Entries by Iliyan Stoyanov

Вчера ми се наложи да купя хляб от денонощен магазин, просто защото мястото от което обикновено пазаруваме вече беше затворено. Естествено се опитвам да ям максимално чисто и здравословно, затова налагам масовата консумация на пълнозърнест, че дори и хляб без брашно по местата които местообитавам. Та въпросния хляб твърди, че е "пълнозърнест". Но всъщност е направен просто от брашно не тип 500, а най-вероятно тип 1150 затова е и по-тъмен и създава илюзия за здравословен.

За тези от вас които не знаят какво означава типа на брашното, ще обясня. Номера се определя от количеството пепел в брашното. Колкото повече пепел, толкова по тъмно е брашното, съответно и продукта който се получава от него. Пълнозърнестото брашно в България се води тип 1850, но за разлика от другите би трябвало да означава, че когато е мляно не е ползвана само сърцевината на зърното от пшеница а и люспата му. Люспата всъщност е това което хората наричат трици. Те са най-богати на фибри, в случая водно неразтворими такива. Осен че помагат за перисталтиката, т.е. няма да имате запек, фибрите имат уникалното свойство да свалят холестерола и да намаляват кръвната захар. Освен това всички тестени храни богати на фибри биват много бавно разграждани в стомаха и съответно много бавно абсорбирани в кръвния поток, което генерира постоянен и нисък приход на въглехидрати. От своя страна ниския приход на въглехидрати стимулира бавното и равномерно отделяне на инсулин в кръвта. Няма да навлизам в подробности как инсулина работи и колко е важен за цикъла на Кребс, но накратко ще кажа така, колкото по-малко инсулинови пикове в тялото, толкова по-малко мазнини по корема, бедрата, дупето и т.н. Та сега разбирате защо е много важно да се ядат пълнозърнести хляб, макарони и други тестени изделия. Да не говорим, че диабетиците задължително трябва да ядат имено такива тестени продукти. Точно по тази причина ви показвам един хляб който не е пълнозърнест и оставяме на страна, че ни мамят, ами ни и тровят.

Затова не купувайте този "пълнозърнест" хляб:

От изестно време циркулира някаква безумна дискусия в нашата малоумна държава за ГМО. Забелязвам, че разни субекти и обекти в интернет пространството които дават вид на що-годе умни и разумни люде, подскачат като ощипани госпожици в зората на тяхното развитие. Няма да се разливам както обикновено го правя, просто защото тази дискусия е малоумна. Това е като да спориш с някой, че водата е съставена от два атома водород и един атом кислород (и моля не ми излизайте с номера за видовете изотопи от които може да е съставена водата, защото ако пиете тежка вода, със сигурност ще опънете петалите). Та да си продължа кратката, но ясна мисъл за ГМО. За разлика от "болшинството" ('убава дума, Бат' Бойко я използва) от хората в Интернет пространството, съм потрошил бая пролети и лета в земеделска дейност (което ме прави своего рода аграр!) и мога да ви кажа, че ако не знаете, че мотиките имат номера, не е никак приятно да говорите за ГМО.

Ще ви разкажа две-три интересни истории, пък вие си правете изводите.

Случай първи. Преди десетина години с моя родител от мъжки пол бяхме решили да отглеждаме домати. Баща ми реши, че ще направи някой лев, човечеца, да ми плати таксата за колежа един вид, щото аз нали, такова, в нов град ще ходя, в арно училище, хАмериканско. Подготви един масив от 10 дка, направихме една хубава дълбока оран с верижния трактор, оставихме го да престои, после го изорахме още веднъж. Както винаги, парите все не стигаха, и баща ми не можа да обработи мястото с Roundup, което в ранния пролетен етап преди сеитба не изглеждаше чак такъв голям проблем. Мястото изорано, пръстта черна, помен от тревичка няма. Та дойде време за сеитба, напълнихме редосеялката със семена, БГ производство, вързахме я на Болгар TK-80 и си пуснахме ВЕФ-а по който вървеше: "Тука на комбайна, на-на-найна..." (всъщност ВЕФ-а нямаше УКВ, така че се чуваше само радио Христо Ботев, ама така да ви създам по-селска атмосфера ви го казвам). 10 декара, с редосеялката, и бат' Слави пее от транзистора. Селска идилия! ... Мина се време. Стана юни месец. Пари пак няма. Доматите се чудим к'во да ги правим. Мамичката и трева, затиснала ги е, и ги е задушила. В същото време 200 метра по надолу по-пътя 20 декара домат, някакви европейски семена, няма Rounduп, няма хербицид, а доматите стоят на лехи. С бащата се гледаме умно и си викаме, да го минем отново ли и да сеем тикви или да копаме. Е тука си еба майката положението. Решихме да ги копаме. 10 декара домати. Изкопахме ги. Доматите дръпнаха. После сме ходили с кофата с амониева силитра и на всяко коренче с шепичката сме му слагали тор. Уж да дръпнат. Да избием парите, за оран, сеитба, поливане, копане, тор и събиране, ако може. Таксата за школото стана ясно, че от други места ще я търсим. В същото време 200 метра по надолу с едно пръскане с листен тор, направиха реколта за която преди 1989 биха казали, че е образцова реколта, а собственика щяха да го наградят за ударник на труда и пръв селянин. Каква беше разликата. Оня байно имаше някой лев и си купи ГМО семена за домати. Корените бяха такива, че "моряха" де що има плевел наоколо. Цената x 3 за килограм семе. Ама реколтата му x 6.

Continue reading "За ГМО-то и другите..." »

There is a constant talk about global warming, the environment and the impact of different industries over it. The company Venelin and I own is in the IT sector. We deal primarily with software implementations for the web and at first you would not suppose, we @ EvilPuppy might do something to decrease the carbon footprint, but you will be wrong.

One of the company projects that we partially own, support and develop is a online dating/community/social network site. We run it on several 1U boxes and at one point during analyzing our statistics, the metrics showed that we have "rush hours" on the site, but most of the time, specifically during the night and the morning hours there weren't that many 'hits'. So what we decided to do is to optimize our CPU frequency scaling so that we can decrease the power consumption of the machines and the total heat dissipated (ergo less need of air-conditioning) and by doing that we decreased our polluting impact on the environment.

We have done this for 2 of the 3 machines we run the site on. One is 1 x Quad Core Xeon X3330 and the other is a Dual Opteron 250 box. We decided to use the ondemand cpufrequency governor in Linux so what we achieved is this:

During the period of 01:00 am. to 04:00 pm, our Quad Core Xeon operates @ 2Ghz (instead of the stock 2.66Ghz) and our Dual Opteron 250 box operates @ 1Ghz (the default is 2.4Ghz). Of course during "rush hours" for our site, we set up a cronjob to switch to the performance cpufrequency governor so we operate at full power. We could have used the ondemand or conservative governor still, but it is not the best solution because the processor goes up and down in speed and cycles through different ACPI "C" states, which has an actual impact on the performance of php, so we decided to stick with full power during that time.

Here is snip of what we did in crontab (for our Opteron 250 box):

01 01 * * * for i in 0 1; do echo "ondemand" > /sys/devices/system/cpu/cpu$i/cpufreq/scaling_governor; done
00 16 * * * for i in 0 1; do echo "performance" > /sys/devices/system/cpu/cpu$i/cpufreq/scaling_governor; done

What we haven't done yet is optimize the power consumption of our database server, another Quad Core Xeon machine.

What we did is not something revolutionary or new, but it is something most people do not do. We know that there are companies out there like Google that follow the environmental policy of "Follow the Moon" for shifting loads to their datacenters. There are even more environmentally friendly approaches, however for every company that cares there are at least 100 that don't, and that is in the IT sector only. I personally have worked at companies that not only use way to much servers, but most of the time those machines are not only underused (could have been easily merged in a few Xen VM Containers), but the owners, managers and system administrators have never thought of a policy to scale the cpu frequency so that they can decrease their carbon footprint and also their monthly electricity bills.

The EvilPuppy bites, and it bites everyone that doesn't really care what happens with the world around us !

Бях тръгнал към магазина, но докато си търсех портмонето попаднах на няколко интересни екземпляра:



Intel 486 DX/2. Докато събаряха Стената и в България гореше партийния дом, хората в пропадналото капиталистическо общество сътворяваха бъдещето. Тази машина така конфигурирана с този процесор и 8 MB EDO RAM, струваше колкото един семеен автомобил.

















Няколко години по-късно се появи "game changer"-а за Intel, който всъщност беше много маркетинг и малко пърформънс:



















Около 1997 се появи новото отроче, което направи възможни всички тези high-tech 24/7 net connected джаджи с които сме свикнали днес. Интел събраха MMX инструкции за мултимедия с i686 ядрото си и ни дадоха възможност да висим в мрежата, дадоха възможност на Гугъл да построят първия си къстъм сървър рак, направиха възможно съществуването на суперкомпютри с достъпни и евтини компоненти.


































Останалото е история ...

... а къде бяхте вие тогава?

Изтрещял от борбата с Drupal реших, че времето е много подходящо за един следобеден чай...

"Из рецептите на Дядо Илф":

Бял чай с малка закуска:

Съставки:

Насипен бял чай
Топла вода
Диетични сухари
Сирене Крема Light

Continue reading "Следобеден чай..." »

От известно време разсъждавам над един много сериозен проблем, а именно, H&K USP45ct или Sig P228R(M11). За незапознатите първото е .45 ACP полуавтоматичен пистолет в компактен размер, а второ е 9mm такъв, отново с малки габарити. Хеклер&Кох-а е избор на множество спец-части по света, с .45 амунициите прави дупки с големината на яйца (размер L) и практически е перфектно балансирано оръжие, с някой мънички недостатъци в спусъка и факта, че събира едва 8 патрона. Не случайно е известен като counter terrorist сред специалистите (всъщност ct-то значи compact tactical, ама counter terrorist звучи по-свежо някак ). Sig-а от друга страна се ползва от DEVGRU (6-ти отдел на Navy S.E.A.Ls, да бе, и американците си имат 6-то) и 1st Special Forces Operational Detachment или казано по-просто Delta Force. Та се чудя, какво да избера, цената е грубо казано съпоставимa, H&K е около 1700, Sig-а около 2000 ...

... Всъщност, да си дойдем на думата. Цялото това писание няма нищо общо с оръжието, не и пряко, ама си мислех, че ако започна някак шокиращо може някой и да разбере всъщност какъв ми е проблема, а именно: "Защо в България живеят около 80% малоумници, 10% прото-мутри a.k.a. бизнесмени, в това число, челядта им, и жените им, по известни като прото-мутреси, мутреси, златотърсачки, манекенки или казано по завъртяно жени с прекъсната пряка връзка между половите органи и мозъка, но с неясно как за еволюцията, изградена такава минаваща пряко през джоба?" Не знам, сигурно парите правят удоволствието от секса по-голямо, аз лично не съм опитвал, пробвал съм с разни други стимуланти. С променлив резултат...

Да се върнем на процентното съотношение. Останаха 10%. Едни 10% мазохисти, които противно на всякаква нормална логика продължават да се изтезават живеейки в тая абсурдна държава.

Continue reading "H&K USP45ct/Sig P228R(M11) или Why We..." »

Втора серия от ежедневния ми простичък живот. Днес говоря за банани, мляко, времето в Истанбул, травестити, Ферари, татуирам се, говоря за жените и се разхождам по хавлия!

Поредния обикновен ден от живота на ILF.

Глава 4. Стената


Вече седмица Стилфингам си проправяше път към Стената. Време беше да се изправи отново, да се пробуди от дълбоката летаргия в която беше изпаднал. Сякаш невидима сила го дърпаше отново към предизвикателствата на живота в Кралството, към безкрайните боричкания между жадни за власт благородници, към споровете между вещици и вълшебници, към своенравните дракони и досадните джуджета, към егоцентричните рицари и към проблемите на обикновените хора. Докато яздеше своя млад и неопитен жребец, дар от чичо му, Стилфингам се опитваше да прогони от главата си мислите за лесния живот който водеше до съвсем скоро. Куртизанки, благороднички и мисълта за поредната закуска. Да, закуската! Най-големия проблем на Сър Стилфингам, кошмарът който го измъчваше всяка сутрин или ако трябва да сме точни, по-скоро времето около пладне, което за този рицар, беше времето в което трябва да отвори очите си, след дългата нощ, която често приключваше точно преди зазоряване. Мисълта за каната мляко не напускаше съзнанието на Стилфингам, вече седмица яздеше към Стената, не беше почивал, не се беше хранил нормално и сякаш единственото за което можеше да мисли, беше печено пиле, прясно издоено козе мляко и две дузини яйца. Рицарят за пореден път опита да прокуди мислите за храна от главата си, пришпори мощното животно и продължи да язди по поречието на Реката на Розите.Предстоеше му да отмине крепостта през която минаваше пълноводната река, крепост от която произлизаха някой от предците му, но Стилфингам не изпитваше желание да спира в замъка, въпреки че именно тук беше роден. В тази крепост бяха останали твърде малко хора, някой от тях познати, но много от тях не особено дружелюбни, а и до ден днешен хората си спомняха за детските години на Стилфингам, та той още от невръстен суполив хлапак създаваше проблеми на всички, нямаше как да бъде добре дошъл тук. Рицаря дръпна юздите на коня, той се подчини и спря, Стилфингам отметна плащеницата, слезе от коня, коленичи, загреба с шепата си сухата пръст, погледна към замъка, повдигна ръката си и отвори пръстите си, вятърът разнесе парченцата суха пръст, а рицарят само се усмихна на спомените минали през главата му и отрони тихо "За предците ми..." Continue reading "The Princess of the Crimson Kingdom - Chapter 4" »

Глава 3. Брод.

Жаркото слънце се отразяваше в златистите доспехи на групата ездачи водени от Сър Маверик. С бърз ход на конете рицарите напредваха през Долината на Розите. Маверик бързаше да уведоми своя приятел Дук Ловстрък за срещата с техния общ приятел и да сподели впечатленията от смесените чувства които Стилфингам беше оставил в него. От една страна срещата му го беше върнала към отминали дни на незабравими приключения, но му беше припомнила и за необуздания нрав на Стилфингам, за наивните му и детински постъпки, но и за безразсъдната му смелост, която беше навлякла толкова много неприятности, не само на Рицаря на Пурпурната Роза, но и на всички които го допускаха близо до себе си.

- Сър, от къде ще навлезем в Планините? - обади се Сър Стъбхан.

Continue reading "The Princess of the Crimson Kingdom - Part 3" »

Глава II. Пурпурната Роза.

Няколко часа вече двамата мъже стояха около масата и водеха оживен разговор. Стилфингам и Сър Маверик обсъждаха стари истории, нови такива и наваксваха времето което беше изтекло между тях като зърно през пробит чувал.

Интересна гледка бяха тези двама рицари. Или поне единият от тях приличаше на благороден войн, а другия? Другия по-скоро изглеждаше като излязъл от тъмницата непрокопсаник.

Маверик беше добре сложен млад мъж, по-висок от повечето от отряда си, с гъста черна коса, оформена при един от най-добрите бръснари в Планините, гладко избръснат. Златистата ризница стоеше добре на гърдите му, а мечът, личен подарък от Дук Ловстрък, внушително се опираше на хълбока му. Когато погледнеше враговете на Кралството с тъмните си очи, погледът му изглеждаше суров и строг, но всъщност зад цялата благородна осанка стоеше един спокоен и благ мъж. Особения чар на Маверик се допълваше от бенката на дясната му буза, която го приближаваше мъничко до простосмъртните и напомняше, че само боговете са съвършени.

Continue reading "The Princess of the Crimson Kingdom" »

"...omnia vincit amor..." /Love Conquers All/

Virgil, 69, Ecloga X

Глава I. Кралството.

Тази приказка започва така:

"Някога, някъде, сред високи планини, зелени гори и плодородни низини имало едно кралство. То било мъничко, но много красиво, единственото което го опазвало от набезите на завистливи владетели и алчни наемници били мъглите. Мъглите, пазителите на Пурпурното кралство! Мистична сила постоянно спускала гъста завеса около границите на кралството.

Достъпът до земите му бил възможен само по море, но това море не било като останалите, тъмно и негостоприемно, зложелателите на Пурпурното кралство намирали често гибелта си в него. За тези които се връщали у дома си обаче, ветровете били винаги попътни, а морето спокойно, толкова спокойно, че моряците можели да се огледат в него, ако естествено решели да се приведат в приличен вид, преди да стъпят на заветния бряг.

Continue reading "The Princess of the Crimson Kingdom" »

Стоя в 5:34 в тъмната стая и гледам в една точка. Или няколко, не съм сигурен, прегръдката на нощта все още е обгърнала града и ми пречи да виждам ясно. Отпивам от полу-пълна кутия мляко, но някак за последните десетина минути съм изпил само две три унции. Корема ми е свит. От няколко дни изпитвам страхотни проблеми с храненето. Не съм особено гладен. Дори млякото, което обикновено поглъщам със скоростта на жаден слон отпиващ от поток в саваната, не ми е вкусно. Знам че трябва да се храня. Затова се и насилвам, но стомаха ми е на кълбо. Получавам микро спазми в мускулите, не знам от преумора или от напрежение, но знам че само след точно 19 часа ще имам някакъв отговор. Или поне така ми се иска. Ще разбера дали живота е като танц: "две напред, една назад", за да можеш да направиш още две напред, е трябвало да отстъпиш мъничко.

Continue reading "The Moment" »

Това не е една история за любовта. Това не е една история за живота. Това са историите за любовта и живота.

Имах силното желание да публикувам нещичко, стига съм писал за собствена консумация. Искаше ми се да напомня, че все пак не съм се променил, въпреки всичко. Разплитам Уиндзорския възел, свалям елека, а след него пръстите ми минават машинално по илиците. Ризата вече не е на гърба ми. Събувам дънките, обличам си овехтялата вече фланела, размер XXL, напомняща ми за отдавна отминали дни, а сега протрита от колана, лостовете и лежанките.

Continue reading ""Колкото толкова?"" »

First of all, I shamelessly plagiarized the title of my post from Dr. Denis Leary's book, but bear with my impudence and let me tell you that I admire Mr. Leary, and I think he is one of the best actors, writers and stand-up comedians of our time. I actually haven't read his book yet, the hardcover is on its way from US to Bulgaria, thanks to Amazon, who still supply good literature to this God forgotten, or God damned country. By the way I happen not to believe in God, but putting "God" in the sentence would probably exhilarate the effect of my point, or not?! Well it seems like I'm not only cynical, I'm also a cynical ass! Back to the topic at hand, but not right away, otherwise it wouldn't be me posting a blog, it would be some kind of a "Straight Talk Express" guy ( couldn't resist the pun, sorry McCain ). Second, I wrote this one in English for couple of reasons: one is that I would like as many people as possible to realize that Bulgaria and Bulgarians for that matter (which I am also part of) do suck! We are morons, and quite frankly this is the worst understatement in the world and if someone ever told you that the people living in Bulgaria are smart just have in mind that put next to Sarah Palin they are dumb ass, know nothing 5th graders, which in fact is also true for the writer of this blog, despite what is your impression. Have in mind that he still lives in Sofia, one of the worst cities in the world, ergo he's an idiot, too! And the second reason is that I actually write and think in English only when I'm really fucked up, tired or pissed, or all of the above - and in fact I'm - courtesy of a certain woman I should mention!

Continue reading "Why We Suck: Education" »

Глава 3. Част I. Варна. Ден 1.

Ако Поморие беше като едно завръщане у дома, един вид, като нещо познато и уютно, а Истанбул беше екзотичен, тайнствен, топъл и гостоприемен, то Варна е една пълна загадка. Едва ли има град от по-големите в България за който да знам по-малко, да съм посещавал по-рядко и да не познавам изобщо.
Continue reading "Around the World in a little more than 80 Days:..." »