State of the Union

"Не знам точно. На някъде, на никъде, където и да е, само да не е тук. Искам да избягам, да се скрия, да изчезна, да се загубя, или да намеря себе си. Уффф, и аз не знам точно?!"

Определено ме чакаше тежък следобед. От няколко месеца Илиян не е точно онова което аз съм свикнал да виждам и чувам, като че ли е друг човек. Не е точно Илф, виждам от време на време следи от него, но определено нещо не е наред. Познаваме се практически от както водим някакъв смислен живот. Бил съм свидетел на повечето от щастливите моменти и на най-тъмните му превъплъщения, но не си спомням да е бил някога такъв. Помня го като 130 килограмов, нещо като geek, нещо като "проблемен ученик", нещо като "гамен", нещо като "човек който е твърде прям", нещо като "войник без кауза", нещо като "пълен глупак" , нещо като "проблясък на гений", познавам всичките му странни и нормални страни, но винаги съм усещал искрите лудост и страстта с която прави всичко, пък макар и да губи интерес бързо към нещата. Спомням си как веднъж заради негова грешка при прочитането на данни, се ентусиазира толкова, че почервеня целия, някой си помислиха, че ще получи удар. Естествено се опитах да го успокоя, той осъзна грешката си, но не си призна. Познавам го добре, не помня някога да е признавал грешките си всъщност. Даже като се замисля е толкова егоцентричен и самовлюбен, че едва ли някога би признал каквато и да била грешка която е направил ...

"Добре, бе, на къде отиваш?"

"Има ли значение къде, някъде където ще се почуствам спокоен, някъде където мога да се чувствам себе си, у дома ..."

"Значи някъде по морето"

"Ами да. Водата ..."

"... да бе знам, успокоява те, чувстваш се у дома си"
Странен разговор провеждахме. Не заради съдържанието обаче. Целия ни диалог преминаваше на английски, а Илиян мрази да комуникира на английски с българи, струва му се някак изкуствено, освен когато не е, ама наистина изключително уморен или "изтрещял". Някакъв спомен от дните ни в "колежа". Винаги беше недоспал или "изтрещял", явно инстинктивно превключваше на английски.

"Ти от кога не си спал?"

"А станах преди 7-8 часа."

Определено не беше недоспал. И определено ме чакаше един много тежък следобед.

"Добре, какво става? От около месец си в пълна нелегалност. Никаква информация, да не би да имаш много работа. Последното за което знам беше една разходка до Пловдив, ама тя беше точно преди месец"

"Да като се върнах от Пловдив имах доста работа за около две седмици и после нещата се поуспокоиха, и като че ли имах възможност да остана на спокойствие с мислите си, и тогава нещо се пречупи напълно. Не искам да говоря с никого, не искам да виждам никого, изключение са двама или трима човека, тези с които съм бил заедно най-дълго"

Хм, говореше с мене. Последно разбрах, че се е виждал и с друг наш близък приятел, все хора които сме с него от 11-12 години. Нещо не беше наред, ако разговаряше само с нас двамата. Илиян винаги е обичал вниманието и не би отказал някой да го слуша, но нещо се бe променило, а аз не съм свикнал да го виждам такъв. Явно най-накрая някой беше открил слабото му място. Нещо го беше наранило толкова, че да иска да се затвори в себе си, да остане сам.

Тук е мястото да споделя нещо за него, нещо от което той може би няма да остане особено доволен, но все пак. Илиян е свикнал да става каквото той поиска. Рано или късно го постига, проблема е, че методите му не са особено "здравословни": нито за него нито за околните. Обича да контролира ситуацията, въпреки че винаги създава впечатление, че около него всичко е хаотично и "просто се случва". Проблема всъщност е, че наистина след първоначалния му идея, нещата наистина излизат извън контрол и настъпва хаос, ситуация в която той се чувства в "свои води". Дали бих го нарекъл гадно манипулативно копеле, не бих стигнал чак до такива висоти, а и се съмнявам, че и той би го направил, но характера му не е от най-прекрасните, затова беше нормално да се замисля дали това не беше поредната му изява от подобен тип, с която се стремеше да търси внимание и да постигне някаква "цел".

От друга страна през последните няколко месеца наблюдавам непозната страна от характера му. Илиян винаги е пазел личния си живот точно такъв - личен. Абсолютна тайна, може би тук-там е споделял по нещо, но като цяло нищо не се знаеше, до преди около година и нещо. Не знам защо, не знам дали е и правилно, но реши да превърне личния си живот в публичен, всеки трябваше да знае всичко за него, по всяко време. Груба грешка според мене, но опитайте се да му го кажете, ако имате достатъчно нерви и смелост, разбира се.

Та през последните 3 месеца, видях непозната страна в характера му, чувствителен, прекомерно всъщност, отдаваше се не само на емоциите си, но и на чувствата си, напълно и безпрекословно, ако не го познавах, бих си помислил, че е минал на "отсрещния тротоар",

"Добре, кажи сега, какъв е смисъла от подобно пътуване? От какво бягаш всъщност? И защо по дяволите бягаш? Това е нещо ново. Just stay and face the music!"

"Не мога да играя срещу всички и всичко, мачът Илиян срещу Вселената е мъъъничко неравностоен. Уплашен съм!"

Хм, може би трябваше да си сложа лещите или поне очилата. Или може би да пия кафе. Той каза, че е изплашен.

"Имам нужда да остана напълно сам, объркан съм, не знам дали фундаментално не греша в подхода си, и не само към жените, а изобщо към нещата. Направих твърде много грешки..."

Сега вече аз съм уплашен, за първи път признава, че е допуснал грешка, и то не една, а много. Какво направихте с Илф, и къде по дяволите е той? Someone, anyone, please unleash the beast, who the fuck is this sick puppy?

"Виж сега, не може току така да се променят нещата? Кажи ми каква е причината, или може би кой е причината? Аз съм объркан, твърде много станаха обектите на твоите чувства напоследък. Аз се обърках, а предполагам всъщност и всички останали ..."

"И аз съм объркан. И аз не знам какво изпитвам, към кого, изпитвам ли нещо всъщност и какво точно."

"Нали знаеш, че всичко е в главата ти!" И в момента в който му го написах, знаех че ме чака сериозна словесна атака. Сякаш някога главата му е доминирала, винаги първо е слушал сърцето си, а после се е осланял на разума за damage control, след кашите които сам си забърква. Не влизаше в часове, влизаше в други, но не трябваше да е там, закъсняваше, не премълчаваше, отказа си дипломата, не отиде на бал, пиеше бира по средата на campus-а, юмручни схватки, заряза ученето, наруши няколко закона, алкохол, наркотици, а сега и реши, че не му стига да е идеалния екземпляр от Generation Y, а трябва и да покаже някаква странна кръстоска между ренесансови и baby boomers черти на характера - емоционален и чувствителен.

Реших да си спестя малко проблеми и да питам директно:

"Кажи ми, знам че страницата "Яна" не е затворена, знам че Йовелина успя да те накара да се чувстваш както не си се чувствал до сега. Коя? Коя от двете?"

"Не мога да ти отговоря на този въпрос. Мога да ти кажа няколко неща обаче.

Яна е една от най-невероятните жени които съм срещал. Красива, женствена и нежна. Но Йо, Йо е луда, красива, пряма и intense. Яна е като принцеса, но Йо е жена с която бих се чувствал комфортно във всичко, с нея бих могъл да съм себе си, да беснея, да съм крив, да се забавлявам, да споделя the most intense feelings and to have the most amazing sex with. А Яна, е жената с която бих могъл да преживея едни невероятно романтични и красиви моменти, а като добавим и факта, че е отвратително умна и е предизвикателство за мозъка ми, но пък Йо споделя моя поглед върху нещата и би могла да ми даде мъничкото помощ от която бих имал нужда понякога."

"Не разбирам всъщност какво ми казваш"

"Ако трябва да го синтезирам, "Динамита който винаги идва в мънички пакети" срещу красивата, разглезена, но същевременно с това и ужасно умна принцеса.
The edgy sense of humor of Yo and probably one of the most beautiful green eyes one could ever see, срещу звънливия смях, един от най-красивите които би могъл да чуеш, на Яна, с нейното момичешко, но добре премерено държание, а и когато те погледне с тъмните си, но топли очи и си практически обезоръжен и победен."

Не знам дали Илиян осъзнаваше, но беше изпаднал в ситуация която не бих искал да пожелавам на най-големия си враг, а какво остава на един от близките ми приятели. Беше влюбен в две жени, или поне така изглеждаше. Или пък може би егото му беше пораснало твърде много, честно казано непрестанните комплименти които получаваше от жени, а и от мъже (не случайно на моменти се съмнявам по кой "тротоар" всъщност се разхожда) като че ли му се отразяваха доста зле. Познавайки го обаче, начина по който говореше, определено нямаше следа от опит за манипулация, говореше със сърцето си, но беше по-спокоен, сякаш липсваше онази оптимистична нотка, всичко беше реалистично и истинско.

"Имам един въпрос, ако трябва да избираш, коя би избрал?"

"Това не е въпрос. Не мога да избирам. Избирам дали да си купя 1.5% или 0.1% мляко, дали да ям овесени или пшеничени ядки, дали да тренирам до болка или премерено, не избираш кои чувства да отстраниш, за да останат другите. Не можеш да избираш между две прекрасни жени, просто не е възможно."

"Дори когато знаеш, че едната е много далече?"

"Не можеш да избираш, единствената смислена алтернатива е да се откажеш от двете!"

"Не звучи като добра алтернатива ..."

"Добре, ще ти отговоря, тогава. Бих избрал Яна ..."

"... но това е ако избирам късно вечер, а ако трябва да избера рано сутринта, бих избрал Йо."

"OK, you're even more fucked up, than I could even imagine, and I know you quite well! OK hypothetical situation. What if you can have one of them ..."

"Not "have", "be", you don't own someone, you are with someone"

"Sorry" С кой говоря по дяволите, с полигамния ми приятел, или с жена ...

"Но да си представим хипотетична ситуация, в която си с едната, би ли съжалявал, че не си с другата?"

"Има ли значение, така или иначе никога няма да се стигне до там ..."

"И все пак ..."

"... нещата са твърде сложни, бих искал да имам най-доброто от двете, но без тях. No more drama! Честно казано бих искал да открадна по една целувка от двете и да изчезна в сладката и нежна прегръдка на нощта"

И тогава ми просветна superhero complex. Но като се замисля, Илиян просто си е такъв, това не е комплекс, само се чудя дали може да лети (подозирам, че заради проявения сарказъм, ще си го отнеса).

"Предполагам че съм твърде романтичен? Знаеш ли, все още помня първия път в който ги видях. Помня с какво бяха облечени. Помня всеки малък детайл"

...

Разговорът ни продължи още десетина минути, но аз вече знаех какъв е проблема. Илиян беше уплашен от емоционалната си страна, от това че я показва и от това, че я харесва. Страхуваше се да не я загуби завинаги, да не стане отново циничен и саркастичен и да загуби нещо което е намерил едва наскоро - любовта, или нещо което той разбираше като такова.

Искрено се надявах изгнанието на което сам се беше осъдил да даде резултат. Ако трябваше да залагаме на крайния резултат от срещата ILF vs. The Universe, бих ви препоръчал да заложите все пак на него. Естествено неприятната част от подобен резултат е, че когато мине през своя Exodus, щеше да се върне още по intense, може би darker и мъничко груб, но пък щеше да е намерил някаква кауза за която да се бори. Естествено подозирам, че едва ли щеше да е по-земен, но пък той винаги се е чувствал добре когато "лети" високо -- в чувствата си, в емоциите си, в целите си.

Надявам се следващите дни да разговарям отново с него, но за сега изглежда [...NEXT]