, макар около тебе да е светло. Секунда. Две. Тик-так! И усмивката е вече на лицето ти. Смееш се с глас!

... the show must go on ...

... отеква в ушите ти, а ехото го отнася дълбоко в главата ти, а от там, директно към сърцето ти! Същото това, което въпреки всички изпитания, не те предаде, няма и да го направи, защото на пук на всички мънички парченца които някой къса от него, то ще си остане достатъчно голямо и винаги твое!

Тик-так, тик-так, завършва един от онези дни, в които всеки удар на времето е тежък, но смислен.

Тик-так, тик-так, а Вселената ти дава урок, който ще ти остане за цял живот.

Тик-так, тик-так, изправяш се и знаеш, че си по-силен от обстоятелствата и от хората около тебе.

Тик-так, тик-так, възможностите ти нямат граници.

Тик-так, тик-так, началото на края дойде.

Тик-так, тик-так, ето сега казвам, че всичко свърши!

Тик-так, тик-так и идва новото начало, защото The Show Must Go On!

Тик-так, тик-так. Няма вече "Яна"! Изгоря с потта!

Тик-так, тик-так. Останах само Аз!

Тик-так, тик-так, а идва новия ден ...