Love

Стоя в 5:34 в тъмната стая и гледам в една точка. Или няколко, не съм сигурен, прегръдката на нощта все още е обгърнала града и ми пречи да виждам ясно. Отпивам от полу-пълна кутия мляко, но някак за последните десетина минути съм изпил само две три унции. Корема ми е свит. От няколко дни изпитвам страхотни проблеми с храненето. Не съм особено гладен. Дори млякото, което обикновено поглъщам със скоростта на жаден слон отпиващ от поток в саваната, не ми е вкусно. Знам че трябва да се храня. Затова се и насилвам, но стомаха ми е на кълбо. Получавам микро спазми в мускулите, не знам от преумора или от напрежение, но знам че само след точно 19 часа ще имам някакъв отговор. Или поне така ми се иска. Ще разбера дали живота е като танц: "две напред, една назад", за да можеш да направиш още две напред, е трябвало да отстъпиш мъничко.

Continue reading "The Moment" »

Това не е една история за любовта. Това не е една история за живота. Това са историите за любовта и живота.

Имах силното желание да публикувам нещичко, стига съм писал за собствена консумация. Искаше ми се да напомня, че все пак не съм се променил, въпреки всичко. Разплитам Уиндзорския възел, свалям елека, а след него пръстите ми минават машинално по илиците. Ризата вече не е на гърба ми. Събувам дънките, обличам си овехтялата вече фланела, размер XXL, напомняща ми за отдавна отминали дни, а сега протрита от колана, лостовете и лежанките.

Continue reading ""Колкото толкова?"" »

Глава 3. Част I. Варна. Ден 1.

Ако Поморие беше като едно завръщане у дома, един вид, като нещо познато и уютно, а Истанбул беше екзотичен, тайнствен, топъл и гостоприемен, то Варна е една пълна загадка. Едва ли има град от по-големите в България за който да знам по-малко, да съм посещавал по-рядко и да не познавам изобщо.
Continue reading "Around the World in a little more than 80 Days:..." »

Стоя в празна хотелска стая, в един иначе прекрасен град, който обаче е безмилостен към мене - Пловдив. Няма мляко с нес. Просто няма кой да ми го направи. Стоя седнал на леглото, а до мене се мъдри кутия натурален сок, слушалките от плеъра ми се опитват да пробият дупка в главата ми, Coldplay се опитват да ме успокоят, или да ме докарат до самоубийство, честно казано в този момент границата е толкова тънка, че е практически недоловима! И отново, a case of a broken heart, този път разбито на милиони парченца, превърнато в прах, а аз стоя и се моля да мине вятъра и да го разнесе както това правят шерга и сироко в пустинята. Една сълза се стича по бузата ми и пада на дясната ми ръка. Е, и? Какво от това. Не живея в някакъв магически свят, в който сълзите дават живот на нещо красиво. Не! Тук сълзите са просто вода със солен привкус. Като тази в морето. А може би някой някога е изплакал морето, след като е бил с разбито сърце?

Continue reading "The case of the shattered heart!" »

Киното! Комерсиално, атрактивно, пропито с дъх на неангажиращо забавление, но и мъничко, красиво, изящно и емоционално. Някаква форма на магия. Превръщането на живота в сценарий, а той превъплатен отново в живот, но различен, по-цветен и прекрасен от истинския! Ето това правихме тези два дни с Никола, който повярва в креативността ми, макар и инспирирана от негативни емоции, и пое режисурата на една мъничка импресия базирана на блога ми!

Няма да пиша много по темата, просто ми се искаше да изразя собствените си впечатления от един снимачен процес. За първи път получих възможността да се срещна наистина с голямата си любов и съм впечатлен и замаян, но също така и уморен от близките ни срещи от трети вид! Красива, страстна и изтощителна, такава трябва да е истинската любов, а връзката ми с киното е!

Не успяхме да завършим снимките, но след като Кольо се върне от Франция ще го направим и влизаме в пост-продукция и накрая премиера !

Името на short-movie-то засега е: Untitled Nikola Christov and Iliyan Stoyanov Project

А ето и малко снимки on-set!

Continue reading "It's a Kind Of Magic" »

1:50 събота срещу неделя. Алкохол. Стоя в ъгъла на бара отворил лаптоп и пиша. Предполагам, че човек никога не знае кога ще има нужда да напише нещичко. Ей така, да сподели собствените си мисли, преживявания и настроения с белия лист, а последствие да ги покаже и на света. За разнообразие съм решил да сменя безалкохолния режим с алкохолен такъв, а и взех да се изживявам като твърде продуктивен писател напоследък, така че чашата Hennessy не е никак случайна. Коняка ме успокоява, освен това ме и стопля. Гадна седмица беше тази. Студена. Много студена. Времето влезе в перфектен синхрон с настроението ми. Не се случва за първи път. Понякога ми се струва, че природата ми угажда и е съпричастна с емоциите ми, така че извинявайте ако съм развалил на някого ваканцията с дъждовно и студено време, но когато сърцето ти е разбито и късчетата се вледеняват бавно, някак е трудно да си искрено щастлив и слънцето да грее ярко над твоята улица.
Continue reading "Десет съвета как да..." »

5:05. Добрият ми спътник мляко с нес отсъства. Почуствах се прелъстен и изоставен. И все пак не съм сам. Чаша двоен протеин с вкус на шоколад запълва липсата. Току що приключих поредната джогинг сесия. 36 минути. Можех още толкова, дали заради обстоятелствата или просто защото не бях бягал от седмица, но имах ужасно много сили. Отново сам, но не самотен. Имах си и музика. Реших, че този ден, един от онези, в които всяка секунда те променя, всяка секунда значи нещо, всяка секунда отмерва началото на края или края на началото, има нужда от един специален саундтрак. Queen, R.E.M., Eric Clapton ...

... тик-так, ударите на махалото се стоварват върху тебе и те разрязват лесно, но болезнено, както нагорещен нож масло. Тик - и нещо се случва, так - а вече има последствия. Тик-так... тик-так... тик-так! Началото на края, но нищо не е свършило преди аз да съм го решил! Има време, все още има време ... тик-так ...

Continue reading "Losing My Religion" »

4:23. Стоя си в "Дивака" и пия...

... мляко с нес. Обожавам го, вредно е, но го обичам! Поли тича около мене и в промеждутъците когато обслужва клиенти и не можем да си говорим, стоя и си мисля, а и решавам да понапиша някой и друг ред, ерго и следващите мисли.

Честно казано много се чудех какво заглавие да сложа на този пост. Въпреки че в момента на писането заглавието все още не е поставено, бях решил, че ще се казва "За двигателите и хората" и смятам така и да си остане, пък съдържанието каквото излезе.

Гледах днес Формула 1 на пистата Хокенхайм. Доста противна писта е, според мене не е "пилотско", по-скоро е трасе на техниката, по-конкретно на двигателите, по време на обиколката агрегата е натоварен максимално през 65% от времето, казват инженерите. Вярвам им. Аз вярвам на инженерите. Умни хора са. Някога исках да бъда един от тях. Вече не, стар съм, няма за кога да уча аеродинамика, физика на флуидите и механика, хммм, като се замисля, май ако просто си доуча, може и да стане, но сам си давам ясна сметка, че това е по-скоро пожелание от рода на тези които си намисляш докато духаш свещичките на тортата на рождения си ден - "да се срещнеш с Дядо Коледа", "да полетиш в космоса", "някой най-накрая да разбера хаотичния ти ум" и други приказни, но невъзможни неща!

Та докато си пия млякото с нес, всъщност технически разбърквам втората си чаша, се замислих за двигателите. Различните двигатели, техните производители и държавите от които идват. Това не е технически пост, ако беше такъв, щеше да е в друга категория, това е един пост по-скоро свързан с нещата от живота, но проявете още малко търпение и просто четете ...


... не знам дали някой е чел прословутия пост ILF мрази/обича, ако не е, по-добре да го прочете, всъщност се препоръчва да ми прочетете целия блог, не е много смислен, ама хората разправят, че бил увлекателен. Както и да е, стига съм говорил за собствените си глупости, нека поговорим малко за двигатели. За целта на тази статия за лаици, двигателите ще бъдат разделени просто според държавата от която произхождат.

А ето и дългоочаквания списък:

Continue reading "За двигателите и хората ..." »

1:42. Пия мляко с нес (отново, ако не е станало ясно, пия много мляко с нес, както и кафе с мляко, изобщо бозая доста), слушам прекрасните ремикси на Dave Darell на шедьовъра на Robert Miles Children, и решавам, че имено сега е момента да напиша това което искам. Опитвах се многократно. В неделя на плажа, когато тъкмо бях си изгорил крака, но някак морето не ми позволяваше, твърде успокояващо ми действа. Опитах и докато се връщахме към София (тук ми се искаше да кажа към в къщи, но някак София никога няма да бъде "вкъщи", просто "рибата" която съм аз, се чувства у дома си само край вода), но някак разговора с Ремото ми се стори доста по-проникновен от колкото съм очаквал.

Минаха ден, два, три, откакто съм в София, и така и не успявах да седна и да напиша по мъничко за това което видях, усетих, почувствах и разбрах, а като добавим и факта, че ми се наложи да минавам "основен ремонт" през хирургия -- да, знам, напоследък действам твърде импулсивно и никак, ама никак, не се замислям за собственото си оцеляване -- то писането на някакви "дълбокомислени" неща ми се струваше прекалено. Между другото ако някой очаква някакви препълнени с метафори есеистични словоизлеяния, то този пост няма да е такъв. Дали от водата, която незнайно как отми някакви неопределени емоции от мене, дали от факта, че куцам и се подпирам докато ходя, но някак ми се иска да се покатеря на Straight Talk Express-а и да споделя няколко нещица, макар и доста грубички, но пък за сметка на това откровени и истински.

За истинските хора ...

Continue reading "За истинските хора,..." »

Стоя си, пия мляко с нес в 3:49 и ми се иска да напиша нещо тежко, дълбоко и смислено. Иска ми се, и мога, но не знам дали да го правя ... И без това съм малко психологически смачкан, а на обекта на моите любовни терзания не му пука изобщо, та стоейки и чудейки се дали да пиша пак нещо дълбоко, осъзнах, че като че ли се уморих да я гоня. В главата ми обаче някаква мисъл отеква, нещо от рода на "аз 'що не продължа да си бягам, хем е добре, хем съм започнал да си изчиствам "сланинките" пета и шеста плочка ми се подават, а скоро и седма и осма ... Та за да освободя натрупалото се напрежение, викам да си направя една чеки..."


"... ъ-ъ-ъ, check list, исках да кажа." И без това хората правят всякакви класации. След като класифицирахме клиторите по товароподемност, а успях и да дефинирам единица мярка - 1 ILF/sec ...

Пардон! Това е един високоинтелигентен блог, на една духовно извисена личност, тук такива работи не се пишат. Простащината не е присъща за този културен млад мъж ILF.

Та ето го и списъка ...

Continue reading "ILF мрази/обича" »

В английския има една дума - synchronicity - на български я превеждат като синхронност, не е особено точен, или по-скоро, е неясен тоя превод. Би трябвало да значи, че някакви наглед случайни и несвързани събития се случват по едно и също време, може би защото има някаква причина. Хубава дума е това, смислена ...

4:30 сутринта. Разбърквам в чаша протеин с мляко, готвя се за джогинг. Свикнах като бягам да говоря по телефона. Презокеанско. Само хората там не спят тогава. Нормално е, там е ден. Но физико-географските странности на Вселената и в частност на Земята нямат абсолютно нищо общо, или поне се надявам да нямат с този куп хаотични мисли ...
Continue reading "За синхронността,..." »

Неделя вечер. Какво се прави неделя вечер. Някой се къпят, края на седмицата е все пак. Други гледат късните мачове от Примера, но е лято, няма късни мачове. "Софиянци" са се прибрали от родните си места и сортират домати, лук, картофи, пиперки по балконите. А някой, някой, за да не луднат от скука (това не е фактор при автора, той си е куку по принцип) просто отиват на кино. Неделя вечер. Подходящо е за някакъв лек филм, нещо безобразно "плоско", дори плиткоумно, но пък ако може да е един истински празник за сетивата, т.е. дайте ни блокбъстъритеееее!

Хенкок! Уил Смит, Miami native, рапър (който не псува), забавен, и много важно, набира се зад врат, преди да излезе да стреля зомбясъли типове, което само по себе си е достатъчна тренировка, но все пак разбирам го човека. Ако трябваше да гърми само зомбита и да си разхожда кучето, по-добре да си бяхме чели книгата, а женската аудитория направо щяхме да я загубим. (Отнася се за I am Legend, уточнявам, защото дори аз се затруднявам на моменти да следя "логичните" връзки в мозъка си)
Continue reading "За живота, любовта, киното..." »

Правя си нова категория в блога. И се чудя, категорията Love какво ли трябва да значи. И къде да я сложа. Може би в Life, а може би не. Любовта е част от живота, но подкатегория ли му е? Или пък е някаква паралелна вселена на живота, т.е. на живеенето му. Дали живеем, за да обичаме, или обичаме за да живеем, или тия две неща нямат абсолютно нищо общо едно с друго. Пълна мистерия.

Принципно цялата тая дивотия изписана по-горе, макар и екзестенциална, не е продиктувана от някакво налудничаво състояние на духа и тялото рано сутрин (да някой ставаме в 5:30 следобед и за нас това е сутрин). Лягам си в 7:30, прибирам се след като съм "шарил" из града от Младост до Люлин, от Люлин до центъра. От центъра до Младост, от Младост до Студентски, и от Студентски до Младост. Т.е. поразходил съм се. Търсил съм нещо явно. Карах на Ремото колата, да караш BMW е много приятно, разсейващо е ...
Continue reading "Love, or something like it, and a girl named..." »