The case of the shattered heart!

Поглеждам в ляво, а на голямото легло телефонът ми стои до плеъра. Сякаш все още тайно се надявам да светне, за да чуя нещо което би могло да събере праха отново на едно място. Но знам, че няма как да се случи. Поглеждам, а в краката ми "King Lear", стои сякаш, за да ми напомни: Аз съм палячото, аз съм Корделия, аз съм този който си играе на въпроси и отговори, този който винаги предизвиква промените, този който провокира, този който никога не иска да изкаже чувствата си, защото смята, че не е необходимо да казва очевидното! Но аз съм и този който никога няма да оцелее до края на пиесата, за да види развръзката!

"And my poor fool is hanged! No, no, no life!"

Кой? Къде? Кога? Нима шута загубва живота си, защото е твърде дързък или Корделия умира, защото е допуснала грешката да не изрази чувствата си, а просто ги е изживяла! Няма значение!

Знам едно...

Цяла седмица усещах едно "кълбо" в стомаха си. Страхувах се дали съм наясно с чувствата си. Дали ако срещна отново "Яна" няма да изпадна в дупка, дали наистина чувствата ми към Йо са истинкси? Дали не са продиктувани от отворената рана, от мъничкото парченце което едно момиче отчупи, парченце голямо колкото хапката от меденка на 2 годишно детенце.

Разбрах!

"Топката" в стомаха не е била от страх, като този от сценична треска! "Кълбото" е било от страх да не бъда наранен, страх който презвъмогнах, за да бъда отново съкрушен. За да стоя сам в една хотелска стая в един недрожелюбен град, и да пиша за "Едно разпиляно сърце!"

Направих необходимото. Направих това което не съм смятал, че мога да сторя. Преглътнах егото си, или поне голяма част от него. Стиснах зъби, и реших да направя подарък, такъв какъвто никога не бих направил отново, нещо което има ултимативната власт над мене! Подарих ключа за сърцето си! И помолих, няколко пъти. Нека да не ми разбиват сърцето отново. Би ми дошло твърде много, дори на мене. Човек който няма праг на болката, човек който не познава истинско поражение, човек който надскача всички човешки граници, за да предизвиква съдбата всекидневно. Но получих удар. Съкрушителен. Ключът остана да виси в пространството. А аз, аз слушам Coldplay сам в една хотелска стая и потъвам стремително към бездната! Там където светлината не прониква, там където е студено, невероятно студено, там където налягането на водата може да те премаже сякаш е ръка на някой от Титаните! Там ми е мястото, там където чувствата нямат значение, там където трябва да се бориш само за оцеляване. Там където съзнанието ти е преокупирано от мисълта за тебе самия! Там където болката в сърцето няма значение. Там където чувствата са излишни. На онова тъмно, студено и смазващо място!

Достатъчно!

Не мога повече! Не искам повече! Преди няколко дни една жена, която познавам бегло, ми сподели, че съм нарушавал представите и, за това колко ужасни са мъжете.

Питам се обаче, дали ще се намери една жена която да събере всички късчета. Да се разходи по света, да прибере всички разпилени парченца от сърцето ми, да ги сложи в ръката си и да ми ги върне, за да мога да усещам отново. Да чувствам, да изпитвам онази сладка болка от липсата на някой, да изпитвам опияняващата наслада от присъствието му!

Едва ли!

Усещам как думите ми убягват. Стопяват се. Губят се. Джон Стюърд Мил е казал: "Изворът на красноречието се крие в сърцето", а моето е разпиляно, вятърът го разнася на всички посоки. За да загуби всичко смисъл, за да остане ключът без ключалка!

За да не мога да казвам вече: "Обич..." За да не мога да го напиша дори.

За да остане само болката - физическата! И онази дупка някъде между трето и шесто ребро. За да се превърна в машина. Машина която има нужда от сериозно презареждане! За да се надигне и лишена от усещания да премаже всичко по пътя си!

А думите на Крис Мартин отекват в главата ми, звукът от пияното му ме кара да потръпвам, да усещам студ докато навън е 30 градуса в 5 сутринта!

Just because I'm hurting
Doesn't mean I'm hurt
Doesn't mean I didn't get what I deserve
No better and no worse

I just got lost
Every river that I've tried to cross
And every door I ever tried was locked
Ooh-Oh, And I'm just waiting till the shine wears off...

...

...

...

Това не е краят, това е просто началото ...

...