4:23. Стоя си в "Дивака" и пия...
... мляко с нес. Обожавам го, вредно е, но го обичам! Поли тича около мене и в промеждутъците когато обслужва клиенти и не можем да си говорим, стоя и си мисля, а и решавам да понапиша някой и друг ред, ерго и следващите мисли.
Честно казано много се чудех какво заглавие да сложа на този пост. Въпреки че в момента на писането заглавието все още не е поставено, бях решил, че ще се казва "За двигателите и хората" и смятам така и да си остане, пък съдържанието каквото излезе.
Гледах днес Формула 1 на пистата Хокенхайм. Доста противна писта е, според мене не е "пилотско", по-скоро е трасе на техниката, по-конкретно на двигателите, по време на обиколката агрегата е натоварен максимално през 65% от времето, казват инженерите. Вярвам им. Аз вярвам на инженерите. Умни хора са. Някога исках да бъда един от тях. Вече не, стар съм, няма за кога да уча аеродинамика, физика на флуидите и механика, хммм, като се замисля, май ако просто си доуча, може и да стане, но сам си давам ясна сметка, че това е по-скоро пожелание от рода на тези които си намисляш докато духаш свещичките на тортата на рождения си ден - "да се срещнеш с Дядо Коледа", "да полетиш в космоса", "някой най-накрая да разбера хаотичния ти ум" и други приказни, но невъзможни неща!
Та докато си пия млякото с нес, всъщност технически разбърквам втората си чаша, се замислих за двигателите. Различните двигатели, техните производители и държавите от които идват. Това не е технически пост, ако беше такъв, щеше да е в друга категория, това е един пост по-скоро свързан с нещата от живота, но проявете още малко търпение и просто четете ...
... не знам дали някой е чел прословутия пост
ILF мрази/обича, ако не е, по-добре да го прочете, всъщност се препоръчва да ми прочетете целия блог, не е много смислен, ама хората разправят, че бил увлекателен. Както и да е, стига съм говорил за собствените си глупости, нека поговорим малко за двигатели. За целта на тази статия за лаици, двигателите ще бъдат разделени просто според държавата от която произхождат.
А ето и дългоочаквания списък:
Германия. Или когато силата е най-важна!
Германския двигател е нещо необикновено. Няма друг такъв. Доминацията на силата и дисциплината. Идва във всякакви размери, от мънички за всекидневна употреба, до огромни и честно казано прекомерно мощни. С какво се отличава отрочето на германските инженери от всички останали всъщност? Отгледан е в строга среда, дисциплиниран, мощен и надежден! Дори в свръх натоварвания германския агрегат е способен да се справи, но тъй като е отроче на предвидливи мозъци, то в момента в който стигне лимита на същинските си възможности, а всъщност горната му граница е доста по-високо от предварително обявената, то той все пак ще включи така важната си система за самозащита. Реално погледнато Германия е родината на наистина мощните двигатели, надеждни и осигуряващи комфорт на дълги разстояния. И все пак има нещо което му липсва, за да бъде съвършен...
В обобщение:
Това е двигател който има много скрити ресурси, но все пак при драстични условия, ще запази себе си цял и няма да ви даде всичко необходимо, за да достигнете онова изживяване което търсите. Този агрегат представлява един дисциплиниран работник, членуващ в сериозен професионален синдикат, имащ огромна производителност, но все пак скучноват! Подчинява ви се без да протестира, но само до момента в който не застрашите собственото му съществувание.
Япония. Или когато разумът е най-важен.
Агрегата който мисли преди да направи нещо, за да елиминира всяка ваша грешка. Японските, хм бих искал да кажа инженерни, но всъщност са научни, лаборатории са направили най-съвършения двигател. Той мисли вместо вас, действа вместо вас, мощен е, има огромни скрити запаси, динамичен е, а в същото време има нужда от минимална поддръжка, изключително здрав и способен да се приспособи към всякакви условия. Не бива да забравяме и нещо което само японският мотор може да ви предложи - изкуството на преконфигурирането от различни основни части - глава и блок - за да постигнете още по-голяма мощност, ефективност и неповторима производителност.
В обобщение:
Би ми се искало да кажа просто "двигателЯТ!" Уви. Сходен с германския си братовчед, "Японеца" ви предоставя надеждност, елиминира всякакви емоции, за да осигури перфектната функционалност, а ако прояви скритите си заложби, би могъл да ви достави невероятно удоволствие, но това се случва изключително рядко, просто защото разумът го контролира изцяло. Ако има агрегат способен да премине от спринтова дисциплина в маратонско надбягване, то е именно тази научна разработка, защото се адаптира перфектно към условията. За голяма радост, не "членува в синдикати", би умрял докато се труди, защото това е въпрос на чест, за съжаление недостатъците му са очевидни: резервираност, проява на обсебващ контрол, ужасно много държи да взема решения вместо вас и ви превръща най-безцеремонно в пасажер, който просто трябва да се вози, без да има право да изпитва наслада от пътя.
Франция. Или когато външният вид е най-важен.
Триумфът на външния вид. Когато френските инженери (тук е неизбежно да не се посмея поне 5 минути истерично и да изплаша клиентите в "Дивака", просто защото сътворих един невероятен оксиморон) решили да правят агрегати след като изпили бутилка коняк, между дегустацията на две бутилки вино и една шери, навярно от алкохолното опиянение или от високата температура и от мазната храна, получили видение. Ще копират дизайна на германските и японските си колеги, един вид, решили да си го върнат за окупацията по време на Втората Световна, а може би и за факта, че френската армия няма спечелена война. За огромно съжаление на френските "инженери" (извинявам се, но не мога да спра да се смея), не само, че война нямало, ами и битката не се провела, просто защото капитулирали преди дори да са опитали да направят и първата крачка. Но стига съм се подигравал на историческите неволи на французите, нека поговоря за техните агрегати ...
... след 5 минутна пауза в която се заливах от смях ...
... след като копирали блока от германците, главата от японците, и взели компютрите и от двете инженерни школи, французите сътворили нещо неповторимо - триумф! Двигателят изглеждал невероятно. Красив, лъскав, чист и спретнат. Техническите му параметри били невероятни, на хартия бил зенита на механиката, превъзхождал немския си събрат! Управлението му било безупречно - подобно на японския му колега, хиляди компютри регулирали всички операции, можел да препуска и същевременно с това да е икономичен, можел да е мощен и същевременно с това да взима правилните решения вместо вас. Френските "инженери" ...
... и отново смях ...
... решили да полеят случая, като го отпразнували с бутилка червено вино и мазни сирена, а за да съкрушат духа на омразните сили на злото по оста Берлин-Токио, изхвърлили бутилка бира и саке в Сена! И тогава се случило нещо невероятно. Някой завъртял ключа и двигателят не запалил. Втори опит. И трети. Най-накрая френския агрегат се активирал, изминал стотина километра и тогава дефектирал комютъра за управление на главата, но тъй като това бил двигател проектиран, да е надежден при екстремни условия, той продължил да работи, за съжаление пияниците в "инженерния" отдел решили да постигнат висока производителност, като просто деактивирали температурния датчик. Лъскавата купчина желязо прегряла, стопила лагери, имала нужда от основен ремонт, но за съжаление дори и след него, хвърляла масло и не била същата.
В обобщение:
Добрите му страни: невероятно красив, лъскав, спретнат и с перфектни спецификации. За съжаление негоден за дълга употреба, изисква много поддръжка, често е извън строя, ремонтите са задължителни, скоростта е по-скоро добро пожелание, отколкото реалност и честно казано копирането на японския и германския му еквивалент е довело до един съвършен на хартия и външен вид агрегат, но реално е една уродлива недомислица отвътре, плод на болни амбиции и пиянска омая! Надира на техниката!
Италия. Или когато страстта, емоциите и чувствата са най-важни!
Buongiorno, ragazzi! Посрещат ме някъде около 11 на обяд, пиейки кафе, инженерите на италианския автомобилен конгломерат, притежаващ практически всички марки на "Ботуша". Никой не бърза. Препечени филийки със зехтин за закуска. Инженерите знаят, ще работят до 11 вечерта, защото за тях работата е страст ...
... ето го и крайният продукт. Италианският агрегат! Molto bene! Неповторим външен вид, произведение на изкуството. Излъчва изтънченост изпод огромните си мускули. Авангарден, дързък, неотразим. Инженерна страст съчетана с изкуство. Най-новите технологии - рисковано! Без страх, тук правят това, за което другите се страхуват и да помислят. Сърцето и душата! Или когато емоциите триумфират, дори над огромната мощ и разум съчетани в този шедьовър.
Какво би направил този двигател за вас? Всичко! Ще препуска като обезумял, ще бъде мощен, ще бъде дързък, ще бъде приключението за което винаги сте мечтали! Няма да ви изостави никога, ще ви отведе до границата на възможното, и отвъд нея, дори с риск да изгори в страстта си! Динамичен, адаптивен, умен и все пак жив!
Какво изисква този двигател от вас? Всичко! За да получите всичко, трябва да дадете всичко от себе си, за да станете едно цяло! Трябва да го поддържате, защото той често има нужда от мънички поправки, губи се в собствените си емоции и се откъсва от реалността. Трябва да сте готови да изгорите с него, както е готов той да го направи за вас. Трябва да го обичате, защото той ви обича! Това е двигателЯТ! Несигурен в сигурността си, дързък сред събратята си, приключенец по душа, умен, със сърце на спортист и тяло на бог!
В обобщение:
ДвигателЯТ! Мощен, динамичен, дързък и бърз, мисли когато трябва, а не във всяка ситуация. Изглежда сякаш е излязъл из под длетото на италиански скулптор. Лудостта е нещо нормално, а необходимостта да препуска през живота е удоволствие. Няма скрити ресурси, всичко е наяве! Няма прекомерна мощ, всичко е в точните граници! Няма ненужна красота, просто е чаровен и привлекателен! Недостатъците му: Само един, каквото взимате от него, трябва да го връщате в същите количества, за да се насладите на страстта, емоциите и чувствата които надделяват над острия му ум и мощната физика!
И така. Вече е 6:41. Пия пето мляко с нес и съм започнал втория литър сода. Навън е светло. А хората? Хората идват и си отиват, движат се подобно на двигатели. А аз? Аз завършвам поредното си на пръв поглед странно писание. Поли продължава да снове напред-назад между масите, дори Мира се появи от някъде, поощрявайки ме да продължавам да пиша. А хората "бръмчат" ли "бръмчат" напред назад ... Чудя се дали всеки човек има правилната си половинка, т.е. дали за всеки двигател има правилен човек. Надявам се да разбера някога ...
