Стоя в празна хотелска стая, в един иначе прекрасен град, който обаче е безмилостен към мене - Пловдив. Няма мляко с нес. Просто няма кой да ми го направи. Стоя седнал на леглото, а до мене се мъдри кутия натурален сок, слушалките от плеъра ми се опитват да пробият дупка в главата ми, Coldplay се опитват да ме успокоят, или да ме докарат до самоубийство, честно казано в този момент границата е толкова тънка, че е практически недоловима! И отново, a case of a broken heart, този път разбито на милиони парченца, превърнато в прах, а аз стоя и се моля да мине вятъра и да го разнесе както това правят шерга и сироко в пустинята. Една сълза се стича по бузата ми и пада на дясната ми ръка. Е, и? Какво от това. Не живея в някакъв магически свят, в който сълзите дават живот на нещо красиво. Не! Тук сълзите са просто вода със солен привкус. Като тази в морето. А може би някой някога е изплакал морето, след като е бил с разбито сърце?
Continue reading "The case of the shattered heart!" »
(Page 1 of 1, totaling 1 entries)


