The Moment

Уча се по трудния и мъчителен начин, грешиш, вглеждаш се в собствените си деяния и си правиш извод, до колкото е възможно. Опитваш се да станеш маааалко по-добър, или по-лош, въпрос на гледна точка, разбира се.

Размишлявам, но все още нямам апетит. Невидима сила като стоманено менгеме притиска стомаха ми. Имам онова усещане което всеки един от нас е имал. Помните ли първия училищен ден? Помните ли как стомаха ви се свиваше? Не?! А помните ли как трябваше за първи път да излезете пред публика? Не усещахте ли, че ви чака изненадваща среща с вкусната закуска, която баба ви беше приготвила? Не?! А нима не помните как свивахте юмруци, притиснати здраво към тялото ви и стомаха ви беше станал с размер на стафидка, точно преди да целунете за първи път момиче или момче? Не?! Добре тогава, ако наистина сте толкова цинични и тези романтични и прекрасни спомени липсват, не може циник като вас да не помни напрежението което е изпитвал преди първия път в който е правил секс. Не помните?

Не го вярвам!

Но дори да ви е страх да си признаете, че всички изпитваме силни чувства, независимо от какъв пол сме, това няма никакво значение, защото така или иначе разбирате за какво говоря. Чувствам се мъничко несигурен, мъничко неуравновесен, мъничко луд, мъничко изплашен, но какво пък толкова - Crazy Little Thing Called Love, би казал Фреди. Еееех, Фреди, Фреди, може би само ти би ме разбрал. Надявам се да си прав, защото направих всичко което изпя.

6:05. Така или иначе след вече само осемнайсе часа и десет минути, ще настъпи момента.. Някъде след единадесетия час, след бягащите сенки оставени от фойерверките, след студения вятър, ще се скрия в един ъгъл за момент, и ще изляза от там или мъъничко по-щастлив или мъъничко по-разочарован, но каквото и да стане, ще продължа да мисля, че любовта не е кауза пердута, че за всеки има правилна половинка, че всеки един от нас не трябва да престава да се бори за чувствата си, че може би само така ...


,.. Само така ще достигнем до собствения си "Момент" в който стомаха ни ще се бунтува, мускулите ни ще ни предават в ненадейни и изненадващи спазъмчета, разумът ще се опитва да ни предпази търсейки всякакви логични извинения, но сърцето ни ще бие ускорено и ще ни диктува да сме мъничко по-смели и безразсъдни.

А Моментът наближава ...