Entries by Iliyan Stoyanov

Този случай има кратка предистория. Баща ми е абонат на Глобул от доста години. За всичките тези години единственото нещо което той може да извършва с мобилен телефон е да набира номерата които се появяват натискайки зелена слушалка, да приема обаждания със зелена слушалка и да натиска червената. За него SMS, MMS, гласова поща, GPRS и мобилен интернет, а и какъвто и да било Интернет са тера инкогнита. Човека е на 60 години, диабетик със сериозни усложнения от болестта, едно от които е, че не вижда особено добре, така че е напълно възможно и той да е допуснал грешка, без да иска пращайки SMS, но в лога на телефона му не пише нищо такова.

След като майка ми опита да говори с Call Center-а на Глобул, напълно безрезултатно, аз реших да опитам късмета си, отново там, от където момчето с което говорих в пълното си безсилие да ми даде каквато и да е, необходима и смислена информация единственото което успя да ми каже е "пишете e-mail" и "нямаме такава процедура и това което мога да направя е да актвирам или деактивирам услугата". В случая тук не става дума за 1, 2, 3 или 5 лева които са начислени за въпросната мелодия, а за принципа на обслужване на клиентите, отношението към тях, както и за техническата грамотност на част от работещите в мобилните оператори като цяло, не само в Глобул. Преди няколко седмици имахме подобен проблем с M-tel, които пък за наша изненада сторнираха грешката от фактурата си.

Длъжен съм да отбележа, че аз самия съм абонат на Глобул от много години и съм със смесени чувства от отношението и услугите им. Преди много години бях един от малкото абонати на Глобул Data услугата им, която тогава предоставяше мобилен интернет, без активирани Voice услуги и аз си спомням как при една от месечните ми такси бяха начислили изразходвания ми трафик -- като нормално изразходван такъв -- като през нормална Войс карта, което тогава струваше по около 2 или 3 лв с ддс на MB, вместо да ми приспаднат трафика от включения ми пакет. Естествено при възражение от моя страна в магазина, грешката беше поправена, но това само показва, че грешки стават, както от страна на потребителите така и от страна на операторите. Имам естествено много други неприятни, а и приятни изживявания с оператора, но това не е целта на този блог, а имено:

Реших да публикувам тук писмото което написах от името на баща ми, за да си направите сами изводите затова как се отнасят операторите към клиентите си и/или собствените си грешки.

Относно активиране на услугата Fun Call.

Според колегите ви от Call Center-а, на 16.04.2010 за този номер е активирана услугата Fun Call с SMS на кратък номер 147. Тъй като такъв не е изпращан, искам да разбера дали е станала някаква грешка в системата ви или тази услуга е активирана с помоща на други средства.

При включване на телефон със SIM карта IMEI номера на телефона се регистрира на клетката, а оттам през base-station-а към вашите централи. Този IMEI се съдържа във всяка комуникация осъществена между апарата със SIM картата и вашата система. Може да се направи проверка дали входящия SMS на телефон 147 за който вие твърдите, че е получен, е влязъл от IMEI-а с който е била регистрирана SIM карата в този момент. Освен това мога да ви предоставя IMEI номера на телефона с който е регистрана тази карта в момента, както и в деня(16.04.2010), за който говорим.

IMEI номера е: 354170025107668 , ако ви е нужена и информацията за Software Revision-а на телефона мога да ви я осигуря.

Ако се окаже, че входящия SMS е влязъл от телефон с друг IMEI номер, моля да ме уведомите по писмен път на адреса ми за контакт. Ако е необходимо съдебно решение за подобна информация, моля свържете се с мене на упоменатия телефон, за да обсъдим по нататъчните си действия.

Благодаря предварително за отделеното ви време.

Бележка: Това писмо ще бъде публикувано в блога на сина ми, а ако не успеете да се свържете с мене до една работна седмица, случая ще бъде предоставен за разглеждане на КЗП.

Вчера ми се наложи да купя хляб от денонощен магазин, просто защото мястото от което обикновено пазаруваме вече беше затворено. Естествено се опитвам да ям максимално чисто и здравословно, затова налагам масовата консумация на пълнозърнест, че дори и хляб без брашно по местата които местообитавам. Та въпросния хляб твърди, че е "пълнозърнест". Но всъщност е направен просто от брашно не тип 500, а най-вероятно тип 1150 затова е и по-тъмен и създава илюзия за здравословен.

За тези от вас които не знаят какво означава типа на брашното, ще обясня. Номера се определя от количеството пепел в брашното. Колкото повече пепел, толкова по тъмно е брашното, съответно и продукта който се получава от него. Пълнозърнестото брашно в България се води тип 1850, но за разлика от другите би трябвало да означава, че когато е мляно не е ползвана само сърцевината на зърното от пшеница а и люспата му. Люспата всъщност е това което хората наричат трици. Те са най-богати на фибри, в случая водно неразтворими такива. Осен че помагат за перисталтиката, т.е. няма да имате запек, фибрите имат уникалното свойство да свалят холестерола и да намаляват кръвната захар. Освен това всички тестени храни богати на фибри биват много бавно разграждани в стомаха и съответно много бавно абсорбирани в кръвния поток, което генерира постоянен и нисък приход на въглехидрати. От своя страна ниския приход на въглехидрати стимулира бавното и равномерно отделяне на инсулин в кръвта. Няма да навлизам в подробности как инсулина работи и колко е важен за цикъла на Кребс, но накратко ще кажа така, колкото по-малко инсулинови пикове в тялото, толкова по-малко мазнини по корема, бедрата, дупето и т.н. Та сега разбирате защо е много важно да се ядат пълнозърнести хляб, макарони и други тестени изделия. Да не говорим, че диабетиците задължително трябва да ядат имено такива тестени продукти. Точно по тази причина ви показвам един хляб който не е пълнозърнест и оставяме на страна, че ни мамят, ами ни и тровят.

Затова не купувайте този "пълнозърнест" хляб:

От изестно време циркулира някаква безумна дискусия в нашата малоумна държава за ГМО. Забелязвам, че разни субекти и обекти в интернет пространството които дават вид на що-годе умни и разумни люде, подскачат като ощипани госпожици в зората на тяхното развитие. Няма да се разливам както обикновено го правя, просто защото тази дискусия е малоумна. Това е като да спориш с някой, че водата е съставена от два атома водород и един атом кислород (и моля не ми излизайте с номера за видовете изотопи от които може да е съставена водата, защото ако пиете тежка вода, със сигурност ще опънете петалите). Та да си продължа кратката, но ясна мисъл за ГМО. За разлика от "болшинството" ('убава дума, Бат' Бойко я използва) от хората в Интернет пространството, съм потрошил бая пролети и лета в земеделска дейност (което ме прави своего рода аграр!) и мога да ви кажа, че ако не знаете, че мотиките имат номера, не е никак приятно да говорите за ГМО.

Ще ви разкажа две-три интересни истории, пък вие си правете изводите.

Случай първи. Преди десетина години с моя родител от мъжки пол бяхме решили да отглеждаме домати. Баща ми реши, че ще направи някой лев, човечеца, да ми плати таксата за колежа един вид, щото аз нали, такова, в нов град ще ходя, в арно училище, хАмериканско. Подготви един масив от 10 дка, направихме една хубава дълбока оран с верижния трактор, оставихме го да престои, после го изорахме още веднъж. Както винаги, парите все не стигаха, и баща ми не можа да обработи мястото с Roundup, което в ранния пролетен етап преди сеитба не изглеждаше чак такъв голям проблем. Мястото изорано, пръстта черна, помен от тревичка няма. Та дойде време за сеитба, напълнихме редосеялката със семена, БГ производство, вързахме я на Болгар TK-80 и си пуснахме ВЕФ-а по който вървеше: "Тука на комбайна, на-на-найна..." (всъщност ВЕФ-а нямаше УКВ, така че се чуваше само радио Христо Ботев, ама така да ви създам по-селска атмосфера ви го казвам). 10 декара, с редосеялката, и бат' Слави пее от транзистора. Селска идилия! ... Мина се време. Стана юни месец. Пари пак няма. Доматите се чудим к'во да ги правим. Мамичката и трева, затиснала ги е, и ги е задушила. В същото време 200 метра по надолу по-пътя 20 декара домат, някакви европейски семена, няма Rounduп, няма хербицид, а доматите стоят на лехи. С бащата се гледаме умно и си викаме, да го минем отново ли и да сеем тикви или да копаме. Е тука си еба майката положението. Решихме да ги копаме. 10 декара домати. Изкопахме ги. Доматите дръпнаха. После сме ходили с кофата с амониева силитра и на всяко коренче с шепичката сме му слагали тор. Уж да дръпнат. Да избием парите, за оран, сеитба, поливане, копане, тор и събиране, ако може. Таксата за школото стана ясно, че от други места ще я търсим. В същото време 200 метра по надолу с едно пръскане с листен тор, направиха реколта за която преди 1989 биха казали, че е образцова реколта, а собственика щяха да го наградят за ударник на труда и пръв селянин. Каква беше разликата. Оня байно имаше някой лев и си купи ГМО семена за домати. Корените бяха такива, че "моряха" де що има плевел наоколо. Цената x 3 за килограм семе. Ама реколтата му x 6.

Continue reading "За ГМО-то и другите..." »

Бях тръгнал към магазина, но докато си търсех портмонето попаднах на няколко интересни екземпляра:



Intel 486 DX/2. Докато събаряха Стената и в България гореше партийния дом, хората в пропадналото капиталистическо общество сътворяваха бъдещето. Тази машина така конфигурирана с този процесор и 8 MB EDO RAM, струваше колкото един семеен автомобил.

















Няколко години по-късно се появи "game changer"-а за Intel, който всъщност беше много маркетинг и малко пърформънс:



















Около 1997 се появи новото отроче, което направи възможни всички тези high-tech 24/7 net connected джаджи с които сме свикнали днес. Интел събраха MMX инструкции за мултимедия с i686 ядрото си и ни дадоха възможност да висим в мрежата, дадоха възможност на Гугъл да построят първия си къстъм сървър рак, направиха възможно съществуването на суперкомпютри с достъпни и евтини компоненти.


































Останалото е история ...

... а къде бяхте вие тогава?

Изтрещял от борбата с Drupal реших, че времето е много подходящо за един следобеден чай...

"Из рецептите на Дядо Илф":

Бял чай с малка закуска:

Съставки:

Насипен бял чай
Топла вода
Диетични сухари
Сирене Крема Light

Continue reading "Следобеден чай..." »

От известно време разсъждавам над един много сериозен проблем, а именно, H&K USP45ct или Sig P228R(M11). За незапознатите първото е .45 ACP полуавтоматичен пистолет в компактен размер, а второ е 9mm такъв, отново с малки габарити. Хеклер&Кох-а е избор на множество спец-части по света, с .45 амунициите прави дупки с големината на яйца (размер L) и практически е перфектно балансирано оръжие, с някой мънички недостатъци в спусъка и факта, че събира едва 8 патрона. Не случайно е известен като counter terrorist сред специалистите (всъщност ct-то значи compact tactical, ама counter terrorist звучи по-свежо някак ). Sig-а от друга страна се ползва от DEVGRU (6-ти отдел на Navy S.E.A.Ls, да бе, и американците си имат 6-то) и 1st Special Forces Operational Detachment или казано по-просто Delta Force. Та се чудя, какво да избера, цената е грубо казано съпоставимa, H&K е около 1700, Sig-а около 2000 ...

... Всъщност, да си дойдем на думата. Цялото това писание няма нищо общо с оръжието, не и пряко, ама си мислех, че ако започна някак шокиращо може някой и да разбере всъщност какъв ми е проблема, а именно: "Защо в България живеят около 80% малоумници, 10% прото-мутри a.k.a. бизнесмени, в това число, челядта им, и жените им, по известни като прото-мутреси, мутреси, златотърсачки, манекенки или казано по завъртяно жени с прекъсната пряка връзка между половите органи и мозъка, но с неясно как за еволюцията, изградена такава минаваща пряко през джоба?" Не знам, сигурно парите правят удоволствието от секса по-голямо, аз лично не съм опитвал, пробвал съм с разни други стимуланти. С променлив резултат...

Да се върнем на процентното съотношение. Останаха 10%. Едни 10% мазохисти, които противно на всякаква нормална логика продължават да се изтезават живеейки в тая абсурдна държава.

Continue reading "H&K USP45ct/Sig P228R(M11) или Why We..." »

Глава 4. Стената


Вече седмица Стилфингам си проправяше път към Стената. Време беше да се изправи отново, да се пробуди от дълбоката летаргия в която беше изпаднал. Сякаш невидима сила го дърпаше отново към предизвикателствата на живота в Кралството, към безкрайните боричкания между жадни за власт благородници, към споровете между вещици и вълшебници, към своенравните дракони и досадните джуджета, към егоцентричните рицари и към проблемите на обикновените хора. Докато яздеше своя млад и неопитен жребец, дар от чичо му, Стилфингам се опитваше да прогони от главата си мислите за лесния живот който водеше до съвсем скоро. Куртизанки, благороднички и мисълта за поредната закуска. Да, закуската! Най-големия проблем на Сър Стилфингам, кошмарът който го измъчваше всяка сутрин или ако трябва да сме точни, по-скоро времето около пладне, което за този рицар, беше времето в което трябва да отвори очите си, след дългата нощ, която често приключваше точно преди зазоряване. Мисълта за каната мляко не напускаше съзнанието на Стилфингам, вече седмица яздеше към Стената, не беше почивал, не се беше хранил нормално и сякаш единственото за което можеше да мисли, беше печено пиле, прясно издоено козе мляко и две дузини яйца. Рицарят за пореден път опита да прокуди мислите за храна от главата си, пришпори мощното животно и продължи да язди по поречието на Реката на Розите.Предстоеше му да отмине крепостта през която минаваше пълноводната река, крепост от която произлизаха някой от предците му, но Стилфингам не изпитваше желание да спира в замъка, въпреки че именно тук беше роден. В тази крепост бяха останали твърде малко хора, някой от тях познати, но много от тях не особено дружелюбни, а и до ден днешен хората си спомняха за детските години на Стилфингам, та той още от невръстен суполив хлапак създаваше проблеми на всички, нямаше как да бъде добре дошъл тук. Рицаря дръпна юздите на коня, той се подчини и спря, Стилфингам отметна плащеницата, слезе от коня, коленичи, загреба с шепата си сухата пръст, погледна към замъка, повдигна ръката си и отвори пръстите си, вятърът разнесе парченцата суха пръст, а рицарят само се усмихна на спомените минали през главата му и отрони тихо "За предците ми..." Continue reading "The Princess of the Crimson Kingdom - Chapter 4" »

Глава 3. Брод.

Жаркото слънце се отразяваше в златистите доспехи на групата ездачи водени от Сър Маверик. С бърз ход на конете рицарите напредваха през Долината на Розите. Маверик бързаше да уведоми своя приятел Дук Ловстрък за срещата с техния общ приятел и да сподели впечатленията от смесените чувства които Стилфингам беше оставил в него. От една страна срещата му го беше върнала към отминали дни на незабравими приключения, но му беше припомнила и за необуздания нрав на Стилфингам, за наивните му и детински постъпки, но и за безразсъдната му смелост, която беше навлякла толкова много неприятности, не само на Рицаря на Пурпурната Роза, но и на всички които го допускаха близо до себе си.

- Сър, от къде ще навлезем в Планините? - обади се Сър Стъбхан.

Continue reading "The Princess of the Crimson Kingdom - Part 3" »

Глава II. Пурпурната Роза.

Няколко часа вече двамата мъже стояха около масата и водеха оживен разговор. Стилфингам и Сър Маверик обсъждаха стари истории, нови такива и наваксваха времето което беше изтекло между тях като зърно през пробит чувал.

Интересна гледка бяха тези двама рицари. Или поне единият от тях приличаше на благороден войн, а другия? Другия по-скоро изглеждаше като излязъл от тъмницата непрокопсаник.

Маверик беше добре сложен млад мъж, по-висок от повечето от отряда си, с гъста черна коса, оформена при един от най-добрите бръснари в Планините, гладко избръснат. Златистата ризница стоеше добре на гърдите му, а мечът, личен подарък от Дук Ловстрък, внушително се опираше на хълбока му. Когато погледнеше враговете на Кралството с тъмните си очи, погледът му изглеждаше суров и строг, но всъщност зад цялата благородна осанка стоеше един спокоен и благ мъж. Особения чар на Маверик се допълваше от бенката на дясната му буза, която го приближаваше мъничко до простосмъртните и напомняше, че само боговете са съвършени.

Continue reading "The Princess of the Crimson Kingdom" »

"...omnia vincit amor..." /Love Conquers All/

Virgil, 69, Ecloga X

Глава I. Кралството.

Тази приказка започва така:

"Някога, някъде, сред високи планини, зелени гори и плодородни низини имало едно кралство. То било мъничко, но много красиво, единственото което го опазвало от набезите на завистливи владетели и алчни наемници били мъглите. Мъглите, пазителите на Пурпурното кралство! Мистична сила постоянно спускала гъста завеса около границите на кралството.

Достъпът до земите му бил възможен само по море, но това море не било като останалите, тъмно и негостоприемно, зложелателите на Пурпурното кралство намирали често гибелта си в него. За тези които се връщали у дома си обаче, ветровете били винаги попътни, а морето спокойно, толкова спокойно, че моряците можели да се огледат в него, ако естествено решели да се приведат в приличен вид, преди да стъпят на заветния бряг.

Continue reading "The Princess of the Crimson Kingdom" »

Стоя в 5:34 в тъмната стая и гледам в една точка. Или няколко, не съм сигурен, прегръдката на нощта все още е обгърнала града и ми пречи да виждам ясно. Отпивам от полу-пълна кутия мляко, но някак за последните десетина минути съм изпил само две три унции. Корема ми е свит. От няколко дни изпитвам страхотни проблеми с храненето. Не съм особено гладен. Дори млякото, което обикновено поглъщам със скоростта на жаден слон отпиващ от поток в саваната, не ми е вкусно. Знам че трябва да се храня. Затова се и насилвам, но стомаха ми е на кълбо. Получавам микро спазми в мускулите, не знам от преумора или от напрежение, но знам че само след точно 19 часа ще имам някакъв отговор. Или поне така ми се иска. Ще разбера дали живота е като танц: "две напред, една назад", за да можеш да направиш още две напред, е трябвало да отстъпиш мъничко.

Continue reading "The Moment" »

Това не е една история за любовта. Това не е една история за живота. Това са историите за любовта и живота.

Имах силното желание да публикувам нещичко, стига съм писал за собствена консумация. Искаше ми се да напомня, че все пак не съм се променил, въпреки всичко. Разплитам Уиндзорския възел, свалям елека, а след него пръстите ми минават машинално по илиците. Ризата вече не е на гърба ми. Събувам дънките, обличам си овехтялата вече фланела, размер XXL, напомняща ми за отдавна отминали дни, а сега протрита от колана, лостовете и лежанките.

Continue reading ""Колкото толкова?"" »

First of all, I shamelessly plagiarized the title of my post from Dr. Denis Leary's book, but bear with my impudence and let me tell you that I admire Mr. Leary, and I think he is one of the best actors, writers and stand-up comedians of our time. I actually haven't read his book yet, the hardcover is on its way from US to Bulgaria, thanks to Amazon, who still supply good literature to this God forgotten, or God damned country. By the way I happen not to believe in God, but putting "God" in the sentence would probably exhilarate the effect of my point, or not?! Well it seems like I'm not only cynical, I'm also a cynical ass! Back to the topic at hand, but not right away, otherwise it wouldn't be me posting a blog, it would be some kind of a "Straight Talk Express" guy ( couldn't resist the pun, sorry McCain ). Second, I wrote this one in English for couple of reasons: one is that I would like as many people as possible to realize that Bulgaria and Bulgarians for that matter (which I am also part of) do suck! We are morons, and quite frankly this is the worst understatement in the world and if someone ever told you that the people living in Bulgaria are smart just have in mind that put next to Sarah Palin they are dumb ass, know nothing 5th graders, which in fact is also true for the writer of this blog, despite of your impression. Have in mind that he still lives in Sofia, one of the worst cities in the world, ergo he's an idiot, too! And the second reason is that I actually write and think in English only when I'm really fucked up, tired or pissed, or all of the above - and in fact I'm - courtesy of a certain woman I should mention!

Continue reading "Why We Suck: Education" »

Глава 3. Част I. Варна. Ден 1.

Ако Поморие беше като едно завръщане у дома, един вид, като нещо познато и уютно, а Истанбул беше екзотичен, тайнствен, топъл и гостоприемен, то Варна е една пълна загадка. Едва ли има град от по-големите в България за който да знам по-малко, да съм посещавал по-рядко и да не познавам изобщо.
Continue reading "Around the World in a little more than 80 Days:..." »

Стоя в празна хотелска стая, в един иначе прекрасен град, който обаче е безмилостен към мене - Пловдив. Няма мляко с нес. Просто няма кой да ми го направи. Стоя седнал на леглото, а до мене се мъдри кутия натурален сок, слушалките от плеъра ми се опитват да пробият дупка в главата ми, Coldplay се опитват да ме успокоят, или да ме докарат до самоубийство, честно казано в този момент границата е толкова тънка, че е практически недоловима! И отново, a case of a broken heart, този път разбито на милиони парченца, превърнато в прах, а аз стоя и се моля да мине вятъра и да го разнесе както това правят шерга и сироко в пустинята. Една сълза се стича по бузата ми и пада на дясната ми ръка. Е, и? Какво от това. Не живея в някакъв магически свят, в който сълзите дават живот на нещо красиво. Не! Тук сълзите са просто вода със солен привкус. Като тази в морето. А може би някой някога е изплакал морето, след като е бил с разбито сърце?

Continue reading "The case of the shattered heart!" »