Around the World in a little more than 80 Days: Varna

Кацнах късно вечерта на летище Варна и бях подготвен да ме захвърлят някъде по-средата на нищото, както правят на Сарафово. За моя изненада, летището във Варна макар и малко, дори сравнено със Терминал 1 в София, е доста приятно. Напомня за практичния и "изискан" соц. барок - бетон и ламарина, но е с чистички тоалетни, кабинки за митничарите с опашки за "EU" и "Non-EU" държави, че и автоматични ленти за багаж, истински шок! Неизбежно е сравнението с електрокара с който ти доставят багажа в Бургас и факта, че един раздрънкан автобус те "изсипва" на една автобусна спирка, тя пък построена в ранен комунистически стил - сини ламарини и 3 цола тръба под формата на буквата "Г" с надпис "BUS", тип "тук спира междуселския автобус, който ще ви закара до най-близкия малък град", всъщност то точно това и се случва, един "Икарус" те прибира от Сарафово и те отвежда до ЖП Гара Бургас. Е във Варна не е така. Има си "Икарус"-и които ходят до "Златни", но има и таксита, от тия по няколко левчета на километър, но това няма никакво значение, защото един супер услужлив човек ми каза телефон на таксиметрова компания - нормална. Звъннах, казах за къде съм, и таксито ми пристигна за около 30 секунди - досущ като в София (сарказъм)!

Направи ми впечатление, че улиците са огромни.Въздухът доста приятен, града чист, а паркчетата между блоковете съществуващи. Неприятен проблем се оказа факта, че магазините работят до 9, включително и хипермаркетите. В това отношение София е рай, с магазини затварящи в 10, та дори и 12, ако си активен вечер, винаги има от къде да пазаруваш. В интерес на истината дори в Поморие магазините работеха до 10, някой до 12, а един дори до 3 - при това извън "сезона"!

...

1 на обяд. Следващия ден. Събудих се принудително. Радвам се, че ме събудиха всъщност, бях спал почти 11 часа. Прибрах си всичко необходимо в раницата и тръгнах от Владиславово към центъра на Варна. Автобусите са готини, напомнят на 72, само че си имат кондуктор - събираемост 100%. Ако в София го направят, работните места в градския транспорт ще станат едни от най-добре платените. Пътувах около 25 минути. Колкото от "Младост" до "Плиска" в ранен неделен следобед, само че минах разстояние като от "Младост 3" до "Орлов мост". Но да ви кажа, хората в автобуса не бяха кисели, нацупени и черно-бяло-сиви. Идва зима, тъмните якета и този сезон ще доминират, но хората не се притесняват да обличат и шарени дрешки, ей така за цвят. Разни момичета си говорят, лелички и чичковци на преклонна възраст отиват да се поразходят из центъра, но не се цупят помъкнали празни 15 литрови бутилки от минерална вода и не те гледат смъртоносно, защото не си им освободил заветното място в автобуса. А да, и няма задръствания, улиците са мнооооого широки, в София биха ги нарекли булеварди!

...

Около 3 вече бях влязъл във фитнес зала "ТИМ". Знам, че тези които ме познават по-добре, ще кажат, че съм отишъл там от някаква форма на солидарност или по-скоро казано лоялност, но ако видите залата, ще разберете всъщност колко погрешно е подобно мнение. Има кафе с няколко масички и протеинов бар на първия етаж. Продават и Corny без захар, слизащ долу и намираш усмихната служителка, която ти дава кърпа, ключ и те насочва към съблекалните, където е широко и чисто. Имат си готин солариум, ако държите да произведете бързо-бързо меланин и да повишите риска от рак на кожата. Всъщност оценявате качеството на иначе смешната за софийски стандарти 5 левова цена за тренировка, в момента в който влезете в кардио/силовата зала. Всичко е Technogym, което за мене не е най-добрия вариант на света, но какво пък, лостовете може да са по-лекички, но "home run", от първия път намерих зала със стойка за клек - нещо за което ми се наложи да ходя от Поморие до Бургас! Истинското удоволствие човек изпитва в момента в който реши да се възползва от кардио секцията. 5 пътеки и 5 крос-тренажора. 3 велоергометъра, ако целта е да се изпотите обилно и да стопите мазнинките, няма да имате оправдание, че уредите са заети. Трениращите са тихи, съсредоточени и услужливи. Изобщо варненци са доста любезни и контактни. Докато си плащах и гледах объркано, задавайки глупави въпроси, едно момиче току що излязло от залата, успя да ми отговори, хем шеговито, хем мъничко подигравателно, хем с известна доза самоирония, но най-важното изключително позитивно. Почти като живуща в София. Не знам дали варненки са откровени, непринудени, забавни и мъничко наивни (в онзи добрия смисъл на думата, нещо като отражението на мекия морски климат върху характера) каквито са поморийки и бургазлийки. но ако са, Варна определено става все по-привлекателен град.

Ако идвате от "копеле" частта на България, ще е неизбежно да не ви направи впечатление, че във Варна говорят доста меко, или казано фонетично по коректно - мИеко. Предупреждавам, забелязва се доста по отчетливо при жените! Знам, че някой го намират за "селско", но пък според мене е чаровно по-някакъв собствен си начин, а може би просто дълбокия ми тракийско-келтско-и-други-трудно-проследими корени си казват думата и тези неща не ме смущават особено, по същия начин по който не ме дразнят особено и МЕ-канията в София, а може би е просто защото бързо проговарям на местен диалект, ако е нужно.

Свърших си тренировката за деня, и реших да се разходя по централната улица на града. Един вид, да се докосна до Варна и варненци. Не съжалявам. Жените са им много хубави. От морския въздух ще да е. А да, и ходят на групички по трима. Не знам защо. Едно момиче и две момчета. Две момичета и едно момче. Три момичета. Три момчета. Не знам "к'ъв е номИера с тая тройка, мой" (много плосък хумор проявих), но е актуална. Видях общината във Варна, височка е. А града е ужасно чист. Отвратително направо. А да, и централната улица е пълна с магазини от които ИМА какво да си купиш, и е пешеходна зона по която не се движат трамваи, така че децата могат да бягат спокойно, а не до жълтите линии.

Града привечер е много красив. Добре осветен. "Катедралата" е особено привлекателна. Има готини кафета в които можеш да седнеш след работа, а предполагам и не само. Ако си гладен, имаш сравнително наблизо McDonald's и KFC (естествено ако си падаш по гадни храни и "празни" калории). Ако пък искаш да хапнеш, и не познаваш града, посети местното Happy, на вратата пише Established 1994 in Varna (да добавя on christmas day), това при условие, че си забравил от къде е тръгнала веригата с ресторанти в цяла България, че и Испания. Между другото, в рамките на 3 дни, вечерям за втори път в Happy. Не спира да ме учудват няколко неща. Първо Happy, навсякъде готвят по един и същи начин, салатата във Варна, в София и на магистрала "Тракия" примерно е с един и същи вкус. Второ персонала е невероятно възпитан, т.е. добре обучен. Не съм свикнал в България да ме питат, "всичко наред ли е", "хареса ли ви" (между другото вече не ме питат, аз си омитам чиниите до последната хапка, очевидно ми харесва) и най-важното, питат ме желая ли десерт или пък кафе. Трето, напоследък навсякъде са вдигнали цените, така че Happy вече не е малко по-скъпа версия на места като "Дивака" да речем, в които би могъл да ядеш здравословно, просто е по-вкусна и по-приятна алтернатива, така че ако случайно започна да си уреждам срещи в Happy, не се изненадвайте! И не, не е заради облеклото на сервитьорките! Престанете! Аз съм над тия неща! Между другото като сме на темата Happy и факта, че е варненски продукт, задължително да опитате Градинарската им салата, или пък, ако не сте на ужасна диета, салата "Лавалета" със сиренце и печен патладжан (не съм вярвал, че тая дума ще я употребя във блога си). Нищо особено като съставки, но иначе простичкия микс от балсамов оцет, захар, соев сос и още нещо, наречен сос "Винегрет" превръща салатите в Happy в нещо което не е за изпускане. Същото се отнася и за ориза им със зеленчуци, не го пише в менюто, но има и яйчице, ориза не е пържен, а е бланширан, китайците (по-точно жалките подобия на китайска кухня в БеГето) могат да им измият краката на готвачите в Happy. Като се замисля, по-добре да не го правят, че с тая вода, ще вземат да сготвят нещо после. Виж сочните пилешки каренца на Happy не са ми точно по вкуса. Имат някаква подправка която не ми се нрави особено, аз обичам пилешко лишено от аромати и респективно вкус, а в Happy го топят в някаква марината, но пък има и крехки филенца, без подправки. А да, бях забравил, и като си поръчаш билков чай с каничка мляко, не забравят да ме питат дали пък не желая и мед. Евала!

...

Докато пиех Latte Grande Decaff в Costa, което поръчах точно така, и ме разбраха без никакъв проблем какво им говоря, очевидно Costa са си обучили добре баристите, което всъщност няма никаква връзка с Варна, но е факт, че поръчките от касата към машината летят с ключови думички като ristretto, decaff и други, известни само на ценителите на доброто кафе. Точка за Costa. Пийте кафе там, заслужава си, поне докато не отворят Starbucks в София, което трябваше да се е случило около януари тази година, но явно рецесията си казва думата. Пак се отнесох. Та докато пиех кафе, ми направи впечатление, че в Costa имаше много хора, приятни, водеха тихи очевидно позитивни разговори, защото нямаше кисели физиономии. Между другото в София - Costa срещу градинката на народния театър е редовно празно, точка минус за живущите в София (няма да казвам софиянци, че то такива не останаха много, но пък е пълно със селяндури държащи да бъдат зовани столичани). Освен това на една от улиците, отново пешеходна, водеща към морската градина имаше двойки и групички от момичета и момчета, насядали по пейките гукайки си влюбено, или пък просто почивайки след отминалия ден. Доста позитивно според мене, е не е като да си разменяш лакти с темерути в маршрутка, но все пак е приятно си мисля.

...

Някъде към 22:00 се отправих към "Катедралата", за да се насоча обратно към "Владиславово", за да напиша първоначалните си впечатления от Варна. Качих се на маршрутка. Не ми беше никак трудно да разбера коя трябваше да хвана, номерата им са същите като на автобусите и тролеите чиито линии дублират, просто имат единица отпред. От 82 на 182. Естествено, много по-просто е да си измислиш някакъв нищо не значещ номер, да му напишеш маршрута с мънички буквички и да очакваш, че всички са добре тренирани зрители на Формула 1, свикнали да различават новите аеродинамични елементи по колите докато те профучават с около 300 км/ч., а пък вечер се разхождат с очила за нощно виждане. Но все пак маршрутките във Варна са удобни, практични и бързи, без шофьорите да са далечни роднини на Шумахер и да говорят повече от тъщата на Супер Любо по телефона.

...

Варна успя само за няколко часа да ме впечатли. Което всъщност не е трудно, аз се впечатлявам лесно, 'щото съм наивен, което всъщност е и катализатор за събитията през последните 6 месеца от живота ми, личния, не професионалния - там съм "акула", не "шаран". Утре с група приятели и познати от европейското по кик-бокс, което се провежда в Двореца на Културата и Спорта, сме решили да излезем по клубовете във Варна. Тогава всички впечатления могат да направят обратен завой, но се съмнявам и все пак за сега Варна е добра алтернатива на София, дори ако не сте душевно неуравновесен и нямате някаква конкретна причина да не желаете да местообитавате "китната" ни столица.

...

Разбира се, [...NEXT]